Skip to content

Съединението Прави Силата, Разединението Прави Нас (част първа)

юни 17, 2009

За да завърша темата от предишните два класа и да оформя така една своеобразна трилогия, ще нахвърля няколко последни щрихи по въпроса за отношенията между хора в и извън общата им граница. Смятам за нелогична, макар и обяснима, склонността ни да се приемаме и държим един към друг като чужденци, отколкото като близки, като принадлежащи към различни светове, отколкото към един общ и, като да имаме различни проблеми, а не споделяйки обща съдба и просто поемайки различни пътища, за да я изживеем.

Когато е въпрос на личен избор, да изгубиш вярата си или да потърсиш друга, какво ни спира да уважаваме взаимно избора си и по този начин да се отчуждаваме?! Съгласни ли сме, че в различни етапи от миналото ни и поради различни причини в настоящето ни, липсата на единство се оказва важна характеристика на нашата обща история?! Дори ще отбележа, че имаме склонността да се делим в моменти, когато трябва да сме обединени и да се унифицираме насила, когато имаме право да бъдем себе си и да действаме като независими индивиди.

Разделянето и консолидирането са две противоположни на пръв поглед части на един и същ процес. По пътя на логиката може да се стигне до извода, че винаги, когато има процес на консолидация, обединение между определен брой хора, това неминуемо води до разделяне, отделянето им от останалите, без значение колко реално или фиктивно, нарочно или идеалистично, с „добри“ или „лоши“ намерения е този процес. Това занимава мислите ми, какво кара хората да се делят (съответно групират)?! Дали е инстинктивно или е съзнателен акт?!

CLASS OF ’06

парче >> P L A Y
банда >> dire straits
песен >> brothers in arms

Ако предходните времена имат някои свои обективни причини за обединения между хора с цел предпазване от злонамерени набези или нападения и съответно разделение или отделяне в различни формации, за да се постигне възможността да се притежават те или да се управлява над или чрез тях, то тогава дали тези процеси от миналото са все още живи в настоящето?! До каква степен са естествено предизвикани или са предимно нарочни, криещи се под фиктивни каузи?!

Повечето от заплахите на нашето съвремие идват от тенденции и явления, които се противопоставят на подобни модерни процеси на увеличаване приемствеността на хората в посока на толерантността, хуманността, приемането на останалите, свободното движение, комуникация, отношения и политика на всеобщо уважение. Подобни тенденции и явления като национализъм (в неговите човеко-убежни форми), шовинизъм, дискриминация, расизъм, ксенофобия, сепаратизъм, фундаментализъм…

Страхът ли е в основата на такива залитания или пролуки в човешката личност и нейната самооценка?! И не е ли този страх, когато е фиктивен или субективен и който води до необходимостта от отъждествяване чрез някой друг, следствие от неспособността за самоидентифициране?!

На този етап е важно да направя разграничение, че конкретната тема не е за мирни по своята същност и мотиви формации между хора, базирани на общи интереси и вярвания, както и на естествената им потребност да се свързват и взаимодействат с други „сродни души“, за да изразяват и споделят помежду си онова, което ги вълнува, търсейки и срещайки разбиране, обменяйки информация и знания, формирайки общности и култури без да бъдат неуважителни и/или пречещи на други, подобни на тях. Такива нужди именно идват от придобита способност за разпознаване на същинските индивидуалност и интереси.

Статията акцентира върху необходимостта за разпознаване чрез определена група или други видове разделителни форми на всяка цена, които разглеждам като неспособност за себеопределяне чрез или като самия себе си. Нещо повече, когато в подобни обединения има склонност към нетолерантност, агресия и използване на силови средства спрямо други лица извън тях, възприемам това като пропуск да се постигне вътрешен мир, дължащо се на безпокойството, което именно липсата на лична идентификация може да предизвика в даден човек.

Ако започна разсъжденията си от своя частен случай, мога да кажа, че единствено безспорно истински успявам да изпитам принадлежност към дадена група хора, ако това е моето семейство. Несъзнателно е и мога да кажа, че се основава на нищо друго повече освен на моята също толкова неоспорима любов към тях. Дори, когато е въпрос на съзнаване, аз съм все така съгласна да приема тази своя принадлежност. Мога да се разпозная съвсем ясно сред тях, мога да видя разликите и приликите между мен и тях и въпреки тези различия, и не заради сходствата, мога да определя моето семейство като моите хора. Това идва по-малко от факта за общия ни произход, отколкото, че съм свързана с тях чрез любовта си. Мога да разпозная това чувство в себе си, именно защото ги обичам. Ние споделяме много силна връзка помежду си на тази основа и наричаме това свой дом.

Продължава тук…

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: