Skip to content

Пътуване в Трудни Времена

май 6, 2009

Слънцето е странно тези дни. Дали се дължи на поредната доза огромен стрес, който преживях наскоро или просто е от атмосферното налягане, или е поради естеството на сезона, няма как да разбера, но слънцето е странно тези дни.

Фрагменти от настилка е това, което си спомням от последните си разходки из квартала. Фрагменти от настилка, ускоряващи се под краката ми, също както магистралната лента се всмуква в колелата на автомобилите, за да изчезне някъде зад тях в изгубени спирали. Точно в такова странно движение помня тези парчета тротоар напоследък. Странни късове, ускоряващи се под краката ми. Чудато, малко налудничаво бих помислила дори.

И все пак, най-особени от всичко са сребърните им лица. Просто прекалено тежки отражения на слънчевата светлина право в моите очи. Дали някога съм виждал бетон да свети толкова ярко? Дали е докоснат от скорошен дъжд?! Измит?! Пометен?! Опитвам се да надникна дълбоко, но не мога да проникна под щитовете им. Погледът ми само се пързаля по повърхността с нагорещени кънки за лед. Колкото повече се вглеждам в тях, толкова по-бързо се разширяват зениците ми. Настилка от огледала, които привличат всичко в черните си дупки и ме заслепяват до тъмно.

Същата тази светлина, която се отразява на повърхността на тротоара пред погледа ми, ми напомня за Испания; слънцето й е толкова ярко, че вкусът му е студен и кристален. Странно е, но ако го подишате, можете да усетите лазурната му ведрина. Има една прекрасна песен, която изниква от архивите ми сентимент, катализирана от цялата тази чудата картина и аз ще я споделя с вас сега.

CLASS OF ’03

парче >> P L A Y
банда >> the doors
песен >> spanish caravan

Хм … не съм мислила, че ще повторя The Doors в моите класове така скоро, но това е същността на нещата да се стичат изцяло естествено. Освен това, тъй като съм на пътешествие тези дни, е, не до Полша, нито пък до Иберия, но все пак до други също толкова магически крайбрежия в Черна гора и Хърватска, и морето е моя любим съпътешественик, мисля, че точно тази песен ще отрази най-убедително цялата атмосфера. Защото това е чувство, спасителния инстинкт на човек да потъне в ирационалото, когато всичко останало стане толкова силно, че да бъде невъзможно да се понесе на практика. Движението е силата, която разрежда напрежението. В часовете на непосилно бреме, вътрешният зов е „пътувай“.

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: