Skip to content

Крал за Ден, История за Цял Живот

септември 9, 2009

Посвещавам на Faith No More, с признателност за най-автентичното „чалга“ парти, на което съм попадала някога и най-вече, че се събрахте отново заради мен, хе-хе, без подхилквания, Мистър Патън… Посвещава се и на марката „рок“, на общия ни „die hard“ навик, на някои неща от живота и на героите изобщо.

CLASS OF ’11

парче >> P L A Y
банда >> faith no more
песен >> king for a day

Тези дни моливите ми нямат особена енергия. Килнали се в моливника ми едни такива, оклюмали, гледат надолу и по-надолу, към земята. Втренчили се всеки в свое очертано петънце, сгушили се в тясното пространство, не смеят да помръднат. Без много въздух в малките елипси, но навън е студено, дебнат опасности.

Има такива моменти, когато, облегнал несръчно страна върху потната си длан, с лениви пръсти другата опитва да изправи моливите ти, самата тя изнемощяла, а ти ги гледаш само, не участваш. Да, има такива моменти и те имат свои причини, които остават скрити само за писателите, техните тайни. Втренчил си се в моливника заедно с моливите му, твоите, твоите моливи, а после искаш да разказваш. Егоисти са писателите, пазят истинските си истории, а за вас нареждат приказки. Ако продължава да стои облегнат на ръба, един такъв оклюмал, може да се счупи. Не, няма да намери толкова сили, но със сигурност ще се огъне, ще потече надолу като разтопен пастел, ще запълни малките елипси с локвички тъмнолилаво мастило и от него не след дълго ще остане единствено графита, изсъхнал на прах.

Да сме господари на нашето време, колко ни струва това и струвало ли си бе изобщо?! Кралете на деня, светът в краката ни, попаднал там дори съвсем случайно, докато щуреем без посока, просто така, съвсем хаотично, в опит да освободим излишъците от гориво, изригващи на спазми и талази от крехките ни дълбини. Светът в краката ни, невзрачна топка, не кожена дори, гумена, детска, съвсем детска, но по-жилава от нас самите. Настъпиш ли я, няма да се спука. Ще съска до време и после някой пак ще я надуе; но лесно се подхлъзваш, стъпиш ли върху й. Падания, ожулени колене и лакти, заздравяват бързо, всичко на игра. За раните разбираме едва тогава, след като започнат да бледнеят отвън, да чезнат, попивайки все по-навътре.

Господари на времето, но безсилни да спрем изтичането му измежду линеещите пръсти. Крале за ден, безвластни да предотвратим участта си, себеразрушението, от светила да се превръщаме в сенки. Носим бремето на истината, ще ли сме крале, ще бъдем и история. Величава легенда, завидна, трагична, комична, дебела многотомна хроника със златотъкани пурпурни корици, положена на пиедестал в личната ни крипта… Книга, просто книга, присъстваща на наше място; не бъдем ли крале, обаче, няма кой да я напише.

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: