Skip to content

Обратно в Джунглата?! По-скоро не

май 20, 2009

Въпреки, че току що се върнах от дълго бродене, изпитвам неустоима нужда да тръгна нанякъде отново. Отново и на момента. Не мога да намеря мястото си тук. Вече не. Аз съм чуждоземец върху родната си почва. И все пак, не е земята тази, която ме отчуждава; а хората, държавата и обществото. Чувствам се самотник сред моите хора. Обвинявай ме, ти можеш, а и дали да чакам друго на мястото на твоята реакция?! Не бих. Обвинявай ме, ако желаеш, но това не ме интересува. Вече не. Вече съм странник, принадлежащ към различен свят на идеали и хора.

Аз съм чужденецът, далеч от теб, трезв и осъзнат, който не ще се върне назад.

Някога споделяхме нашия общ свят, преди двете му половини да се отчуждят. Две успоредни пътеки, загубили общата си посока и разделили се отдавна. Моят път напредваше по-бързо, а твоят никога не откри вътрешен мотив да напусне нулевата точка. Ти просто никога не си имал истински мотив да се движиш напред. Каквото направи за цялото това време, беше да разчиташ на моята инерция за твоето движение и да забавяш скоростта ми, дърпайки назад. Вече не. Аз се промених към по-добро, а ти остана неподвижен. Накрая, знам със сигурност, че ще мога да те открия на същото място, ако някога поискам да те потърся. Въпреки това, не бих. Защото, няма да се връщам назад.

Извървях дълъг път и научих своите уроци; скъсах купища обувки, спъвах се и падах безброй пъти и намирах сили да се изправя отново, да направя стъпка и да продължа напред. После, в края на това непосилно бродене, се добрах до вратата на моята цивилизация, отворих я и влязох през нея. Без изход, връщащ назад, е, което желая.

Аз изстрадах промяната и нищо не може да бъде както преди.

Ако аз успях да премина през всичко това междувременно, ти беше този, който избра да остане в застиналата точка на своето варварство. Единствен от двама.

Да, ти си този, който избра моето заминаване, който остави разходката ми да се превърне в отпътуване. Защото, ако някога си ме искал тук, трябваше да ме накараш да остана. Трябваше да ми помогнеш да намеря щастието и смисъла си с теб; щеше да искаш да ме разбереш, най-малкото, щеше просто да ме питаш: „Защо се чувстваш по този начин“, на мястото на, „Е, щом не ти харесва, отивай си тогава“…

И ето ме тук сега, на кръстопът, обмисляйки да продължа нанякъде, а ти ми предлагаш единствено джунглата…

CLASS OF ’04

парче >> P L A Y
банда >> guns n’ roses
песен >> welcome to the jungle

По-добре недей!! Човекът не остава в джунглата, когато е познал цивилизацията. Би било против човешката природа. В своите инстинкти, както и в съзнанието си, хората имат нужда да се чувстват сигурни, да търсят щастие, комфорт и да ги намират. Затова те градят домове, семейства в домовете си, общества около тях и държави да ги защитават. Всичко това е цивилизация. И когато цивилизацията се превърне в джунгла, развали се, прогние, срине се, изчезне, човешкото е да се реагира, да се измориш, да поискаш следваща промяна, подобрение. Хората биха направили стъпка към своето равновесие. Биха се обърнали, биха се насочили към уютно селце или потърсили подслон в колиба сред природата по-скоро; но да се върнат обратно към джунглата, по-скоро не.

Ако не реагираме спрямо оставането си в джунглата, тогава дали сме останали хора?!…

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: