Skip to content

Ти и Аз

октомври 21, 2009

Мисля си, че най-искреното обяснение на въпроса, защо у нас има отрицателен естествен прираст и тази тенденция се задълбочава, не се крие в отговорите, с които сме свикнали да изтъкваме причини от вида на материалното ни състояние и социалната обстановка. Мисля си, че в основата на този проблем лежи друг значим, но никак сложен и той е, че жените и мъжете тук не се обичат. Нуждаят се, търсят се, стремят се към другия, желаят се, привличат се, изпитват страст взаимно, любят се, създават връзки и семейства…, но не се обичат. Този антихуманен модел се предава и задълбочава с поколенията и, бидейки неестествен в еволюционно отношение, води именно до нежеланието, инстинктивно или осъзнато, да бъдат продължавани тези поколения принципно или просто на родна земя. Мисля си и, че същият проблем е един от онези, които ни карат отделно като личности и заедно като общество да се чувстваме непълноценни със себе си и изобщо в живота си тук.

CLASS OF ’13

парче >> P L A Y
банда >> no doubt
песен >> don’t speak

Избрах тази песен за днешните си класове поради няколко причини. Освен, че е особено подходяща за настоящата тема и е емоционално обвързана с красив период от моя живот, тя разказва истинска история за двама бивши влюбени от бандата, които остават приятели след края на тяхната връзка. Години след това се стига и до там, че на бял свят се появява и друга, също много любима моя песен, а именно Cool на Gwen Stefani, доказателството, че едно приятелство може да продължава и след любовта, и това се случва, ако хората се обичат.

Обичта съществува в известни или не дотам познати ни форми. Можеш да обичаш човек от другия пол, без непременно той или тя да бъдат онези, в които си влюбен; обичаш родителите си, най-близките си хора, знаейки го инстинктивно, но едновременно с това не подозираш, че е възможно да обичаш и непознати. Можеш, защото обичта е уважение и приемане на другия такъв, какъвто е. Обичта е в основата на междучовешките отношения. Обичта и любовта не се припокриват; любовта е надграждане на обичта. За да успееш да даваш и да получиш любов, е нужно да умееш да обичаш и да си благословен да бъдеш обичан от други, които също го умеят.

Хората са устроени да изпитват потребност от друг човек до себе си, за да протича еволюцията по своите естествени закони. Както в своите първи житейски мигове имаш нужда от родителите си, за да започнеш, така впоследствие се нуждаеш от другия, за да продължиш. Обичта е именно необходимата връзка, за да се имат онези, които се нуждаят един от друг; да обичаш и да бъдеш обичан е естествено вродена човешка потребност. Липсата на обич е липса на баланс, непълноценност и се изражда; болка, която би могла да се превърне в болест. Това именно се случва при нас, в обществото и семействата ни. Нашият манталитет е нашия действителен враг. Той е този, който постепенно ни унищожава, защото, учейки ни да не обичаме другите, ни прокужда от корените и погубва у нас желанието да създаваме своето бъдеще тук.

Колко от вас могат да споделят, че в живота си тук, в неговата преобладаваща част, са се чувствали приети и уважавани, бидейки себе си?! Моите наблюдения и опит за съжаление очакват такива щастливи хора да са малцина. Когато не си бил научен на това, какво е обич, когато не си потърсил, за да научиш, когато не си я получил или си отказал да я дадеш, погубваш себе си, но и всички останали, защото основната връзка, която прави живота пълноценен, напомняйки ти с радост за историята и изпълвайки те с желание за предстоящото, липсва. Няма я обичта от и към родителите, от и към любимия човек, от и към плодовете на любовта ти; няма ги твоето минало, настояще, бъдеще и, следователно, няма те и теб, осъщественият човек.

Липсата на обич между мъжа и жената е логично следствие от липсата на такава изобщо между хората тук; форма и резултат на споменатия манталитет. Когато я няма основната връзка, за да се случи това, учудваме ли се тогава, че се погубваме?! Мъжете и жените са устроени различно, за да имат нужда един от друг и така да продължат живота; общото помежду ни е, че всички сме хора с еднакви права и потребности да бъдем обичани. Когато не уважаваме своите различия и не ги приемаме по естество; когато, вместо да се стремим да разбираме другия пол такъв, какъвто е, искаме да го оприличаваме на своя и с това го подценяваме, а впоследствие отричаме и унизяваме, ние се противопоставяме на самия живот и шанса да имаме бъдеще. Без обич към човека, от когото се нуждаеш, кой е човекът, когото ще имаш?! Без обич към човека, с когото желаеш да градиш бъдеще, какво е бъдещето, което ще имаш?! Ще оцелееш сам или ще се изгубваш постепенно, докато изчезнеш безследно заедно с него?!…

11 коментара leave one →
  1. Val permalink
    октомври 21, 2009 21:37

    А аз си мисля вече че жените ги мързи да раждат
    Сериозно

  2. октомври 21, 2009 21:43

    Здравей Val и добре дошъл в Wonderland:):):):)

    Ако е така, най-вероятно има причина за това.

  3. октомври 21, 2009 21:51

    Браво за мнението, за статията. Хората не са амбицирани да имат семейства, смятат, че е „глупост“. Това им е вкарано в главите, за съжаление…

  4. октомври 21, 2009 22:40

    Привет и добре дошъл в Wonderland, Ruslan Trad:):):):) Аз също благодаря за твоите коментар и мнение.

    За да смятат така, отново има своите причини. Въпросът е, какви са те и искаме ли да ги знаем?! В тази, както и в другите си статии, посветени на междучовешките отношения, се опитвам да подам точно този важен сигнал, а именно, ако търсим промяна там, можем да постигнем такава само, ако променим модела си на поведение и, съответно, навиците си да даваме оценки и да имаме готови отговори, преди да сме се усъмнили, попитали, подходили с разбиране.

  5. Gil-Galadh permalink
    октомври 22, 2009 00:49

    Да променим манталитета на народа…не мисля че ще стане, особено ако сам народа не го поиска…да променим себе си поне можем, но уви си оставаме единици бройки, разтворени в множеството.
    Бих казал, че хората тук от една страна се страхуват(именно защото не са били научени да обичат), от друга е и създадената картинка, създадения модел…не знам, нещата,които казваш са факт…а защо вече не знам – народопсихологията я почваме другия месец :)
    благодаря за повода за позамисляне посред нощ (щото посред нощ чета)

  6. октомври 22, 2009 01:40

    Здравей, Gil, радвам се да те видя отново и съм напълно съгласна с това, което казваш- промяната идва тогава, когато я поискаш и започва от самия човек, а този, който се замисля, отваря път пред себе си. Мога да бъда само щастлива, ако съм допринесла за нещо.

  7. tokata permalink
    октомври 22, 2009 09:20

    Човече!!!
    Много хубава статия.
    Хубаво е да се повдига въпроса за любовта от време на време, ние в общи линии си мислим че знаем много за любовта и когато попаднем на подобни статии ги отгръщаме с надменна усмивка без да си даваме сметка, че формите на любовта са много и има още много да се преживее и почувства .Хареса ми че в статията ти става въпрос за любовта без да става въпрос за Бог , въпреки че смятам че вярата учи хората да обичат, а ние ако говориш за страната ни точно това сме изгубили и може би това е една от причините за липса на обич в БГ.
    В крайна сметка любовта според мен трябва да се търси .
    Който търси намира в крайна сметка.
    А за хората, който не искат да създават семейства или „ги мързи да раждат“ мога да кажа че това не е само БГ факт. Това е болест на напредналите държави.
    Знам за двойка от Испания обезпечени хора ,който заявили че не искат деца защото едно дете струвало колкото три мерцедеса и колко там ескурзии до майорка …
    Ами щом не искат деца нека не ги правят просто няма да се запознаят с една от невероятните форми на любов, но пък ще отидат още няколко пъти до майорка и може би ще се отдадат на любовта си един към друг?!!
    Извини ме за правописа но във Виетнам не учехме Български. :)

  8. октомври 22, 2009 13:57

    Хеххех, Токичка, много ми е драго да те видя в Wonderland, винаги сте добре дошли с всички домочудия:):):):)

    Човече!!!! Ти ме развълнува, не подозирах, че виетнамците могат да говорят толкова дълго толкова сериозно:):):):) Никакви грижи за правописа и краснописа, ние все пак също владеем виетнамски и трудно можем да се заблудим по смисъл и граматика (виж, физически и географски в джунглите, това е вече друг въпрос:):):):)

  9. декември 3, 2009 09:11

    Много хубава статия и за съжаление доста точно описва един от основните проблеми в съвременното общество. Липсата на обич, на уважение, на себеотдаване ако щеш…Мисля, че всичко започва от семейството и средата, и най-вече от модела на поведение, който научаваме с годините. Освен това в днешния забързан свят и с всичките му материални ценности е много трудно да вярваш, че духовната ти нагласа и дори начинът, по който обичаш са може би най-важните неща, които те определят като човек. Индивидуално всеки е различен (и преди векове да създадеш семейство е било трудно и не толкова свързано с любовта), но липсата на духовни ценности със сигурност допринася за края на една епоха и на едно общество. Благодаря за хубавата тема! :)

  10. декември 3, 2009 19:00

    Здравей Mi и добре дошла в Wonderland:):) Радвам се, че ти е харесала моята статия и също благодаря за твоите коментар и мнение, както и за подкрепата ти във FB NetworkedBlogs!! Нали това си ти или греша??

  11. декември 3, 2009 23:10

    Не, определено не грешиш :)))! Наистина чудесен блог, поздравления за него!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: