Skip to content

Градски Старинки: Планирано Унищожаване

септември 2, 2009

The blog article in English

Първият основен проблем по отношение на старите сгради в София, както и много сериозен такъв, е тенденцията на пълното им унищожаване поради нечии частни и/или корпоративни бизнес интереси, случващо се под умело изработената манипулация, че тези жилища са опасни и затова трябва да бъдат събаряни.

софия стари сгради

  • Един от многобройните примери за разчистени имоти, често срещана гледка, докато се разхождате из центъра на града. Не всеки от тях претендира да е илюстрация на описания проблем, но всички до един документират съществуващата тенденция. Празни парцели, където преди са стоели стари сгради, някои дори и със статут на паметници, превърнати понастоящем и в по-голямата си част в зони за паркиране или трамбовани терени, в очакване да се появят планираните нови сгради.

Повечето от сградите са собственост на общината и/или собственост на държавата. Схемата е много проста. Ето как я описах в комикс-образна форма, докато коментирах в блога на мои колеги по тема, касаеща конкретен пример за същия проблем:

Витаят слухове сред разумимащите и всеки нормален интелект, че Собственикът, Политикът и Институцията по опазване са от Българската Корупционна Партия (БКП), чиято партийна програма е следната, „Притежавам паметник с даден статут, но той не ми върши работа като такъв. Следователно, трябва да го премахна, но не мога с бутане, не защото Обществото ще скочи (те са от Неутралните), а заради закона, от чието пряко нарушаване ще се възползва Опозицията, за да ме осъди. Тогава ще го оставя да се саморазруши (ще махна пазача, ще отворя вратите и ще пусна дребните грабители, които след това ще държат отговорни вместо мен). След като рухне, ще имам разчистен терен; дори ще мога да пусна мухата сред Обществото, че старите сгради са опасни и така ще бетонирам действията си. Нито Обществото ще ме спъва (те са от Неутралните), нито другите, с които съм в комбина. Пречи ми единствено Опозицията, но аз съм намерил този хитър начин да й затворя устата.“

Освен слуховете, следната сцена, на чиито толкова разнообразни примери обществото е ставало многократно свидетел, е твърде видима и за неоръженото око. Публичният собственик оставя сградата си без надзор и поддръжка (принципно, негова правна отговорност) и така, с течение на времето, тя започва да се саморазрушава до момента, когато практически се превръща в риск за обществената безопасност. Не само че вината за това отнася самата сграда, а не собственикът, но по този начин той е и с развързани ръце да я обяви за опасна в публичното пространство и, имайки мотива да я разруши, е на път да постигне целта си. Накрая, някой друг от схемата е на ход да построи предварително планирана нова сграда в разчистения терен. Много по-печелившо и възнаграждаващо от това да се възстанови един „стар ковчег“, нали?! Това най-вероятно ще разплати участието на всички по един или друг начин; защо да бъдеш част от такъв план в противен случай?! Още по-проблематично е, че властите, отговорни за защитата и опазването на обществената собственост, са или онези, които движат, или имат дял в посочените схеми, или тези, които си затварят очите, нихилистично настроени спрямо проблема. Какво остава тогава, кой да се интересува от градската среда, обществената памет и наследство, когато липсва гражданско общество да издига глас и да се противопоставя на тази разрушителна тенденция, наместо да избира безразличието?!

8 коментара leave one →
  1. септември 2, 2009 17:10

    Май точно такъв е сатанинският им план. Сблъскваме се с такива постройки всеки ден и то под път и над път..

  2. МОНАХА permalink
    септември 3, 2009 22:38

    Проблемът идва от собствеността и изгодата от нея.Например само на метри от една от топ 3 на най-скъпо продадените сгради в София,пустее изключително красива къща, паметник на културата,общиска собственост.Но каква е изгодата на общината от притежаването на тази сграда!?Да я отдаде под наем за жълти стотинки на социално слаби или на някоя партия или обществена организация!?И колко би „спечелил“ от това съответния чиновник!?Съвсем различно е да се отървеш от ненужната тежест,за да може спокойно някой свой човек да построи на мястото поредната стъклено-бетонна недомислица.
    Нужно е да виждаш само малко по-далеч от носа си,за да си дадеш сметка ,че обществения интерес е да се опази това наследство,което формира характерния и неповторим облик на нашия град.

  3. септември 4, 2009 11:25

    Благодаря за мненията. Г-н Апостолов, добре дошли в Wonderland:):):):) МОНАХА, чиновникът едва ли е един, а по-скоро цяла мрежа, октопод. Напълно аргументирано България е сочена за крайно корумпирана държава от партньорите си в Европа и изобщо; това никак не следва да ни учудва като нейни граждани, а става така, че точно и единствено ние оставаме слепи или съзнателно затваряме очи пред истината.

  4. септември 4, 2009 14:51

    Не всички затварят очи пред истината, но будните и почтени хора са безсилни да променят статуквото. Това първо.

    Второ: не само в България има корупция. Обиколил съм света и с очите си видях, че целият свят е морално деградирал. Това е един грандиозен общочовешки проблем.

  5. септември 4, 2009 18:53

    Да, разбирам, но ето и един начин да се променя статуквото – като се говори за проблема. Семпли, малки стъпки, но без тях няма път. Омръзнало ли ни е да говорим за едно и също, разбираемо, но не ни ли е омръзнало и да се примиряваме с това едно и също?! Безспорно и тук имаме будни и почтени хора, както навсякъде по света, но това за жалост не е достатъчно – за да сме такива, будни, именно е нужно да събудим своята почтеност. Напълно съм съгласна, че корупцията е глобален проблем, светът е твърде далеч от идеален, но според мен има една емблематична разлика между нашата и т.нар. външна корупция. Докато там (условно) са успели да изградят ефективни и независими начини за борба и контрол срещу нея и това е факт (да направим семпло сравнение – за колко примери сме чували на разкрити и наказани злоупотреби, на подадени оставки на най-високо ниво, особено в политиката, там и при нас), то тук корупцията държи всичко в една мрежа, тъкана с години, солидно наследство; тя е съвсем буквално октопод.

    И за хубавите неща:):) щастливец сте, че сте имали възможност да обиколите света; пожелавам си същото, а и на всички, живот и здраве!!!!

  6. Мартин Микуш permalink
    септември 6, 2009 22:58

    Галя , смяташ ли че архитектурната гилдия е длъжник на обществото? Според мен в България няма интелектуален елит или да го кажем така: понеже е безгласен този „елит“, то няма значение че някой се изживява като част от някакъв елит. В частност Камара на архитектите в България – една от функциите на подобна гилдийно сдружение е да изгражда респект към професията ни , като спомага за спазването на елементарен етичен код на професията.Доколкото си спомням сме се засичали да работим в един офис? Да отгатна ли кой е подписал проекта за хотел на улица Будапеща и бул.Дондуков? Проект за същото парче земя от което тези дни археолози се опитват внимателно да заснемат и опишат богатият културен слой, за чието съществуване много добре знаехме по време на проектирането на въпросния хотел.

  7. септември 7, 2009 01:57

    Здравей, Мартин, добре дошъл в Wonderland:):):):) и благодаря за мнението.

    Да, смятам, че гилдията ни е длъжник на обществото; има ли някой, който не смята?! Да, сдружението ни следва да мотивира съблюдаването на професионален етичен код, но всички ние знаем за какво работи то де факто; има ли някой, който не знае?! Да, напълно съм съгласна, че липсват традиции на интелектуален елит у нас. Аз, обаче, виждам реална надежда за назряващ такъв в младото поколение и то точно сред онази независима част, която е извън системата.

    Големия безобразен ров срещу НИПК ли имаш предвид, на мястото на красива стара „безстопанствена“ сграда, със статут дори, ако не се лъжа?! Ако да, тя бе именно една от първите заподозрени за събаряне и за съжаление това наистина се случи не само пред моите очи, а буквално пред тези на споменатата институция. На бившия ни офис ли е проектът??

  8. МОНАХА permalink
    септември 9, 2009 08:56

    Според мен архитектурната гилдия е длъжник , защото тя не разглежда архитктурата като изкуство и то такова с което човек е в контакт ежедневно, а само като средство за бърза и лесна печалба.Добрата новина от „кризата“ е , че спря т.нар. бум в строителството.Дано това даде шанс на едно преосмисляне на ценностите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: