Skip to content

Мога да Те Отведа Далеч

септември 23, 2009

Онези, на които им стига ежедневието и равномерния порядък на времето, за да се чувстват уютно в живота си, са щастливци. Онези, които не се боят, докато гледат стрелките на часовника, кога по-малката от тях ще изпревари по-голямата или ще успее ли по-голямата отново някога да настигне по-малката, са щастливи. Родени без нужда да полагат усилия, за да търсят и намират своя смисъл, нито да го преоткриват всеки път, когато започне да мъждука и да тлее; без да изминават девет планини в десета, да преплуват деветте морета до десето, за да достигнат и до въздуха, и до маслото, с които да възпламенят този смисъл отново, в риск да се опожарят самите. Такива хора се раждат с карма да бъдат посяти на свое точно отредено място още при самото съзидание.

За нас, останалите, неспокойните души, блуждаещи огньове, скитащите с духове, преди още да се появи материята, когато самите ние сме само енергия и след като бъдем отново; за нас, бродягите, лунатиците из висини и пущинаци, свистящите по прави линии и криволичещите в лабиринти, търсещите в посоки без край, прескачащите граници и връщащите се отново, неспирните, неуморимите, непокорните, гмуркащите се в дълбините на света и излитащите във вселената без усилие, просто така, съвсем инстинктивно, както въздухът се всмуква и изтласква от дробовете ни, както кръвта ни тече и бие сърцето ни; тези, които не познават покоя, но го търсят цял живот, разминавайки се с него покрай лентите на магистралата или малко по-встрани от нея; точно за нас, останалите, е отреден вечният път.

CLASS OF ’12

парче >> P L A Y
банда >> the scorpions
песен >> holiday

И сега, аз мога да те отведа далеч; и сега, аз отново се стягам за път; и сега, аз имам нужда да отплавам. Липсва ми вятър в платната, липсва ми вятър в косите, липсва ми вятър, проникващ в най-тъмните ми дълбини; минаващ през цялата мен както през морската пяна. Прочистващ. Пронизващ. Любим. Обичам да дишам вятър, обичам го с пълни дробове; обичам, когато той се слива с мен и аз съм неделима част от него. Обичам го, когато е в сърцето ми; когато е буря, когато е полъх. Той е мен и аз съм него, ние сме едно проникновение. Неразделни. Цяло, не можещи един без друг. Той бленува любовта ми, иначе не би могъл да бъде буря, нито би могъл да бъде полъх без да го превърна в поезия. Аз копнея за него като буря, за да мога да го обожавам и желая неговия полъх, за да сътворя поезия.

И сега, аз пътувам. Очите ми, нагоре към небето и все така напред, загледани в далечината, озарени от слънцето. Всеки път, когато примижавам от допира му, на лицето ми се появява широка усмивка. Обичам, когато става така, когато ме огрее неговата светлина; един миг и цялото попива в мен, като че и то жадува свое местенце, където да успее да се сгуши, без да се страхува. Аз съм неговата благодатна почва. Превръщам го в любов, храня се от неговата топлина; нужна ми е, за да спасявам душата си, когато започне да измръзва. Благодат, която ме изпълва до ситост и талази от нея избликват на лицето ми в същата онази широка, любеща усмивка. Погледът ми заискрява; очите ми, още по-широки и отворени отпреди, а хоризонтът се разкрива все по-ясен и голям. Цялата шир е пред мен и е моя.

И сега, аз се движа, не искам да спирам, но искам да стигна, защото там, където отивам, ме очаква моята мечта, сбъдната, но вечна. Неописуема. Морето, домът ми. Аз съм дете на водата, откъснато от своя корен-корал, отнесено далеч от силните вълнения, изплискано на незнайния бряг с милиарди други свои братя, солени морски атоми, одухотворено от слънцето и приласкано от вятъра. Приютено в душата на човек, но оставащо завинаги рожба на водата. И сега, както преди, трябва да извървя дългия път, да пребродя пустошта на длъж и шир, да достигна хоризонта и да го докосна, за да преоткрия своето начало; да заменя хода си с разливане, да ме обгърнат вълните, да ме понесе вятъра и с усмивка от слънцето да се разтворя в пяна, завръщайки се там, където съм родена… В океана.

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: