Към съдържанието

Мраморно Mоре при Истанбул

декември 16, 2009

The article in English

Още в началото на поредицата статии, посветени на Истанбул бях споменала, че отиването ми там бе съпроводено с натрупана умора, физическа и емоционална, която почти не го отложи. Колкото и непосилно за изпълнение да ви се струва, обаче, едно пътуване, във всеки смисъл и аспект, е универсална рецепта за справяне с трудностите; предписвам ви я аз, както ще направят и специалистите. Разковничето не се крие във внезапния ефект, не очаквайте вашето предприятие да разреши проблемите ви вместо вас. То, обаче, ви дава предимството да се откъснете от зависимостите си и шанс да погледнете на нещата от различна гледна точка, обогатена с полезна нова информация. Няма развитие там, където няма движение. Пътят е различен за всеки като разстояние и време, и това е напълно естествено. Важното е да вървите по него и дори не винаги да знаете, къде ще бъдете отведени, да сте уверени, че той е именно вашия.

мраморно море истанбул

По същия начин, през онези новогодишни празници, моят път ме отведе на място, оказало се впоследствие изненада за мен; толкова по-голяма, колкото неподозирана. Възхитих се от космополитността на този град; място, богато на история, но същевременно модерно, с многобройни паметници и култури в синтез. Искрата, която затопли в сърцето ми гнездо за моя интерес, обаче, бе морето на Истанбул. Звучи невероятно, но, отивайки там, не подозирах, че в негово лице ще срещна един крайбрежен град. Всъщност, нямах очаквания, нито предварителна програма; най-малкото бях избрала дестинацията с мотива, че е морска. След късната студена вечер на тръгване и дългото, изморително пътуване, сутринта не ми изглеждаше особено приветлива. Вълнението да видя Истанбул бе съпроводено от неизбежните досадни процедури като влаченето на багаж и настаняване в хотела… Срещата с морето обля сърцето ми с топлина; витално чувство, пробуждащо желанието за живот, прокуждащо всички товари. Лека и вълнуваща се като морска пяна, мисля, че така усещат себе си всички малки русалки.

Мигът, в който зърнах Мраморно море, предположих, че го наричат така заради гладката му, сребриста до млечна повърхност, която много напомня на този материал. Това беше първата картина, в която запечатах неговия образ. Въпреки че впоследствие разкрих много други от лицата му, в този първи лик го помня винаги, тихото и привидно хладно, но привличащо с благородството си море на Истанбул. Наричат го така на името на най-големия по настоящем остров в него, а именно Мармара. Разбира се, в природата всичко е обвързано в единен кръговрат и, потеглиш ли от някъде, неминуемо ще се намериш там отново. Моята първа представа, свързана с името му, получи своеобразно потвърждение във факта, че на същия този остров има точно такива залежи от мрамор. Е, докато ученият представя истината буквално, поетът я възприема с помощта на метафори; така светът е един, но разностранен.

Патронът на морето се намира в островна група в неговата западна половина. Посещавайки Истанбул, имах възможността да опозная парченце от източната му част, може би най-интересното от всички в тази посока. Твърдя това не случайно. Фактът, че именно тук водите на морето приласкават великана в лицето на космополитния град, е достатъчно величав за себе си. Другият аргумент е групата от географски образувания, любопитни в разнообразието си и важни по местоположение; едновременно свързващи и разделящи. Първи, най-значим сред тях, се откроява Босфорът, протокът, който слива в едно две морета и дели града, обединяващ в себе си два континента, на също толкова основни части. Истанбулският колос стъпва с единия си крак в Европа, а с другия в Азия; обърнат с лице към Мраморно море и с гръб към Черно. Какво представляват всички те за размерите на подобно огромно създание?! Връзката между тях, разделените, не спира да кипи през живителни артерии, мостовете над Босфора и Фатих Султан Мехмед, и чрез неспирните фериботни превози, описващи сложна геометрична мрежа от линии и криви.

Звучи невероятно, но над големия проток се простират по-малко на брой построени сухопътни връзки, отколкото има над залива Златния рог, второто по значимост образувание в разглежданата зона. Той разделя европейската част на Истанбул, условно, на северна и южна. Последната е най-старата територия в границите на днешното поселение. Именно зад нейните многобройни пръстени от крепостни стени, чиито останки са запазени до днес, някога е властвал славният Константинопол. Мястото е концентрирано с паметници на културата и с право бих го нарекла сърцето на Истанбул. Отвъд него, през мостовете над Златния рог, Ататюрк и Галата се намира другата, също толкова автентична, но все пак, исторически по-млада част на града. Нейният център е квартала с едноименната прословута кула Галата, от чиито висини се разкрива незабравима панорама над почти целия мегаполис и над мястото, в което по забележителен начин се сливат заливът, протокът и същинското море.

Третата формация са романтичните Принцови острови. В Мраморно море има само две такива групи като цяло, по една в двете му половини. За късмет, източната се намира в непосредствена близост до Истанбул, на видимо разстояние от азиатските му брегове. Оттам, както и от европейската част на града има постоянни фериботни линии, както и разходки за любители. Големината на самата група, както и на островите поотделно тук е по-малка в сравнение със западаната част; затова пък те са повече на брой, общо девет. Посещението им и приказната атмосфера не избледняват в моите спомени. Повечето са обитаеми, но сезонно, тъй като са застроени с вили и летни къщи на местните и чуждестранни богаташи, и се използват най-вече за почивка. С подобна характеристика се отличава и Босфорът, навътре по крайбрежието му в посока север. Освен скъпите модерни резиденции, там са запазени и много от старите дворци на султаните и аристокрацията.

От посещението си до Островите, плажове видях единствено там. Този на най-близкия до Истанбул остров Къналъада, когото успях да огледам добре, представлява стилизирана ивица, покрита с камъчета и най-вероятно насипвана в прилежащата застроена част. Централните очертания на града, особено около знаменателната водосборна точка, са обособени като кейове, крайбрежни булеварди, алеи и градини, пристанища, корабостроителници, складови и индустриални зони; логично за голяма урбанизирана територия, където трафикът е достатъчно интензивен и замърсяването е по-силно. Предполагам, обаче, че повече плажове следва да има по азиатското крайбрежие на града в прилежание и на запад от островите, както и нагоре по протежението на протока.

Очакванията ми са породени от две основни причини, които отчитам най-вече през очите на запален плувец. Солеността на водите тук е сравнително ниска и, въпреки че Мраморно море граничи едновременно с Черно и Бяло, тя се приближава много повече до тази на нашето море. Не съм плувала в 22 промила, но, познавайки вкуса на Черно и Средиземно море, определено заявявам предпочитание към солеността на първото, защото разликата между числата 18 и 38 в промили е чувствително голяма. Другата причина е, че Мраморно море не се отличава със силни течения; то е далеч по-спокойно в сравнение с Черно море, въпреки затвореността и на двете. Разбира се, плавателите могат да имат друго мнение, но като плувец приемам новините за добри; в същия момент дори ми хрумва и идея да се заловя с проучване на местата за летуване тук.

About these ads
8 коментара leave one →
  1. декември 20, 2009 12:04

    Страхотно!

  2. декември 22, 2009 16:20

    Благодаря, Руслан Трад!!

  3. shenol permalink
    юни 6, 2010 23:59

    Здравей Галя
    Случайно попаднах на твоя блог и с интерес прочетох повечето статии.
    По принцип нямам навик да пиша коментари но интересът ти към мраморно море ме накара да го направя защото живея в турция на горенаписаното море (наистина е доста по спокойно от черно море) и ако мислиш да летуваш там ти препоръчвам град Ердек разположен на полуострова Kapıdağ
    От там има ферибот до остров Marmara и остров Авша.
    Малко дълъг коментар стана (като статия) ама като започнах да пиша се самозабравих.

  4. юни 7, 2010 23:55

    Здравейте, shenol,

    Късметлия сте да живеете на толкова вълнуващо море. Благодаря за коментара и жеста, който сте направил, за да ми го изпратите, както и за полезната информация, споделена в него. С удоволствие ще се възползвам от нея, когато отново имам път натам, живот и здраве. Радвам се също, че сте харесали статиите ми. Бъдете добре дошъл и без притеснения да споделяте спрямо необходимостта си. Самата аз имам склонност да пиша по-дълги коментари, ако това ще ви успокои; дори забавно съвпадение е, че съм използвала същото определение като вашето относно дължината им:):)

  5. zlati permalink
    юли 24, 2010 21:02

    samo da popitam mojeli da se kape(da se pluva na tova more),4uvala sam 4e ne moje nqkoy znae li

  6. юли 25, 2010 01:05

    zlati, по всичко изглежда, че може, но, ако си чувала обратното, е много вероятно да има конкретни места, където не е подходящо.

  7. март 16, 2012 19:54

    Prekrasno more, Mnogo Krasivo, Ne Namiram Dumi..! Istanbul e Edin ot Nai- Prekrasnite Krasiv i Ogromen Grad!!!

  8. март 24, 2012 23:42

    Благодаря ви за коментара, Лени!

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: