Skip to content

Не да застреляш шерифа, не да убиеш присмехулник, просто да им кажеш няколко думи

юни 3, 2009

Понякога, да не кажа, че се случва често, изпадам в абстрактни начини на изразяване на думите си и затова мислите ми започват да изглеждат неясни. Това е така, защото виждам принципното и основното в дадена ситуация и е трудна задача да ги представя накратко. Въпреки това, когато реша, мога да бъда съвсем конкретна. Така че, сега възнамерявам да обясня по-ясно, какво имах предвид в предишните си класове.

CLASS OF ’05

парче >> P L A Y
певец >> eric clapton
песен >> i shot the sheriff

Налице е широко разпространена манипулация тук, крайна и, допускам, нарочна, че хората, които избират да емигрират от България, са най-близо до национални предатели; те напускат страната си и обръщат гръб на народа си, а в по-мекия вариант, това са хора, които лесно се отказват от борбата за родната земя. Хора…, осъзнайте се, придържайте се към логиката и трезвия разум. Позволете си да видите гледните точки и на другите, започнете с това.

Аз ще започна с най-първото от всичко, с това, че всеки един от нас е свободен човек и има естествени права, дадени по рождение, да притежава живота си, да се грижи за него (или не) и да следва (или не) благополучието си; както и да прави това дотогава, докато не пречи на останалите, имащи същите права (да упражняват правата си) без изключение. В този ред на мисли, всеки един от нас има личното право да (избере да) остане в родината си или да я напусне; да остане тук и да бъде щастлив, да остане тук и да бъде нещастен, да живее и да намери щастието си в чужбина или да живее там, въпреки че се чувства нещастен. Никой няма право да съди другите за това, което те избират като най-добро за себе си и за живота си. (Е, разбира се, ние сме хора, ние може да имаме мнения; а правим ли разликата между „съдя“ и „имам мнение“?!) Никой и нищо; нито външен човек, нито „шериф“, нито „изпълняващият длъжността“, нито институция или пък държавата.

Следващата стъпка е да се проучат различните мнения, които съществуват и да се стремим към, да се опитаме да ги разберем вместо да ги съдим. (Когато самата аз се научих да правя това, осъзнах, до колко много по-добри и положителни резултати може да ме доведе това.) Защо хората емигрират; защо се нуждаят и искат да напуснат страната си?! Как мислиш, дали по-голямата част от тях не са се опитали да намерят своето място тук, своите цели и причини да останат?! Дали не са дали всичко от себе си да намерят решение за проблемите си?! Какво, ако на техните непосилни опити е било обърнато нулево внимание, ако техните апели не са били чути, нито дори изслушани?! Ами ако са им отговорили, но не като на личности?! Как се чувствате самите вие, ако сте били третирани с неуважение?! Каква трябва да бъде естествената, човешката, нормалната реакция към подобно отношение?! Трябва ли да бъде „бори се“ или „бягай“, или може би и двете?! Трябва да бъде индивидуален избор и всеки да решава за себе си. Някои ще останат без да направят нещо, някои ще продължат да се борят за по-доброто си бъдеще, докато им стигнат сили за това или не бъдат опустошени; други ще решат да напуснат и да съхранят потенциала си за по-смислени каузи и резултати или ще го направят просто, за да опитат друго решение. Това е изцяло тяхно право.

Освен всички субективни и лични причини, които са ничий друг проблем, а на хората сами по себе си, има голям набор от обективни причини за един цивилизован човек да (иска да) емигрира или да е поискал да го направи поне един път в ежедневието си. От този куп обективности, фундаментални основи липсват в нашата действителност и това е доста сериозен проблем, да не кажа опасен, когато се отнася за цивилизация. Започвайки от най-първото стъпало, още преди въпроса за удобството и с прости думи, липсва сигурност за живота ни и липсва здравословна среда за благополучието ни тук. Готов е да последва дълъг списък от дълги теми, готови да бъдат дискутирани дълго, така че ще обобщя по-скоро основните ключови моменти.

Няма гаранция за нашето здраве. Има сериозни проблеми и съответно липсва доверие в здравната система като цяло, медицинските центрове и обслужване, хигиената и профилактиката, професионалистите, манталитета, контрола и мониторинга на всички тях. Няма сигурност за нашите деца (съответно за всеки от нас в това число, тъй като сме минали по същия път), за нашето израстване и възпитание. Неправилното, моделирано по остарели образци образование и грешното, зловредно отношение, идващи от нашия манталитет, започващи още в семейството и упражнявани по-нататък в училище, университета, работата, услугите, институциите, навсякъде в обществото, са основните фактори, които причиняват социалните заболявания, комплекси, малоценност, невежество, вграден страх, агресия, неуважение, себенеуважение… Наричам ги „директни оръжия за личностно масово унищожение“ и те са такива. Няма гаранция за нашия живот, интереси и благополучие. Няма ефективен контрол на престъпността; престъпността е широко разпространена. Няма желание за контрол на корупцията; корупцията е широко разпространена. Няма адекватни правила и контрол за тяхното спазване; нарушаването на правилата е широко разпространено. Съответно няма доверие нито в полицията, нито в правните институции. Ние не сме в безопасност в семействата си, в домовете си, в кварталите си, където и да е в обществото, в нашите градове, по нашите улици, по нашите пътища, на нашата родна почва; ние не сме защитени в собствената си страна. Звучи наистина страшно, обобщено така, но ако се спрем на всяка от тези точки и се опитаме да си припомним пример, за съжаление, ще успеем.

За тези, които все още погрешно вярват, че държавата не е отговорна и това не е нейна работа (и по този начин дават шанс на това неправилно положение), верният отговор е, ТОЧНО ОБРАТНОТО, Е. Здравеопазването, образованието, сигурността на децата, сигурността на възрастните, законът и редът, безопасността и защитата са работа на държавата. Известно ми е, че тази тема е станала изморителна от преповтаряне, но заслужаващото реакция и носещото отговорност тук не е повтарянето на факта, а продължаващото съществуване на същия този факт. От друга страна, може да бъде също толкова изморяващо, когато хората казват без уместен смисъл „нека спрем да искаме и чакаме от държавата“. Аз разбирам, какво имат предвид и им казвам, нека първо разграничим двете неща. В тази тема не говорим за нашите задължения като граждани на държавата, които сме отговорни да изпълняваме; и изпълняваме или не. Тук говорим за задълженията на държавата и ДА, това е точно, което правим (и е необходимо да правим) като активни граждани, ние искаме (и е нужно да искаме) от държавата да изпълнява задълженията си. Затова е държавата; това е нейната работа, която хората й възлагат и за която й плащат (данъци) (и я подпомагат) и нейна отговорност е да я върши, и да я върши добре. Тя е длъжната в този случай. Държавата служи на нейните граждани, а не хората са слуги на държавата. Не и в демокрация. В този ред на мисли, ако някой (нещо) не върши работата си, но взема парите, платени за нея, тогава или това е кражба, или е въпрос на уволнение, или аз ще трябва да напусна заради безполезността й.

Толкова естествено е, че хората отказват да останат тук, защото се чувстват и не са защитени в собствената си страна, а държавата (отново, като нейни основни задължение и отговорност) не показва и идея на загриженост за промяна на тази ситуация към по-добро. Ако държавата се нуждае от своите хора (а не може да бъде по друг начин в демокрация), това е нейно основно задължение да ги накара да останат и да го направи не със сила и/или чрез манипулация, а с цивилизовани, човешки-ориентирани средства; чрез създаване на такива условия и услуги, от които се нуждаят те и могат да се чувстват удовлетворени, а след това да направи и повече за тяхното удобство и повишаване на техните стандарти. Наред с въпроса за моралния кодекс и норми, това, че хората са изградили тази държава, за да си осигурят сигурност и комфорт, обслужени, а не подарени им от нея, ако една държава не се грижи за своите хора и действа с цинизъм, ярост и зловредни средства спрямо тях, логиката заключава, че подобна държава не може да разчита на бъдеще.

Така че, можеш да продължаваш по същия начин както досега, но твоята манипулация повече не ме интересува, защото съм трезв, осъзнат и здраво стъпил на земята човек, който е в състояние да вижда нещата ясно и следва истинската логика, а не зле преиначената от теб. Знаеш, че се чувствам най-добре при корените си, но корените ми се нуждаят от плодородна почва, за да растат, инак ще изгният. Това е най-съществено за моя живот и поради тази причина аз имам само един път тук. Ти имаш две възможности. Можеш да продължиш да ми казваш, „ако не ти харесва, отивай си тогава“, но можеш и да се опиташ да ме задържиш, да ме накараш да се чувствам добре, нормален и уважаван човек, личност. Само тогава може да преосмисля решението си да напусна. Теб.

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: