Беренде: Наследство в Риск

• Още за Беренде и другите ми посещения в България вижте в сайта тук…
• Статията на английски с богат материал от снимки и информация може да прегледате тук…
• Инициативата за спасяване на църквата в Беренде подкрепете тук…

• NB Когато имате шанс да разглеждате стенописи и снимането с фотоапарат не е забранено, никога не използвайте светкавица, защото нейната светлина ги уврежда.

Тревога!! Тази скъпоценна перла от културно-историческото ни наследство на брега на р. Нишава е изоставена на съдбата си на прогресивно разрушаване от БЕЗ-отговорните институции. Това е реално и се случва в България.

Беренде е симпатична малка структура с твърде непретенциозен вид, чиито стойност и сила лежат в нейната сърцевина. Там, заключени зад единствен вход и под дълбоки сенки, уникалните й стенописи са потънали в тревожния си сън. Побързайте и все още може да имате шанс да се докоснете до нейния свят на съкровища, датиращи от времето, когато е построена и самата църква.

Защо скъпоценна: По настоящем в България има още само четири места с фрески от същия средновековен период така добре запазени. На три от тях е присъден статут на Световно Наследство от ЮНЕСКО. Това са Боянската църква, Ивановските скални църкви и Параклиса в Хрельовата кула като част от комплекса на Рилския манастир. Четвърта е Църквата на Земенския манастир, призната за паметник на културата от национално значение.

Защо уникална: Целият интериор на църквата е изцяло покрит с изображения от основите на стените до върха на сводестия таван. Всички те са от един и същ период на полагане, XIV в. Интересно и уникално е църква с подобни параметри, функция и местонахождение да притежава толкова богата украса, която е надвила разрухата на времето и е достигнала до наши дни.

Парадоксът: На църквата е даден статут на паметник на културата само от регионално значение б.а., необяснимо защо; или може би да, ако се вземе под внимание нейното гранично местоположение и политическата атмосфера на онези времена. Последвалите упадък, бездействие и(или) корупция на институциите все пак обясняват защо паметникът е бил изоставен след това на милостта на съдбата и на спорадичната грижа на местните хора, на които всъщност тя дължи своето продължаващо съществуване.

Тревожният сигнал: Църквата в Беренде е в много опасно състояние. Рискува срутване всяка минута, а стенописите вече са жертви на мухъла, който ги изяжда. Спешни мерки са крайно необходими, за да се подсили конструкцията, да се изолира и вентилира помещението, както и да се почистят и реставрират ценните изображения вътре. Бихме могли да имаме още един стойностен паметник тогава, с чието опазено богатство да се чувстваме горди. В противен случай каква е алтернативата, да изчезнем?!…

Според История на България, т.3, 1982 г.:

Стенописите от църквата до с. Беренде, Софийско, имат регионално значение.

Според сведенията от НИПК:

1) Църквата при гробищата при с. Беренде е обявена за Народна старина, ДВ бр. 69/27 г.;

„Народен Археологически Музей – София
Списък на Народните Старини No1
Съгласно Протокол No46 от 30.03.1927 г. Комисията за старините при Министерството на народното просвещение обявява за народни изброените в настоящия списък No1 старини.
Забележка: Законът за старините остава в сила и спрямо всички старини, които още не са обявени чрез специален списък за народни.
София и Околността
7. Църквата при гробищата при с. Беренде
Освен гореизброените за народни старини ще се смятат всички надгробни и селищни могили, старите окопи, девташларите, побитите камъни, мегалитите, паметници „Змейови къщи“, изкуствените пещери и всички пещери, обитавани от човека.
гр. София, 22.06.1927 г.
Директор на Народния Археологически Музей в София и Председател на Комисията за старините, Андрей Протич“

2) Стенописите в църква „Св. Св. Петър и Павел“ са обявени от национално значение в Протокол No11 на СОПК от 07.12.1966 г., без обнародване;
3) Църквата „Св. Св. Петър и Павел“, с. Беренде, общ. Драгоман, обл. Софийска, е декларирана като художествен паметник с писмо на НИПК No3107 от 18.09.1978 г.

С благодарност към Берендер за упътването и към Симеон Николов за съдействието при набиране на тази информация.