Skip to content

Градски Старинки: Съвременна Реплика

януари 13, 2010

The blog article in English

Примерът, който съм избрала да покажа в настоящата статия от поредицата Градски Старинки може да звучи парадоксално на фона на основната й тема, защото е новопостроена сграда. Тя, обаче, печели моя приз в много отношения, главното от които е постижението й да представлява съвременна реплика на старата аристократична градска атмосфера. Подобна среда, каквито са традиционните европейски урбанистични центрове, крие бездънни опасности за творците – търсачи на силни усещания и любителите на модерната архитектура, защото потъването при провал е сигурно и бързо, а трудността е в постигането на умение за точната преценка и преоткриване на Златната среда.

софия стари сгради

  • Сградата е административна, приютява офисни помещения, но в обемно-пространствената си структура изглежда по-скоро като жилищна. Друг интересен момент е, че фасадата й репликира старата традиционна градска архитектура чрез орнаментите, членението и декорацията си по протежение на етажността, докато цялото входно ниво е с модернистичен дизайн, тип „минимализъм“. Фактически, с премерения си детайл и видимото естетическо звучене, може да се каже, че е изцяло издържана в този стил. Графитено сивият цвят е характерен за него, но и успешно обединява сградата в едно. Строителното изпълнение е с видимо качество. Фактът, че е построена на мястото на едноетажни структури, без стойност за градската среда, е в неин плюс. Минусът е в отсеченото в задния й двор дърво по време на строежа. Други недостатъци са диспропорциите на приземното ниво и липсата на хоризонтална кореспонденция на новата фасада спрямо прилежащата.

Подходите с потенциал за успех са основно два. В първия случай, за да изтъкне отличителния си характер, сградата трябва да контрастира, но едновременно с това да съумее и да заеме своето място с финес, като, дори да ги засенчва, да не нарушава дългогодишното съзвучие между съседите си – кореняци. В другия случай, за да бъде приета от тях, тя трябва да открие начин да хармонира, показвайки сходните си белези, но заедно с това е важно да изявява и индивидуалността си, и да бъде себе си, експонирайки своята младост и новост по време. Не успее ли с контраста, има опасност да се превърне в кич; провали ли се в хармонията, с право ще бъде обявена за бутафория, плагиатство или пък еклектика. Пътят към успеха, дръзвайки да мериш сили и да се доказваш в подобна консервативна среда, е труден и за двата подхода, защото във всеки от случаите ще са нужни зрялост, опит и стабилно познание за своето място. Съмняваш ли се в качествата си или имаш различни от тях цели, твоят експериментален терен не би следвало да бъде тук, в стария престижен център на града.

Сградите биха могли да се оприличат с хората, защото са творения на нашата природа и затова ви предлагам сега да си представите следните ситуации. Група хора във вихъра на бушуващата си младост връхлитат сред друга, стояща на място, отредила преди тях за свое. Мъдрите от по-възрастната група ще простят на младостта за безпокойството, което им причинява, защото я разбират, отчитат нейното право на място и очакват тя да им отвърне със същото с времето. Закъснелите с житейските уроци ще се възпротивят веднага, защото ги плаши различието на младостта, но и заради слабостта си няма да имат смелост да предложат диалог. След време, ако същата група порастнали вече млади хора постъпят по същия начин, както преди, няма да имат извинение за липсата на зрялост. Успеят ли да проявят такава, уверени в себе си, ще получат одобрение от всички. Това е метафора за съдбата на сграда, избрала да контрастира в традиционна среда. Намести ли се несъобразително в нея, ще успее в началото, залагайки на своето нахалство, но с времето това няма да й бъде простено. Стъпила ли е, обаче, на солиден фундамент с опита и осъзнатостта си, изявявайки различието си оттам; продукт ли е то на същинските й индивидуални качества, а не параван за слабостта й, както в първия случай, тя ще получи заслужено, стабилно уважение във времето.

Сега си представете друга ситуация с млад човек, желаещ/а непременно да се впише в нова социална група. Ако той или тя са осъзнати личности, т.е. израстнали са в също така осъзнати семейства, те ще искат и ще правят това заради себе си, знаейки отлично, че именно там е тяхното желано място. Заставайки на него, ще се чувстват стабилни и ще бъдат себе си, едновременно хармонирайки със средата и изявявайки индивидуалните си качества. Подобните по осъзнатост личности ще ги ценят от началото, а от останалите едни ще ги харесват с умереност или крайност, други ще се опитват да ги уязвят. С времето, обаче, уважението към тях ще остава непокътнато, защото се базира на стабилна себеоценка, изхождаща от същински, осъзнати качества. Това няма да се случи с младия човек, възнамеряващ да се впише в дадена среда заради самата нея или заради други, без да е уверен/а, че мястото му/й е именно там. В началото, те ще получат директното отношение на осъзнатите към посредствеността си, ако не съумеят да се докажат и симпатията единствено на онези, които „уважават“ у другите не обективните им качества, а сходствата им със самите себе си. Тази лабилна приемственост ще се променя с времето и ще задълбочава липсата на увереност у порастналия вече млад човек. Такава сграда няма шанс да получи стабилно одобрение, тъй като гради себеоценката си на оценката на другите, обрекла индивидулността си в нейния зародиш, защото самата тя не е повярвала в нея.

4 коментара leave one →
  1. януари 14, 2010 10:53

    Сградата първо беше мислена като жилищен хотел, после стана офис. Но е радостно, че оствя такива впечатления. Ето тук малко повече за нея: http://pavel-yanchev.blogspot.com/2009/01/21.html

  2. януари 14, 2010 12:53

    Привет, Павел, благодаря за линка!! Беше любопитно да науча за тандема инвеститор-проектант. Друго интересно е, че остъклената част на сградата изглежда в повече на визуализациите, отколкото е в действителност. По мое мнение, готовият продукт е с много балансирано съотношение плът-отвори. Не случайно сградата получава позитивни отзиви и сред колегите; това радва и определено е заслужено. Вашата връзка с нея каква е- адмиратор като мен или сте участвали в процеса?!

  3. януари 14, 2010 15:44

    Здравей Галя,
    Остъклената част изглежда повече, защото визуализацията е с гледна точка, която в действителност не може да се постигне, заради сградите от другата страна на тясната ул Вашингтон. А прозорците нарочно „потъват“ във фасадата с цел повече пластичност. Аз работех и бях в екипа, разработващ сградата. Като цяло и качеството на строителство е много добро. Сега същият инвеститор реконструира сградата до нея – на ъгъла на Е.Йосиф и Вашингтон. Тя е паметник и той много внимателно пази фасадата. Мисля, че и там ще има добър резултат :-).
    Ти архитект ли си?

  4. януари 14, 2010 22:33

    Поздравления за професионалното отношение и подход, с екипа сте постигнали чудесен резултат!! Строителното изпълнение видимо също е на много добро ниво.

    Научавам твърде интересен факт за сградата на ъгъла. Следя съдбата й от години и особено сега, откакто започна настоящата работа по нея. Опасявах се да не бъде ощетена, но за радост твоята информация ме обнадеждава. Каква ще е новата й функция??

    Иначе, да, архитект съм. В блоговете си пиша главно за наследство, като за старите сгради водя специална рубрика. Ще се радвам и на бъдещи твои посещения.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: