Skip to content

Дъжд, когато той умира, дъжд, когато тя живее, дъжд, когато той се ражда отново

април 22, 2009

Беше 20 април, когато написах черновата за моята презентация в сряда, Светия понеделник на православния Великден, с радостта и прославата на всички християни, които Възкресението на Бог донесе между нас и в нашите сърца. Той съвпадна и с друга дата от нашата история, събитие от по-малък, човешки, мащаб случило се просто с един мъж и специално за само част от човечеството, но тъжно за тези всички нас. Този ден той бе намерен мъртъв в неговия апартамент. Ако не бях сигурна каква тема да избера за моите обичайни класове днес, отговорът дойде сам, естествено и убедително.

CLASS OF ’02

парче >> P L A Y
банда >> alice in chains
песен >> rain when i die

Вали сега. Вали. Аз седя на дървения под близо до отворената врата на моята тераса, на ръба между вън и вътре на дома ми и с поглед, загледан в короната на дворното дърво, събирам романтиката на пролетта. Всеки път, когато вали дъжд в ден като този, аз си припомням онези няколко строфи от поезията на Сафо:

Дъждът прохладен шушне в клоните на ябълката,
а от листата, нежно тръпнещи, сън дълбок се стича.

Красиви думи, те носят поезията вътре в мен. Човекът, влюбен в дъжда и неговия покой, това съм аз. Помня, че обичам дъждовните дни цял живот. Те съвпадат с моите вътрешна хармония и природа на романтика и меланхолия. Мога да седя някъде сама, загледана в капките с часове. Някъде на открито, в непосредствен допир с тях, дишайки мократа им свежест с пълни дробове или пък сгушена в леглото под своите завивки, слушайки вълшебните им звуци. Бих предпочела винаги бурите на природата пред бремето на този смутен хорски свят. Усещала съм топлина в зеленината около себе си и сигурност в заоблаченото небе повече, отколкото някога съм успявала да намеря подслон при човек от всичко това. И все пак, аз чакам.

Толкова често и толкова трудно е да се скриеш от хора, които се стремят със сетни сили да те сграбчат и извадят от твоето спокойствие. Изглежда, като че ли една част от човечеството се ражда, за да попречи на другата да постигне вътрешната си хармония и взаимен свят на разбирателство. И така ще е до края на света; вечната борба между доброто и злото, колелото, въртящо се в самите нас и в което се въртим с останалите. Някои ще се раждат, за да следват стъпките на Бог, а други ще създават мъченици и светци от първите. Някои ще хвърлят камъни през целия живот и ще могат да обичат само, след като убият. Накрая, ведно с началото, всички оставаме деца на Бог, защото любовта е дар еднакъв за всички.

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: