Втората Разходка до Принцовите Острови

• Още за Истанбул и другите ми посещения в Турция вижте в сайта тук…
• Статията на английски с богат материал от снимки и информация може да прегледате тук…

• В този епизод – снимки от: Босфора и Моста на Босфора, Двореца Долмабахче, Ферибота, Терминала Хайдарпаша, Казармите и Джамията на Султан Селим, Университета на Мармара, Сцената на Халдун Танер, Ресторанта Морско Конче, Принцовите Острови, Семинарията в Халки, Турското Морско Училище, Гръцкото Сиропиталище, Мълчаливия Манастир и Църквата Свети Георги, Гарата и Кафенето на о-в Буюкада, Улиците и Магазините в Азиатската Част, Джамията на Университета на Мармара, Площада Таксим, Булеварда и Часовниковата Кула пред Градините на Двореца Долмабахче и още за: Църквата Света Панагия Камариотица, Наместното Управление на Принцовите Острови, Здравната Организация на Принцовите Острови, Кафенето Хаял.

Втората от общо четирите истанбулски обиколки беше разходка с ферибот до групата от девет острови в непосредствена близост до азиатските брегове на Истанбул, известни като Принцови. Официално ги наричат Адалар или просто Островите.

Невероятно начинание, защото беше импровизирано самостоятелно от начало до край. Тръгвайки с ферибота от европейската част на Истанбул, обикаляйки островите и обхождайки най-големия от тях, Буюкада или Големият остров, под формата на романтична разходка, първо с файтон, а после и пеша до неговия добре познат Мълчалив манастир, най-горе на по-високия от двата му хълма.

Беше слънчево този ден, но в същото време и твърде ветровито сред морето, и в резултат леко хапливо. Затова, когато се приземихме на острова, намерих тамошната атмосфера много спокойна. Времето беше усещане за топлина, точно като във вълшебна приказка… Още повече, когато се натъкнах на онези малки зелени бутилки с червено вино, продавани в манастирската кухня, за да ме сгреят съвсем. Влюбих се в тях, за пръв път виждах толкова симпатични малки зелени бутилки от червено вино!! Оказа се оскъден обяд, защото храната беше изядена в основната част от някой по-късметлия, добрал се до нея преди нас, но за сметка на това пък бяхме възнаградени с незабравима озарителна морска гледка от самия връх на острова.

Коли не се допускат там. Само файтони и разходки на крак. Между двете, които предприех, не можах да направя особена разлика, защото конят ни се оказа най-мързеливия от всички накуп и ни принуди да пъплим нагоре по алеите със скоростта на пешаци. Добрата новина бе достатъчното време да се наслаждаваме в изобилие на неземния пейзаж ведно с разкошните резиденции по протежението на целия път. Идеално мечтание!! Никога не бях очаквала, че ще харесам толкова много дървена вила през живота си. И ето, че го направих. Бяха просто толкова бели, романтични и толкова… магически морски. Реших да посветя дори цяла нова тема на архитектурата на Буюкада – тя напълно заслужава моето специално внимание.

Островът е необитаем до сезона на ваканциите. Единствените същества, които се срещат по пустите улици, освен туристи, са пазачите и персонала по поддръжката на богатите имения, както и пухкави островитянски котки. Аз бях почти превърната в осиновител на една такава, когато тя реши да си хареса точно мен и се залепи за моята особа. Вземайки предвид вилите, собствениците изглежда да бяха твърде богати. Така че да съм господар на буюкадска котка, щеше да бъде най-върховно материално постижение за мен на етапа. Казват, че самият Шон Конъри притежава резиденция някъде там в ареала, но аз не видях нищо, с което да потвърдя това наистина.

Вземайки обратно последния ферибот, но този път стъпвайки на азиатска земя, мой първи в историята изобщо, намирайки случаен микробус за таксиметров превоз и преминавайки по великолепния Мост над нощния Босфора. Славно преживяване!! Още по-вълнуващо, защото никой недоумяваше, защо ли някой би избрал по-дълго отнемащ път, за да пресече Протока вместо по-бързата и по-лесна услуга, наречена ферибот. И накрая, повече от легендарно, защото денят беше 31 декември и аз се прибрах в изходния пункт на хотелската щаб-квартира през известния площад Таксим, буквално, за да посрещна Нова Година.