Skip to content

Съединението Прави Силата, Разединението Прави Нас (част втора)

юли 15, 2009

В този ред на мисли, мога също да изпитвам чувства към дома си, към родния си град, към страната си. И все пак, въпреки теоретичния факт, че те са мой дом, мой град, моя родина, поради обстоятелството, че съм родена там, мога единствено истински да ги разпозная като такива, ако е чрез сентимент. Ако не мога да изживея моята връзка чрез чувствата си, тогава тя е изкуствено припознаване, мастило върху лист хартия.

Процесът на установяване на нечия принадлежност; има ли наистина смисъл да правим това?! Да, аз съм част от семейството си, моето семейство живее в родния ми град и той е част от родната ми страна, но след това, моята страна е разположена на моя континент, а той е част от моята планета. Следователно, аз съм част от своята локалност и в същото време гражданин на света. Принадлежността не е въпрос на физически параметри; тя е въпрос на усещане. Географията е само за регистъра. По начина, по който съм привързана към семейството си, бих могла да изпитвам принадлежност и към родния си край, и към всяка останала част от света, стига да има сентимент. Всяко едно от тези места би могло да бъде мой дом.

CLASS OF ’06

парче >> P L A Y
банда >> dire straits
песен >> brothers in arms

По-голямата част от онова, което наричаме „принадлежност“ е изкуствено обусловено, като мотивите могат да бъдат и конструктивни, и потиснически. Обикновено, хората приемат и признават географските и политическите граници до момента, в който те съвпадат с тяхното сантиментално възприятие за дом. А „вкъщи“ е мястото, където се чувствам обичан и приет. Това са истинските граници. Сигурно бихте се съгласили, че има случаи, когато съществува и семейство, и роден град, и държава, но човек не се чувства там „у дома“.

Живото чувство за принадлежност идва от наличието на връзка на базата на любовта; и е съществено тя да е взаимна, споделена. В тази връзка, както в любовта, няма място за притежание. Аз принадлежа на моя дом чрез любовта си и не го притежавам, именно защото ми е даден (по рождение или друг начин на приемственост) и аз не съм го купил/а, именно защото да имаш дом не значи да притежаваш къща. Нещо повече, както моят дом е мой, така той е и дом на останалата част от моето семейство, на моите съграждани и жителите на света. Също така, той може да бъде дом и на други, които искат да намерят мястото си тук и да останат. Буквално и метафорично, ситуацията е една и съща с дома ни и страната ни. Моят дом е и за моите приятели, гостите ми са добре дошли там, а също и вратата ми е отворена за онези, които ще влязат в семейството ми, обвързани с него по един или друг специален начин и дори ще станат част от него. Бих попречила единствено на зложелател да прекрачи неговия праг.

Може би според начина, по който признаваме и приемаме собствените си семейства, така се държим и към други групи, към които съзнателно или несъзнателно принадлежим. Липсата на семейство и на любов вътре в семейството може да бъде болезнено и да доведе до търсене на заместител. Ако се намери такъв, успешен в снабдяването с любов, тогава човек може да постигне вътрешен мир и дори принадлежност; ако се случи обратното, тогава липсата на любов може да се превърне в омраза. Например, хора, на които им липсва такова признание, търсят своята принадлежност на всяка цена и често се събират с други в подобна ситуация. Ако получената в семейството любов способства уменията на приемниците й да зачитат същите чувства и в останалите към „техните хора“, когато тези чувства се придобиват изкуствено, те не могат да възпитат подобно разпознаване. Това води до нетолерантност и респективно до споменатите в началото явления.

Изводът е, че любовта е от решаващо значение за дадена идентичност и вътрешен мир, а те от своя страна са решаващи за развитието на балансирания и уважаващ останалите човек. Пропускът в постигането на себеприпознаване може да провокира чувство на несигурност и страх, водещи до агресивни реакции и/или отхвърляне на други, без наличие на действителни пречки или заплахи от тяхна страна. Това може да се случва или извършва навсякъде, към съграждани и чужденци, към братя или непознати. Самата мишена на подобно поведение не е от съществено значение, защото реалният смут идва отвътре.

Всички ние сме хора, имаме общи човешки качества и характеристики и от този момент нататък ние сме уникални и различни личности, които могат да уважават и да си взаимодействат с индивидуалността на другите или които не могат. За да живеем в мир, трябва да се учим да приемаме. Да бъдем индивидуални не е акт на разделение, това е естественото състояние на човечеството. (В този смисъл, масата може да бъде обективно по-опасна, когато е сбор от индивиди с изгубена или липсваща самоидентификация и която може да се превърне в удобен инструмент в ръцете на други индивиди със злонамерени мотиви, знаещи как да използват нейните обезпокояващи свойства.) Различието между хората не е причината за вътрешните ни войни и да оправдаваме нашето насилие с него не бива да бъде приемано, нито извинявано. (Тъй като вътрешният мир е лична отговорност, когато съм смутен, нямам извинение да бъда нарочно смущаващ и към околните.)

Залитането към изкуствени принадлежности и очертаването на изкуствени граници няма да ни доведе до единство и споделяне на общ свят. Това няма да запълни празнините ни, нито да излекува липсите ни. Няма да ни накара да се чувстваме вкъщи. Това, което ще го направи, е откриването на нашия вътрешен мир чрез разпознаване на същинското ни „аз“ и приемането по този начин и на останалите, както и зачитането на техните различия и индивидуалност. Любов и приемственост е онова, от което се нуждаем отчаяно. Ако се концентрираме върху постигането на повече от тях, давайки повече и също така получавайки, единствено тогава ще успеем да намерим истинската си принадлежност тук.

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: