Skip to content

Първата Разходка из Истанбул

юли 8, 2009

The article in English

Като за първата от всички обиколки, мислех, че тя ще е и най-амбициозната от тях, въпреки че в сравнение с останалите предстоящи и четирите щяха да се окажат в голямо приближение такива.

истанбул златният рог

Денят започна малко преди обяд с обичайната късна закуска, моя запазена марка, след което в посока направо към Златния рог. Трите основни набелязани цели бяха Кулата в Галата, Желязната църква и Двореца на Порфирогенита, известен и като Текфур Сарай. Планът бе добре начертан и с необходимото темпо, и организиран подход вещаеше успех. Слънчевият ден обещаваше същото и заедно с живописния маршрут, лъкатушещ над и покрай Златния рог, откриваше пълна с удоволствие разходка. Честно казано, аз щях да се насладя на вкуса й много по-късно, защото вместо това, тогава по-скоро усещах обтегнатост от напрежение. Обикновено първата обиколка е кръстница на цялото пътешествие, защото благославя с ценна информация за актуалните характеристики и личния потенциал в наличната ситуацията. Успешното изпълнение на плана през този ден щеше да се отплати с добро количество посетени забележителности на завидни разстояния като цяло.

Първата част от разходката премина доволно по график. Галата е забележителен квартал в северната европейска част на града, известен със своите заселници – пришълци от Европа и, следователно, европейски ориентирана атмосфера. Кулата беше величаво като преживяване място. Качвайки се на върха й, бях възнаградена с незабравима, отнемаща дъха панорама с поглед над цял Истанбул и във всички негови посоки. Имах двойния шанс да обходя района с очите си, а след това и пеша по прекрасните му улици. Влюбих се в архитектурата от пръв поглед заради голямата част от сградите, построени през 30-те, любими мои стил и време. Предложи ми да имам своя къща там и съм готова. Навсякъде се носеше аромат на Европа и аз се чувствах като у дома си. Трудно сбогуване, но останалите цели очакват в нетърпение.

Да пресечеш Златния рог през мостовете не е лесна задача поради натовареното движение, но наградата идва впоследствие с разходка по кея покрай крайбрежния булевард. Там някъде в симпатична паркова градинка се намира Църквата „Свети Стефан“, популярна като Българската църква, изящно произведение на изкуството, изработено изцяло от желязо. Естествени вълнения на гордост и уважение; сърцето ми замря веднъж в нейната красота и отново заради настоящото й състояние. Възможно ли е подобен шедьовър да бъде изоставен на ръждата и разрухата?! Възможно ли е нейните собственици да оставят тази Свята красавица да се превръща в прах малко по малко?! Отговорът бе съвсем очевиден, твърде ръждив и болезнен…

Време, доста подходящо за отмора и обяд с невероятната Супа на деня, Истанбулски деликатес, най-вкусната лещена супа, която съм опитвала някога (е добре, след тази на мама) и с освежени сили (дали?!) напред към последната част от програмата. Въпросът бе как да поемем нататък?! Поддържане на курса по Златния рог до Влахерните изглеждаше сигурно, но отнемащо повече време. Така че, аз се съгласих за по-интересния и (както мислехме) по-прекия подход директно през съседните квартали. Това, което подсили решителността ми, бе да зърна удивителния пурпурен силует на Гръцкото училище в далечината. В сравнение с Галата, Фенер е класически модел на Ориента. Най-чудатото място със стари занемарени къщи, схлупени и пръснати в хаотичен безпорядък. „Директно“ е доста смехотворна дума във връзка с тази живописна местност с малки пасажи и криволичещи улички, лесни и сигурни капани за подценяващи ги „глупави туристи“ (както си е думата) да се загубят, където се озовахме и ние самите.

Въпреки моментите на несигурност обаче и страха от изгубването на пътя с превала на деня и въпреки че се добрахме само до част от стената на Влахерните без да успеем да видим Текфур Сарай от липса на време, сега мога напълно да оценя всичко това. Срещата с истинското лице на Истанбул, със съмнителното кръгче младежи на ъгъла, с обущаря, готов да излъска безплатно обувките ни, защото сме „комши“, а родителите му – наши сънародници, с хората, опитващи се да помогнат над картата на неразбираем език, с децата, преследващи ни в смях и любопитство, това бе същинското, вълнуващо до крайна степен преживяване.

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: