Дали, когато си представяме успеха, го виждаме по същия начин? Ако трябва да го опишат, мнозина биха го оприличили с власт, пари, слава, работа, дом, семейство. Дали, обаче, това са верните отговори за тях или нечии чужди, придобити като даденост и превърнали се в клишета? Дали това е същността на успеха? Всеки човек е уникален и ние по-скоро си приличаме в различието си, отколкото със своите подобия. Именнно в нашата неповторимост се крие разковничето на успеха, защото за всеки той е индивидуален и за да успеем да го постигнем, трябва да изхожда от самите нас.

Успехът често се изразява чрез вече изброените материални форми, но те са едва и само част от неговите външни прояви. Друга голяма част от тях остава невидима за сетивата, защото в своята същност успехът е вътрешно състояние, той е личната ни убеденост, чувството за собствено постижение, усещането, че сме се справили с целта си, колкото голяма или малка да е тя, реализирани сме, удовлетворени. Успелият човек е щастлив.

Не рядко външната изява е именно прикритие за липсата на подобна нагласа и колкото по-голям е недостигът, толкова прекомерна и афиширана е маската, която го прикрива. Успехът е привиден – тъй като не успяваме да го почувстваме в себе си, имаме нужда да го видим наяве, оглеждаме се в очите на околните, за да повярваме в него. Такива хора са неспособни да постигнат същинско вътрешно удовлетворение, колкото върхове да покоряват, не успяват да достигнат целта си, защото винаги изпитват липса. Липсва им успелият Аз, “аз” като същност без външните прояви.

Защо, за да успеем във всяко друго отношение, е важно преди всичко да постигнем успех като личности? Отговорът е лесен, когато си представим именно онези, чиито постижения се припокриват единствено с материалните им придобивки. Ако бъдат лишени от тях, следователно те губят и своя успех. Можем ли да наречем тогава успели притежателите на нещо така мимолетно? Същевременно, каквото и колкото да бъде отнемано на успелите личности, те винаги ще постигат успеха отново, защото имат най-важните средство и цел, за да бъде той траен. Имат себе си.

Същността на успеха е човекът. Всичко в живота ни изхожда от и се стреми към нас самите. Ако ни няма, няма друго. Много често, защото се страхуваме, под/надценяваме или се чувстваме неспособни и непосилни, използваме страничните обстоятелства като оправдание за застоя или провалите си. Истината е, че единствено наш е изборът, дали ще бъдем пречката или стимула за своя успех. Искаме ли го искрено, препятствията ще са вече повод и мотив да намерим решение. В този смисъл, моят успех зависи най-малко от външнте фактори и най-много от мен.

Успехът е мое желание. За да го постигна, трябва първо да го пожелая, а за да направя това, трябва да имам единствено себе си. Казахме, че всеки човек е уникален, такива са постиженията и пътят ни към тях. За да избера правилния, по който да вървя, трябва да знам, какво искам и кое би ме направило щастлив. За целта, трябва да познавам и да бъда откровен със себе си. Само така мога да имам своя, следователно истински успех.

Успехът е мое решение. За да го постигна, трябва да реша, че имам право на такъв и че съм способен да успея. За да го направя, трябва първо да повярвам в себе си. Вярата ни в собственото “аз” изхожда от доброто себепознанство и се изразява в личната приемственост, способността да се обичаме, каквито сме. Това означава, че сме постигнали хармония, която гарантира стабилността, потребна за себеувереността. Тази е сред най-трудните задачи, тъй като изисква личната ни отговорност, да свърша моята работа сам, на който именно етап се отказват мнозина.

Успехът е моя воля. Справя ли се с предходния етап, пред мен се отварят безчет врати. Остава ми да избера коя от тях да премина и кой от ширналите се пътища е именно моя, използвайки познанството, което съм натрупал за себе си досега. Устремявавайки се по избрания, особено в началото, когато е напълно непознат и за да пътувам по него с увереност, колкото дълъг или неравен да бъде, дори да го заменя с друг, окаже ли се грешен изборът ми, освен вярата в себе си, трябва да проявя воля. Тя е именно, която превръща желанието в действително постижение.

Успехът е движение, процес. Възприемаме ли го единствено като финална цел, значи искаме сами да му поставим край. Не сме ли именно успели, когато той ни съпътства през целия път и всяка наша стъпка е поредно постижение? Пътят на моя успех, а не към успеха, когото все не достигаме. Пристъпим ли по него, вече сме успели. С или без придобивки, къпейки се в извор или бродейки сред пустиня, навсякъде и при всички обстоятелства имаме единствено себе си. Успеем ли като личности, ще го имаме винаги, защото нашия успех сме ние самите.

ПРОФИЛ НА СОЦИОПАТА*

1. Безсърдечие, липса на съпричастност
Неспособни да усещат и проявяват съпричастност към болката на жертвите си, проявявайки единствено презрение към чувството за нещастие на другите и възползвайки се с готовност от него.

2. Повърхностни емоции
Когато показват това, което трябва да е топлина, радост, любов и съчувствие, то е по-скоро престорено, отколкото преживяно и обслужва скрит мотив. Гневят се от незначителни неща, но остават равнодушни и студени към това, което би разстроило нормален човек. Тъй като са неискрени, такива са и обещанията им.

3. Манипулативни и измамни
Те никога не признават правата на другите и гледат на егоистичното си поведение като допустимо. Изглеждат пленяващи, но са прикрито враждебни и властни, виждайки жертвите си единствено като инструмент, който да бъде използван. Могат да доминират и да унижават своите жертви.

4. Липса на разкаяние, срам или вина
В същината им лежи дълбоко стаен гняв, който е разпокъсан и подтиснат. Не виждат околните като хора, а само като цели и възможности. Вместо приятели, имат жертви и съучастници, които свършват като жертви. Целта винаги оправдава средствата и те не позволяват нищо да застане на пътя им.

5. Неспособни да обичат, на истинска човешка привързаност към друг.

6. Презрителни към онези, които се опитват да ги разберат.

7. Добре импровизиращи словоохотливост дори без нужната задълбоченост и привидно очарователни.

8. Крайно нарцистични и с грандиозно чувство за Аз, настроени са собственически към дадени неща като „тяхно право“.

9. Патологични лъжци
Нямат проблем да лъжат хладнокръвно и лесно и за тях е почти невъзможно да са продължително верни. Създават и изпадат в сложно убеждение за силите и способностите си. Изключително убедителни и дори способни да преминават детектор на лъжата.

10. Нужда от стимулиране, живот на ръба
Вербалните изблици и физическите наказания са нормални. Безразборността и хазартът са често срещани.

11. Липса на реалистичен житейски план, паразитен начин на живот
Често минават между капките или се заричат с голям размах за бъдещето, имат лоша работна етика, но използват другите ефективно.

12. Криминално или предприемаческо хамелионство
Променят образа си според посоката на вятъра, за да избегнат търсенето на сметка. Подменят с лекота миналото си. Потайни и параноични.

13. Обичаен външен вид

14. Ранни поведенчески проблеми, младежки простъпки
Обикновено имат минало на поведенчески и академични проблеми, но все пак успяват да се измъкнат, като мамят другите. Трудности с правенето и поддържането на приятелства. Анормално поведение като жестокост към хора или животни, кражби, както и безразборни сексуални връзки, изневяра, сексуално насилие над деца, изнасилвания и сексуални контакти от всякакъв вид.

15. Авторитарни
Крайната цел е създаването на доброволна жертва, която заробват и упражняват деспотичен контрол над всеки аспект от живота й. Изпитват емоционална потребност да оправдават провиненията си чрез одобрението на жертвата (уважение, благодарност, любов). Рядко имат проблеми със закона, но търсят ситуации, където ще толерират, прощават или ще се възхищават на тиранично им поведение.

16. Лош поведенчески контрол, импулсивна природа
Гняв, злоупотреба и оскърбление, редуващи се с частични прояви на любов и одобрение създават омагьосания кръг за насилника и жертвата, предизвиквайки безнадеждност в нея.

17. Безотговорни и ненадеждни
Не приемат да бъдат обвинявани, но винят другите дори за действия, които очевидно са извършили сами.

18. Смятат, че са всемогъщи, всезнаещи, имайки право на всяко желание, без усет за личните граници и загриженост за въздействието си върху останалите. Безразлични, че съсипват живота и мечтите на другите. Несъзнаващи или равнодушни към щетите, които причиняват.

19. Могат лесно да заявят, че целта им е да управляват света.

20. Не възприемат, че нещо с тях не е наред.

* Това е авторски превод, базиран върху текстове от оригинала.

В днешно време, за да работи, дори обществената телевизия трябва да печели от това и тъй като вие сте потребителите й, тя трябва да печели от вас; тъй като не взема директно от джоба ви, трябва да го прави индиректно. Един от начините е чрез количеството на вашата гледаемост, върху която база се оценява популярността й. Именно рейтингът привлича интереса на рекламодателите, които плащат, за да рекламират там, толкова повече, колкото по-висок е той, защото колкото повече потребители има медията, толкова повече евентуални ще откликнат на рекламите и ще станат впоследствие клиенти. Самата телевизия работи с парите на рекламодателите, които, освен търговски, могат да са, примерно, и политически субекти. Сигурно сами се убеждавате, колко взаимозависими са медиите и техните спонсори и колко трудно е да се постигне независимо статукво в този вид взаимоотношения. Най-вече, обаче, всички дават всичко, за да получат вашето внимание, защото именно от вас зависи рейтингът на медията. Къде е уловката тогава? Както Нулата на Джани Родари, която е без себестойност, но умее да надува цената, уловката е в една неутрална по себе си дума, която може да влияе в зависимост от употребата си. Тази дума е “количество”. Именно, когато е замесено количеството за сметка на качеството, омагьосаният кръг е факт. “Защо?” е въпроса, който може да ви изведе от него.

Търсейки количество, телевизията се насочва към масата, защото именно тя притежава съответното свойство като мнозинство. За да привлече вниманието й, телевизията трябва да предложи нещо, което масата да припознае, за да породи желание у нея за гледаемост. За да успее да направи това, тя трябва да се изравни с нивото й, за да бъде разбираема за нея. Примерно, темите на предаванията, водещите и или гостите трябва да са на нейното ниво или да говорят с нейния език, или сами да бъдат популярни, за да привнесат гледаемост с присъствието си. Това може да обясни, защо липсва именно различното в ефир, което е градивно за сметка на сензационното или защо в даден момент едни лица и или теми биват медийно ухажвани, а впоследствие забравяни изцяло. Примери, вместо западноевропейски, ще гледате доминиращо азиатски и латиноамерикански сериали; вместо с професионални психолози, ще се срещате с медийни, които няма да решат проблемите ви, но може повече да ви объркат; или вместо с психолози, ще се срещнете с пластични хирурзи; или вместо да сте насърчавани да използвате и развивате собствените си ум и съзнание, ще използвате чужди и ще възприемате субективните мнения на популярните лица за обективни или за по-истинни, забравяйки, че за да са такива, т.е. харесвани от масата, те най-вероятно са на подобно на нейното ниво. Същото важи и за продуктите, услугите, които ще ви рекламират.

Всичко се основава на принципа на потреблението или употребата. Кое от двете ще зависи от способността ви да защитавате интереса си или напротив, да се превърнете в жертва. Процесът може да бъде полезен за отделните участници в него и или общополезен. Проблем възниква, когато едната страна е ощетена, давайки повече, отколкото получава. В този смисъл, явявайки се основен заместител на личния и социалния живот на българите и гледането на такава при тях клони към крайност, телевизията печели добре, несъмнено. Имат ли, обаче, полза те от нея и каква? Чувстват ли се клиента-господар или са само средство, използвано за чужда придобивка? Ако са цел Номер 1 в количествената схема за рейтинг и печалба, получават ли качество в замяна? Градивен ли е за тях медийният продукт или ги обрича на същото ниво? Едно е безспорно, зависимостта от телевизията и нейното влияние могат да бъдат вредни, ако липсват умение и знание за здравословното й потребление.

Ето защо, ако не сте доволни от своето настоящо ниво и търсите качествена промяна, трудно бихте я намерили чрез телевизията, нито чрез който и да е продукт, избрал да се популяризира чрез количеството. Пример за избор “правя количествен продукт” е една глобална музикална медия, която в първата половина на 90-те беше своята настояща противоположност. Пример за избор “правя качествен продукт” е една българска телевизия, която масата не успя да припознае, за да я гледа, защото беше различна и тя преустанови излъчване. И двата примера са субективни, защото се градят на личната представа за привидното, не бих могла да знам, какво се крие зад ефир реално. Явно е, обаче, че не всяка популярност или непопулярност означават липсата или наличието на качество. Ако се замислите, двете са изцяло субективни категории, които придобиват значение от контекста, зрителната призма и средата, в която ги поставите. Как да различавате тогава тънката граница, за да избегнете уловката? Може би първата стъпка е да се опитате да излезете от омагьосания кръг, но ако го искахте, нямаше ли вече да сте го направили?

Стомахът ми е още преобърнат от чувството за отврат. Дали сте го изпитвали? Не знам как по-добре да го опиша освен непосилно за смилане и искаш да го върнеш там, откъдето е дошло. Поредната популярна мутра на България признава публично, че е престъпник, работил за и с престъпници. Явно е най-новата мода в тази извратена държава, защото тъмни субекти от различен калибър, политици, бизнесмени, спортсмени, шоумени и всякакви други медийни герои, се изреждат от известно време пред прожекторите със същите самопризнания. Раздават ли им нещо зад ефир? Спокойни, самодоволни и нагли, защото знаят, който трябва, няма да ги пипне или щипне. Този цирк е за народа, лъган толкова дълго, само троха признание му дай и ще ги оневини. Освен, че се изживяха като благотворителници, банки, психиатрии, съдилища, медиите са сега чистилище – най-новата им роля. Добре, какъв е проблемът? Докато в онези странните държави подобни смутни признания ще предизвикат обществена реакция и ще надуят алармата на прокуратурата, българите са така добре имунизирани срещу абсурда, че тук сензацията ще надуе само рейтинга на телевизията и злободневните форумни хранилници на останалите дружки-медии. Хранят се едни от други в общия си помиярник, героите и фабриките за герои, а плебсът смила остатъчното чувство и пречиства в еко-стил зловонието в атмосферата. Защо сега, след цялата плеяда очистени хрантутници, стичащи се от едното място по същия канален ред, четкани, изчетквани, напудряни, подплънквани от приятелчетата си-водещите домакини, за да си шу-шу-шкат комфортно-будоарно пред воайори и сеирджии? Защо сега, след като картинката ми е отдавна ясна и съм превключила на друга? Защото чашата с бъркоч преля и взе да цапа общата маса? Защото популярното лице, къпано в най-позитивна светлина, е всъщност маска на мутра, но такива са помазаниците на обществото? Или защото, полуизлегнат в осанка на народен герой, въоръжен с престорено нехайство, докато лъжите му прозираха отвсякъде, нагло, с лека досада дори, продължаваше да лее ефтини манипулаторски трикове, знаейки, че около врата му е развързано преди да проговори още, но има на него кой да се върже. Циркът в тази държава-клоунада отдавна не струва. Изборът й е също толкова ясен. Питам, какво тогава правим, които не се припознаваме с него? Пълним съдържанието на бъркоча или разделяме каймака от утайката?

Ако участваш във войната, си луд, поемаш риск за живота си; за да го предотвратиш, трябва да мислиш трезво; а когато го направиш, няма да си повече луд и ще трябва да участваш във войната. Ще си луд, ако участваш във войната и разумен, ако не го направиш, но ако си разумен, ще трябва да го направиш. Ако си го направил, значи си бил луд и не е трябвало да го правиш; но ако не си искал, си бил нормален и е трябвало да го направиш.

В оригинал “Параграф-22” е “Catch-22”, което буквално означава – лов, уловка, изгода, печалба и дава тон за главните мотиви на романа. В този смисъл, преводът на български е безсмислен, но точно такъв намеква за основната идея – абсурда, наречен бюрокрация и безполезността й като действие и основание да съществува, което всъщност го прави и най-подходящ. Заглавието е нарицателно за ситуация, в която човек има избор, но той не води до реална полза за него/нея; или за ситуация, в която един избор е противопоставен на друг и, каквото и да избере човек, ще е винаги в грешка; или за ситуация, в която човек приема две взаимоизключващи се неща и където лъжата се превръща в истина, когато й повярва.

Параграф-22 реално не съществува, но тъй като силите претендират, че съществува, а светът вярва, че това е така, той въпреки всичко има убедително влияние. Именно, защото не съществува, той не може да бъде анулиран, отменен, отхвърлен, отречен.

Бюрокрацията е абсурдна. Точка. И именно в това е нейната сила, с която успява да маргинализира човека в собствения му/й живот и да постави себе си в неговия център, омаловажавайки изконни въпроси като този (човешкия живот), докато преувеличава значението на маловажни (себе си). Редом с бюрокрацията тази уловка използва всяка друга сила, която контролира група хора без видимо насилие, като използва за главно свое оръжие тяхното объркване и така затруднява приемането или отхвърлянето й.

Параграф-22 казва, че те (силите) имат право да правят всичко, което ние не можем да ги спрем да извършат.

Забавно?! Пример, войната е нищо повече от преразпределяне на икономическа власт, облагодетелстваща единствено онези, които я инициират. Те (печелившите) ще се сдобият, докато други (потърпевшите) се бият и тези други ще сте вие, ако нямате отговор на дилемата, пред която ще ви поставят, човешкият живот ли е по-важен или морални категории като патриотизъм, героизъм, прочие. Ето как нещо реално и изконно (човешкият живот) се омаловажава за сметка на други фиктивни формалности, чието значение се преувеличава, за да бъде използвано за трети цели и чрез своето объркване вие ще сте идеалните мишени за манипулация, емоционална, нравствена, прочие… В този смисъл, да избереш да бъдеш антигерой, като откажеш да бъдеш герой в нещо измислено, ще бъде именно проява на здрав разум.

Враг е всеки, който смята да ощети живота ти по какъвто и да е начин и без значение на чия страна се намира.

Точно по тези начини, в едно абсурдно (като нашето) общество (неоспорим факт, без значение от описаните опити да ни накарат да мислим обратното), най-напред и или отгоре излизат онези, които най-успешно са убедили другите да мислят, че правилното е да правиш точно обратното на онова, което правят те, за да бъдат в предната и или горната позиция, в която се намират. Пример, “Крадецът вика, дръжте крадеца”, ако се замислите, вероятно ще установите, че най-успешно лъже и вярва на лъжата именно лъжецът. Освен, ако това не е самата истина. И точно тук е голямата уловка, да бъдеш толкова наясно със себе си, за да успееш да правиш тънката разлика между привидно еднаквите неща, зад които се крият различните мотиви. И тъй като 22 или 2 и 2 е все тази, на прав път сме да се завъртим в омагьосания кръг на българската реалност – примерите предстоят.