Skip to content

Градски Старинки: Съсипваща Неграмотност

октомври 14, 2009

The blog article in English

Вторият основен проблем по отношение на старите сгради в София е друга ежедневно наблюдавана тенденция и още по-масово разпространена. Поради липса на нормативна уредба и фактически контрол старите сгради, притежание на частни собственици, се оставят на саморазруха или се ремонтират по ощетяващи ги начини; пребоядисват се в безразборни цветове и гами с непрофесионални методи или се облепят с ненужни пластове топлоизолация по некачествени начини, а още по-нелепо се изтърбушват до основи от всички естествени материали, които притежават, за да се превърнат в неприличащи на себе си изкуствени бърлоги. Всичко това води до обезобразяване на колоритните им единство и композиция, до грубо обезличаване на силуетите им и за огромно съжаление като най-необратим резултат до унищожаване на оригиналните им декорация и орнаментика, основни носители на историческата памет и аристократизъм, както и до радикалното съсипване на техните физически и естетически качества, именно благодарение на които тези жилища са толкова високо оценени. Съществува генерално неразбиране за тези проблеми и е именно така, защото на локалните манталитет и култура й липсват базови заложби и усет за финес, ориентация към същинските ценности, както и космополитния светоглед, отвореността, обвързаността и ежедневното взаимодействие със света наоколо.

софия стари сгради

  • Избрах този пример, защото е емблематичен. Това е сграда, на която винаги съм се възхищавала в нейното автентично състояние „преди“; дори и поолющена на места, тя е внушителна и аристократична. Видът й „сега“ е обобщаващ пример за всички възможни намеси, допринесли за трагичния завършен резултат. Окото на архитекта видя следните недостатъци: некачествено изпълнение на мазилката, некачествено полагане на боята, неправилен метод на оцветяване и смяна на нюансите, лош избор на цветове, неправилно и неестетично полагане на ненужна топлоизолация в частичен вид при несанирана дограма, несъобразяване на дограмата с растера на фасадата, грубо унищожаване на орнаментиката и детайлите от полагането на топлоизолацията, промяна на фасадата чрез зазиждане на прозоречни отвори…

Нехаещ собственик

Безхаберието към личното имущество до скоро беше властващ стереотип на социално поведение. Основните проблеми тук са не само безотговорността към собствеността, но и липсата на адекватно отношение към ценността на старите сгради, както и необходимите грижи и поддръжка, с което физическото им състояние, по вина на техните собственици, застрашават безопастността на хората, освен останалите вреди и недостатъци като неестетичен външен вид, некачествена среда и влошени условия на местообитание. Старите сгради се третираха като гробници. Тези проблеми още съществуват, но отскоро в градската среда се наблюдават нови процеси на масово обновяване и саниране на старите сгради, изключително позитивна тенденция, ако, заедно с градивната амбиция, не върлуваха неграмотността и липсата на вкус.

Стиропорена мания

Това явление е уникално за нашите географски ширини; поне аз лично не познавам друго място, където старите сгради така драстично да се опаковат с тонове изкуствени материали, ненужни, а и вредни за хората и околната среда.

Ако сте горди притежатели на собственост в стара сграда с дебели тухлени стени и сте решили да я постегнете, както подобава, но не я облепите със стиропор или друг топлоизолационен материал, масата от хората ще ви изгледат в тц-ъкащо недоумение, а аз ще ви поздравя. “Браво”, защото това означава, че вие сте не само гордия собственик на престижната стара сграда с дебелите тухлени стени, а и сте човек с доволна обща култура, възпитан да използва ефективно собствения си мисловен ресурс, да проучва изчерпателно преди да вземе правилното решение и да избягва маниите на тълпата, консултирайки се с подходящите специалисти. Още по-конкретно това означава, че вие сте се срещнали с неутрален професионалист, най-вероятно архитект или стоителен инженер, представили сте особеностите на вашата собственост и сте задали краткия и ясен въпрос, “Нужна ли ми е топлоизолация?!”; след което сте получили единственият верен отговор, “Нито е необходима, нито би била полезна”.

Какво е нужно да знаете, ако:

Притежавате жилище в стара сграда тип „панелка“, задължително трябва да го санирате заедно с цялата сграда, за да постигнете оптималните топло-технически условия за комфорт на обитание. Това ще бъде един добър урок по социална етика и култура на общуване, защото ще ви се наложи да го направите заедно с вашите съседи. Ако топлоизолирате само вашето жилище, то ще продължава да изстива, както го е правило преди. Проблемът е заложен в конструкцията на вашата сграда, която има свойствата да провежда топлината сравнително бързо и, дори да се опитвате да я запазите локално, тя успешно ще се измъква през топлинните мостове, създадени от вашите неизолирани съседи. Тъй като другите съсобственици имат право да откажат, особено с аргумента за липса на средства, така обективен в нашата бедна държава, а от друга страна вие имате своето право на жизнен комфорт, за да излезе успешна формулата и да работи за всеки, санирането трябва да бъде програма, мотивирана и стимулирана от държавата.

Притежавате жилище в стара сграда соц-тип с тухлен зид със сечение 25 см и най-вероятно при строителството ви е била спестена топлоизолацията, задължително имате нужда от такава, но с дебелина нито повече, нито по-малко от 5 см. Същите условия важат и за некачествено изпълнено ново строителство с подобни показатели. Забравете за стиропора; този вид топлоизолация е от най-примитивен вид и на днешен етап не се препоръчва от професионалистите за изолиране на жилищни помещения, а се използва главно за запълване на фуги между съседни калканни стени и за изолация на второстепенни структури.

Притежавате жилище в стара сграда в центъра или престижен квартал на своя град с тухлен зид със сечение 38 см, за да сигнализирам, колко необходимо е да полагате топлоизолация, ще го изпиша с главни букви: КРАЙНО ИЗЛИШНО. Разбираемо, при положение, че за масивни стени от 25 см е нужна не повече от 5 см топлоизолация, за такива над 30 см тази нужда спада до минимум. Тухлата и камъкът са материали с много добри топло-технически показатели и провеждат топлината с много по-забавени темпове в сравнение с бетона и метала. Може да има различни причини, за да решите все пак допълнително да топлоизолирате подобна сграда. Например, ако сте неосведомени; ако сте хора, които не умеят да ценят парите си; ако искате да отделите определена сума с “благотворителни” цели, за да спонсорирате фирмата, която ще ви положи топлоизолацията и ако обичате да си внушавате, наличието на излишната изолация ще ви помогне да се почувствате по-топло психологически, но не и физически.

В шеговития смисъл, феноменът полагане на топлоизолация може да се разглежда и като мернило за културата на обществото. Каквото прави съседа, правя го и аз, без значение дали моята къща е от камък, а неговата – от плет. Топлоизолацията трябва да се полага само при необходимост, това е нейния единствен плюс. Дори и полагането й при нужда има достатъчно минуси. Изкуственият материал е вреден за човешкото здраве и в ущърб на околната среда; износва се твърде бързо и трябва често да се подменя, а не се рециклира; гори лесно и при пожар отделя опасни емисии, които могат да бъдат летални за живота. Топлоизолационните панели нанасят и други необратими щети, а именно при тяхното полагане се разрушават декорацията и орнаментиката на фасадите на сградите, като малкото аристократично наследство, останало ни след набезите на социалистическия кръгозор, бива доунищожено от неговите наследници, които успяват да “оглождят” една богата стара къща до “панел” и с това пораждат логичния въпрос, “Защо не са си купили такъв тогава?!”

При старите сгради с дебели зидове, язвите, които отнемат вашата топлина, се образуват главно от амортизираните покрив, дограма и мазилка. Покривът да се поправи първо е основно правило при всеки предстоящ ремонт на сграда. Без здрав покрив няма здрава сграда. При дограмата, когато тя е остаряла или некачествена, топлинните загуби от нея могат да надхвърлят 70-80% от общите такива. Можете да си направите сметката тогава, какво би означавало да инвестирате парите си в ненужна топлоизолация, вместо да ги вложите в ефективна и резултатна подмяна или саниране на дограмата. И накрая, имате дебели и здрави зидове, които са вашата отлична и достатъчна топлоизолация; за да ги поддържате в добро състояние ви остава само да ги защитите с качествена мазилка.

Бояджийски безпорядък

Изтърбушване до „панел“

10 коментара leave one →
  1. Марин permalink
    октомври 14, 2009 21:52

    Има няколко големи неточности в твоя пост:
    1. Стените от плътни тухли (тези с 38 см са такива) имат сравнително малка топлоизолационна стойност. Старите сгради в центровете на градовете всъщност са доста големи хладилници през зимата.
    2. Камъкът не притежава никаква топлоизолационна стойност. Всъщност бетонът е с малко по-добра, защото е малко по-порест.
    3. Стиропорът е много ефективна топлоизолация. В Германия се използва доста. Все пак там предпочитат минерална (каменна) вата, защото позволява движение на парите.
    4. Стиропорът се разгражда много бързо в природата. Закрепи парче стиропор на слънчев балкона и след около година няма да го намериш. Не искам да защитавам изкуствените материали, но все пак се опитвам да бъда обективен.

    Съгласен съм, че поставянето на топлоизолация по старите фасади ги съсипва. Решението там е вътрешна топлоизолация или просто повече пари за отопление.

  2. октомври 14, 2009 23:10

    Здравей, Марин, добре дошъл в Wonderland:):):):)

    1. Тухлени стени с дебелина 38 см „имат сравнително малка топлоизолационна стойност“ в сравнение с какво, спрямо подобни с по-малко сечение ли имаш предвид и това, че са по-дебели от оптималното?? Ще се съглася, ако е така. Оспорвам, обаче, че главна причина за инфилтрацията през зимата и „хладилник“-ефекта са стените, а не дограмата.

    2. „Тухлата и камъкът са материали с много добри топло-технически показатели и провеждат топлината с много по-забавени темпове в сравнение с бетона и метала.“ Изречението ми е доста общо формулирано и ще се съглася, ако обърква. Под топло-технически показатели имам предвид не само задържане на топлината през зимата, но и на хлад през лятото. Това важи особено за камъка, който се затопля бавно и изстива със същите темпове, противоположно на метала. Да, докато чакаш подобно помещение да се затопли, зимата практически минава, затова пък там е най-прохладно през лятото.

    3. Топлоизолационните качества на стиропора не се оспорват в темата, сравнението е между него и топлоизолационните материали от по-ново поколение.

    4. „Изкуственият материал… не се рециклира…“ също е обобщение, без да се конкретизира и за жалост такава е преобладаващата тенденция. Това за стиропора беше любопитен факт и определено опресни позабравени познания.

    Благодаря за полезния коментар!! Предполагам, че сме колеги?!

  3. Марин permalink
    октомври 15, 2009 09:45

    Здравей, разбирам сега че си архитект, аз съм инженер. Недей да подценяваш читателите си, пиши истини и обяснявай технически. Не си ползвала никъде термина „акумулиране“. Не си обяснила предимства и недостатъци на стиропор, стиродур, минерална вата, куха тухла, плътна тухла, вътрешна изолация. Съветите ти за жилищата в центъра на града според мен са чиста емоция, нямат техническа аргументация.
    С 2 неща, казани от теб, съм съгласен – съсипването на историческите фасади и че основаната причина за студеното е дограмата.

  4. октомври 16, 2009 21:29

    Привет, Марин, въпреки че не съм съгласна с твоя подход, отговарям на коментара ти. Нека това бъде конкретно доказателство за теб, че ценя и уважавам читателите си, дори, когато са различни.

    Също така, изповядвам и принципно убеждение, че архитектите и инженерите имат свои различни мисии, но едновременно с това трябва да са от един отбор, за да работят нещата в тяхната сфера, важна и за живота на хората. Аз съм архитект и като такъв е напълно естествено да имам по-различен поглед и отношението ми, освен да се базира на теорията и практическия опит, да минава също и през емоцията, философията, етиката, личността. Желателно е дори да бъде така. Целта на тази статия е да зададе основен тон за проблемите така, както ги вижда един специалист в професионален и в личен аспект, а посланието й да има шанс да достигне и до по-широк спектър аудитория. Ти си инженер и с присъщи за своята специалност изисквания. Ето защо отправям към теб следното предложение, а именно да изложиш в технически, но и разбираем за неспециалистите вид, предимствата и недостатъците на изредените от теб материали. Целта е като колеги и професионалисти да успеем да бъдем взаимно полезни. Ако имаш собствена трибуна, блог, можеш да подадеш информацията там и да приложиш връзка към нея тук.

    Нямам амбицията да бъда безгрешна, но имам такава относно своята искреност, пиша това, в което вярвам. Не виждам проблем показател да бъде коригиран и не случайно ти зададох конкретни въпроси, на които не получих отговор. Каквито и да са цифрите, обаче, това няма да промени факта, че изкуствените материали са принципно вредни за хората и за околната среда, а глобалната ситуация, в която се намираме, изисква също толкова глобална промяна в начините ни на мислене и действията ни. Като професионалист, а и не само, за мен е по-важно да се знае не толкова коя топлоизолация е по-ефективна, а факта, че, каквато и да е тя, локалната полза, спестената енергия, е в неизмерими пъти по-малка от вредите, за да бъде произведена, положена, подменена, т.е. разхожда се много по-мащабно количество енергия, отколкото се спестява практически; да не говорим за щетите от замърсяването. Да вземем пример със стиропора. Искаме изкуствени материали, които се разграждат по-бързо, но каква де факто ще бъде ползата от това, след като същевременно имаме нужда от по-трайни такива, за да се редуцира потребността от ново производство, водещо след себе си споменатите вече вредни последици и по-големи разходи?! Омагьосан кръг, мотивиращ ни да подхождаме интелигентно. Затова, а и не само, до топлоизолация следва да се прибягва единствено, когато е обективно потребно; ако санираш „панелка“ със стиропор, най-вероятно би било в пъти по-оправдано, отколкото да събориш сградата, за да я подмениш с нова или пък да сложиш по-скъпа, но ненужна изолация на стара сграда с тухлени зидове, отговарящи на оптималните топло-технически изисквания.

  5. МОНАХА permalink
    октомври 19, 2009 09:53

    Да налепиш стиропор на сграда от преди 09.09.1944г. е все едно да сложиш газова уредба на Порше!Изобщо давате ли си сметка ,че ние сме една от най-екологичните нации;лепим топлоизолации навсякъде,караме колите си на алтернативни горива,някой непрекъснато рови в кофите и сортира отпадъците…А всъщност сме страната с най-енергоемка икономика в Европа.Изразходваме толкова ел.енергия колкото Швеция, само че там има 8 месеца сурова зима и те произвеждат стомана,автомобили,самолети,кораби,мебели и … прилична поп и рок музика,а ние само чалга и боклук,който е вече толкова много, че няма къде да се складира и се развозва насам-натам по пътищата.
    Няколко думи и по същество.Примери за това ,че феномена е само една профанска мода:окепазена фасада , а калкана седи дори неизмазан;да сте чули някой да е топлоизолирал тавана/покрива си (известно е от физиката ,че от там са най-големите топлинни загуби),естествено ,че не,та с това няма как да се покажеш.
    В заключение, трябва да се научим да ценим това което притежаваме и да се отнасяме адекватно към него.Времената на уравнивиловка,когато всичко и всички бяхме еднакви отдавна отминаха.
    П.П.Един въпрос към Марин.Казваш,че стиропора се използва доста в Германия,но сигурно нямаш предвид по фасадите на сгради в историческите центрове на Мюнхен и Берлин,а за промишлени халета в околносттта?

  6. ноември 19, 2009 23:31

    Привет,
    бих искала да добавя няколко думи по темата с нехайните собственици – според мен проеблемът е по-малко до нехайност и повече до липса на средства – ремонт и поддръжка на такава една сграда е скъпо начинание дори и за високата средна класа, да не говорим за средния българин. Разбира се, тук важи аргументът „живее в къща за стотици хиляди, а няма средства за поддръжка“, но така е в България засега – на имуществото не се гледа като на капитал, а като „дом и наследство“. Това обикновено са възрастни хора, за които идеята да се разделят с дома си е неприемлива, но когато от покрива започнат да падат керемиди и мазилка върху минаващите по тротоара, за тези хора няма друг вариант, освен да договорят имота за строителство на блок срещу апартаменти в него и по този начи нито те си запазват дома, нито обществото – наследството.За това, мисля че трябва да се създадат работещи финансови механизми за такива собственици, например – реставрират/поддържат ти сградата срещу процент от собствеността/придобиване след 30 години/друго.

  7. ноември 21, 2009 18:11

    Привет, bo, добре дошли в Wonderland и благодаря за коментара!!

    Съгласна съм с мнението Ви, в България съществува подобен феномен на разминаване между официални или налични доходи и собственост. Явлението, обаче, с всичките си разновидности има напълно обозрими причини и може да бъде овладяно при положение, че има воля.

    Идеята Ви за примерен финансов механизъм е интересна; опасявам се единствено, че именно поради специфичното отношение на българина към личната недвижима собственост, той може да се окаже трудно работещ. Като цяло, обаче, проблемът не е в трудността да се намерят работещи решения, а, отново, в липсата на воля или в отклоняването й към други интереси.

    Иначе, нехайният собственик е физическо лице, но и институция. Според мен, нехайният частен собственик е продукт на безотговорните община и държава, които споделят институционалната отговорност по проблема. Същите са ангажирани и с допълнителната отговорност като публични собственици от различен порядък. Пример 1: Държавата е собственик на паметници на културата, а Общината е собственик на сгради, които са длъжни да стопанисват в качеството си на такива, но не го правят, а използват статута и собствеността си във връзка с други интереси. Пример 2: Повечето от сградите, частна собственост, в градската среда са построени върху парцели, собственост на общината или държавата, което е отличителна разлика между недвижимата собственост в града и извън него. Това прави частния и публичния собственици страни от взаимен договор и, съответно, споделящи двустранна отговорност по проблема. Предвид спецификата на задълженията и правомощията на двете страни следва, че безпорядъкът в частната собственост е следствие от безотговорността на институционално ниво. Двете страни имат право да санкционират другата за неизпълнение на ангажиментите й в договора; за да се случи това, обаче, самите те трябва да са изправни. В България, вместо това да е стимул за развитие, е мотив за оправдаване на мързела и липсата на воля.

  8. юли 22, 2014 20:10

    Изключително полезна статия! Благодаря на авторката, както и на допълненията в коментарите на посетителите на блога! Значи окончателно се затвърждава в мен убеждението, че семейната ни къща тип – стара градска – ще се укрепи много по-добре ако не се ползват до болка тривиалните стиропори и вибрани … Как мога да следвам този блог – по фейсбук примерно, Галя? :)

  9. октомври 18, 2014 15:10

    Здравейте Мария, благодаря Ви за коментара и моля да ме извините за закъснелия отговор. Блогът можете да следите и във фейсбук, и чрез онлайн четец с помощта на приложения rss feed.

Trackbacks

  1. Градски Старинки: Съсипваща Неграмотност | Строителство и ремонти

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: