Skip to content

Крепостта Вукелон до Маточина

декември 9, 2009

The blog article in English

От богатата ми история със замъците мога да откроя две уникални крепости у нас, при срещата си с които съм изпитала това неповторимо чувство. Пътуването си до Маточина и Мезек наричам именно странство, точно толкова причудливо бе цялото ми преживяване. Стъпих едновременно на две граници, на тази с Гърция, а след това и с Турция. Южният край на страната ни, особено в посока изток е друга България, различна и малко позната. Нейната тайнственост, обаче, е уютна и изпълва с усещане за сигурност, като че някъде дълбоко и незнайно носим късчета от тази приказна земя, припознавайки ги инстинктивно в себе си. Времето през септември е винаги вълшебно, както беше и тогава. Последните празници, в края на месеца, оттекваха с тържествен привкус, но глъчката бе помен, от далеч, приглушен в спокойствието на топлата и мека атмосфера.

българия крепост вукелон

Двете крепости винаги са ми били мечта и за моя голяма радост нейното осъществяване надмина най-смелите ми очаквания. Всяка една е различна от другата, със своеобразна, неповторима осанка, освен няколкото характерни прилики. Въпреки внушителните си размери и двете са с по-меки силуети, обли форми и по-романтични като възприятие в сравнение, например, с някак по-суровата и четвъртита Баба Вида. Следващото, което ги свързва, е удобното им отстояние спрямо Свиленград, основен сборен и разпределителен пункт на двете граници. Градът не е голям, но предвид разположението и ролята си, няма как да е западнал. Напротив, животът в него кипи, търговията върви, парите се въртят, цените са високи, благосъстоянието е завидно. Има къде да се отседне, но ако търсите спокойствие, внимавайте да не попаднете там по време на панаира, защото настава истинска лудница. Материалната перспектива е видима за града, но, за моя престой там, а и предвид последвалото развитие на района, посоката й не изглежда да акцентира като отношение и с приоритет спрямо културните ценности.

Друго общо помежду им е граничното местоположение на двете крепости, основен фактор, за да се запазят с толкова малко поражения до наши дни. Това важи в най-голяма степен за Вукелон, кулата – донжон, самотния страж на хълма при Маточина. Копнее ли някой да зърне с очите си почти изцяло запазена средновековна крепост в България, мястото е точно там. Отново в сравнение и за разлика от Баба Вида, тя е останала в оригиналния си вид без видоизменения през периодите на съществуването си. Не е била преобразявана от османците и дори изоставена; интересен факт, предвид целостта и местонахождението й тогава. Опазени са от разрухата и набезите по време и след Освобождението до наши дни. „Късметът“ произтича най-вече от това, че през годините на т.нар. Социализъм и предвид особеностите на българската държавна политика спрямо някои наши съседи и определени зони от вътрешната територия на страната, двете крепости са се намирали в охранявана гранична зона без право на свободен достъп. Единствените опасности за тяхното съществуване са били пораженията на времето заради изоставеността им; впоследствие, обаче, към тях се наслагват нехайството и корупционните практики от страна на институциите, чиято задача е, напротив, да ги съхранява и опазва.

Мнението ми, когато посетих Вукелон, бе, че има по-голям шанс да оцелее от Мезешката крепост, въпреки че и двата паметника не са стопанисвани, защото, за да бъде посетен първият, трябва да се премине през контролен граничен пункт. Мястото, където е разположена втората крепост е изцяло свободно достъпно и едновременно с това, популярно сред населението там за провеждане на пикници и чевермета. Известно е, че, когато се „развеселим“, задръжките изцяло падат, а отношението ни към наследството е незавидно по принцип. Сега вече смятам, че крепостта Вукелон е в същата реална опасност да бъде обезобразена с общото усилие на обществото и държавата за сметка на парите, отпуснати за нея. Така, всички заедно, с помощта на неуважението, нехайството, агресията и корупцията, камък след камък, буквално и в преносен смисъл, рушим останките на паметта си. Това явление се нарича упадък.

Въпреки че съм пурист, относно Вукелон мога да се съглася с привържениците на цялостната възстановка на архитектурните паметници, че тази крепост може да бъде не само реставрирана, но и доизградена, защото е запазила достатъчно информация за себе си, за своите градеж, конструктивни елементи, декорация, нива и обем; т.е. има солиден потенциал да бъде пощадена от фантазии. Мога да приема, обаче, това да бъде направено единствено чрез фината и съвършена намеса на прецизни и начетени специалисти. Същото важи и за Мезешките кули, за онази част от тях, които не са успели още да се превърнат в руина. Проект за подобна реставрация и цялостна възстановка на крепостта при Маточина съществува още от 1982 г., изработен от арх. Вера Коларова, а негова актуализация е извършена от арх. Юри Йорданов във връзка с реализирането на ново и мащабно предприятие.

Още преди две години, медиите официално съобщават, че крепостта Вукелон предстои да бъде изцяло възстановена и реставрирана. Проектът, по чиято линия са отпуснати средства, за да се осъществи начинанието, се нарича „Скални църкви и манастири“ и е безвъзмездно финансиран по програма ФАР за Трансгранично сътрудничество между България и Гърция „Насърчаване на културните, туристически и човешки ресурси в трансграничния регион“. Де факто, това са пари на европейските данъкоплатци и в това число на българските. Този е един от общо 26-те проекти, одобрени от специална експертна комисия, чиито автори в края на ноември 2006 г. вече имат и договори за изпълнение, подписани с държавата. Максималният срок е година и половина, т.е. проектите трябва да бъдат финализирани до средата на 2008 г. Одобрението се извършва на база три основни критерии, които трябва да са заложени и изпълнени с проекта, а именно, опазване на недвижимите паметници на културата, ангажиране на безработни като социален аспект и създаване на устойчив туристически продукт. Кандидати не трябва да са организации със стопанска дейност, но за сметка на това, целта на реализирания проект като задължително условие е да зададе възможността за генериране на такава.

Програмата на проекта за крепостта край Маточина е амбициозна и цели благоустрояване на целия район около паметника, интегрирането му в социалния живот на обществото и създаване на условия за развитието на културен туризъм. Разработването на стратегията за развитието на туризма в съответния трансграничен регион е възложено на асоциация „Интерфилмарт“, гражданско сдружение с клон Кърджали, които са и бенефициенти по програмата. Освен тях, в нея участват Общината и Кметът на Свиленград от българска страна и Организацията за развитие ДАНЕК, Кавала, от гръцка. Задачите са следните:

  1. реставрация и консервация на крепостта край Маточина, национален паметник на културата от 1968 г., както и превръщането й в атрактивен туристически обект;
  2. изграждане на подход към крепостта, както и направата на панорамни площадки за туристите;
  3. изграждане на туристически информационен център в стара сграда в прилежащото село, в който да има пълна информация за историята на крепостта, както и експозиция с акцент върху нейното минало;
  4. обучаване на безработни жители на община Свиленград за дейности, както по реставрацията на крепостта, така и за бъдещи екскурзоводи;
  5. създаване на печатни материали, клипове, които да популяризират културата на този край у нас и в чужбина, както и филм, който да възстанови събитията, на които крепостта е станала свидетел в миналото.

Възникват следните изключително важни въпроси. Има конкретен проект с конкретна програма и конкретна количествена сметка, на база на която следва да се предвидят и отпуснат средства в конкретен размер. Тези средства трябва да бъдат вложени изцяло за изпълнение на конкретните задачи на програмата и в следствие да бъдат налице конкретни резултати в конкретно дефинирания срок. Предвид думите на самия Председател на експертната комисия, одобрила проекта на Интерфилмарт за Вукелон, основният акцент е, цитирам, „финансирането да е насочено към самия паметник, а не толкова за прилежащата инфраструктура. Нямаше как да одобрим например проект, предвиждащ 30 хил. евро за изграждане на беседка за барбекю до паметника и 20 хил. евро за самия паметник“. Когато в по-късна статия от 08.2008 г. електронните медии информират, че проектът за Вукелон е вече реализиран, както би следвало по официален срок, очакванията са крепостта да бъде качествено реставрирана, консервирана и изцяло възстановена, заложено и в самия проект б.а. статията от печатното издание на в-к "Строителство Градът". Още повече, предвид цитираното по-горе, филмът и останалите видео и печатни материали с рекламна цел не би следвало да струват по-скъпо отколкото средствата, вложени практически и физически в самия паметник.

От наличния снимков материал, обаче, документиращ съответните конкретни резултати от работата по Вукелон след изтичането на официалния срок, излиза, че онова, което е свършено, е единствено подзиждане, измазване и оформяне на входа и няколко от останалите отвори и амбразури, както и стъпалата в непосредствения излаз до паметника. Видно е, че пълно възстановяване на крепостта практически не е извършено, няма следи от укрепване и консервиране, реставрацията е в груба фаза, цялостен подход не е оформен, нито са изградени панорамни площадки. Следователно, почти нищо от онова, за което е платено, де факто не е реализирано. Предвид това, че стойността на отпуснатите средства е висока, няколко стотин хиляди евро по този проект, задачите му, с главен акцент върху паметника, не са малко, както и участниците в играта, но в същото време резултатите от дейността са нищожни, съвсем логично изниква големият въпрос. Къде са нашите пари, на данъкоплатците, отпуснати за нашия паметник, за нас, обществото, след като е видимо, че не са вложени в него или, за повече точност и коректност, след като е видимо, че само нищожна част от тях са вложени на място, по предназначение?!

Другият също толкова важен въпрос засяга порочните практики на видоизменяне и изкуствено нагаждане на историята ни за обслужване на интереси. Първата новосъздадена легенда, изцяло погрешна откъм историческа достоверност, е, че точно под крепостта при Маточина през 378 г. готите разбиват римляните и убиват император Валент. Това историческо събитие действително се случва в покрайнините на Адрианопол, днешен Одрин, но никъде в изворите няма данни за точното място на битката и освен това, дори с приближение не се счита то да е в посока Вукелон. Другата новопроизведена легенда засяга втората битка при Адрианопол от 1205 г., каквато връзка с крепостта не се посочва никъде в историческите източници. Данните за паметника от този период са достатъчно оскъдни сами по себе си, за да се правят подобни спекулации, сриващи авторитета на историята като наука, която борави със сериозни средства и приравняващи я до нивото на измислица.

Чудно е как държавна комисия, съставена от експерти, дава одобрение на толкова мащабен проект, в чиято идейна основа е заложено подобно солидно изопачаване на историята ни?! Още по-чудно е, как самите професионалисти в лицето на Директора на Археологическия отдел към Регионалния исторически музей – Хасково и археолог по проекта подава идеята за Вукелон като крепост на рицарството?! Дали на всички грамотни хора става ясно, че или държавните и професионалните институции единично и повсеместно са загубили ума си или са заложили разума си за сметка на голямата печалба?!… За наше съжаление, от една страна, но и за наше самочувствие на граждани, познаващи историята си, Вукелон, чието име е също само припознато спрямо паметника, но не и идентифицирано със сигурност, не е крепостта, която можем да свързваме с началото или края, изобщо с историята на рицарството в средновековна Европа. За сметка на това е интересно да се знае, че готи по нашите земи действително са пребивавали приблизително два века; факт, пропуснат в учебниците по история в годините, когато я изучавах тепърва. Порочните навици оттогава, изглежда, не са се променили, но е време да настъпи и техният пределен час.

Статията е публикувана във в-к „Старият Мост“, бр.36 от 10.09-16.09.2010 г.

6 коментара leave one →
  1. Milena permalink
    декември 11, 2009 17:12

    Имаш много голям талант :)! Аз също пиша, но имам още много да уча :)! Това, което ми направи много силно впечатление в статията е неповторимият начин, по който се описва пътуването до крепостта, местностите, историческите факти и изобщо всичко онова, което прави един пътепис интригуващ. Много бих се радвала да видя и снимки от тази местност, направо на човек му се приисква да тръгне натам :)!

  2. декември 12, 2009 21:25

    Много мили думи, благодаря, Милена!! Снимки можеш да разгледаш в блога ми за замъци, като избереш втория линк в началото на статията. Ще се радвам да прочета нещо твое, ако публикуваш някъде творбите си?! Поздрави:):)

  3. януари 3, 2010 22:51

    Браво.
    Страхотни думи.И умело използвани.Радвам се че са останали родолюбци все още.Където мога ще го публикувам.

  4. януари 4, 2010 20:55

    Благодаря, darinell, чувствам се поласкана от вашия коментар!! Интересувам се, какво по-точно имате предвид с последните си думи?!

    Фото-блогът ви е любопитен. Представяте ли в него и ваши проекти?! Направи ми впечатление, че се занимавате с еднофамилни къщи; те са и мое професионално, а и не само, предпочитание.

  5. Константин Господинов permalink
    август 10, 2011 17:30

    С мястото на битката между Валент и готите проблемът е по-сложен. Готвя доклад за участие в конференция на тази тема и след като бъде публикуван ще ви изпратя данни. Поздрави!

  6. септември 15, 2011 20:35

    Благодаря ви, Константин, и моля да ме извините за закъснелия отговор. С удоволствие, бих се радвала да споделите повече данни от подготвяния от вас доклад.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: