Skip to content

България като Тоалетна

февруари 17, 2010

The blog article in English

На четиринадесето число, заедно с многото празници, се навършиха година и месец от Entropa на чешкия художник Давид Черни, затова избрах да публикувам статия, която написах тогава, провокирана от събитието. Година и месец по-късно инсталацията за мен е все така актуална, защото ситуацията, чиято метафора тя представлява в моите очи, е непроменена; също толкова непоклатим е разчитащият се зад редовете манталитет, предизвикал официалната обществена реакция и впоследствие, обявяването на автора за нежелана личност в нашата страна.

Е, противно на официалната реакция, аз намирам тази инсталация за основателна. Дори не се нуждая от инсталация, за да познавам България като тоалетна. Опитайте да повървите из улиците в центъра на столицата, всички са покрити с екскременти от домашни любимци и на… хора. Снегът се топи сега и, ведно с калта, наслоена още от годините на индустриален Лондон, водите се опитват да отмият тази мизерия. Нашите улици са, буквално, тоалетни. Авторът на инсталацията може да почива на спомените си от детството, но аз виждам тази картина ежедневно, когато излизам на разходка. Движа се през тоалетна, с поглед надолу към земята във всевъзможни опити да избегна затъването в непочистените й отпадъци!!

Това ми дава добър повод за една теория – шарж, която имам от известно време насам, защо българите не са в състояние да постигнат щастие. Така е, защото, изминавайки житейския си път, те са постоянно приковани с очи към земята, внимаващи да не се натъкнат на някоя измет или да не срещнат препятствия и без алтернатива да гледат в противоположната посока, към слънцето и небесата. Обикновено, играта е сложна, защото петната с мръсотия се равняват по брой с чистите участъци настилка. Всъщност, всичко е налично тук, дъската, няколкото пешки, подскачащи в диагонали, за да преодоляват опасностите в своя ход и играта на шах е реалност. Този своеобразен лабиринт ми напомня и защо сме толкова добри в минаването между капките, упражнявайки се в същото обществено WC, под водите, стичащи се над главите ни обилно от чучури, улуци и стрехи.

Сега, когато се замисля, може да представлява свежа идея към автора да модернизира с лек щрих ретро визията на старата тоалетна, украсявайки я с черно-бели керамични плочки и вдъхвайки по този начин малко стил в идейния дизайн. Е, добре… усмивките обръщам сега в сериозно лице. Как изобщо бих могла да се ядосам на автора, който ми казва истината в очите?! Не бих. Мога единствено да бъда по-гневна към отговорните онези от съответните легитимни власт и служби, които позволяват тази тоалетна ситуация да бъде съществуваща част от действителността ни, а не злонамерена екстравагантност на изкуството.

Advertisements
9 Коментари leave one →
  1. февруари 17, 2010 19:21

    И аз смятам, че в изображението на България като тоалетна няма нищо лошо. Дали постигаме щастие или не незнам, за мен то зависи повече от самите хора, отколкото от държавата. Това обаче е изкуство. Че бяхме турска тоалетна – бяхме. Много други държави също бяха изобразени иронично, но единствено ние и още една държава реагирахме така остро.

    А за това, че не позволиха на човека да изложи творенията си в Пловдив направо нямам думи. Направо ударихме дъното:)

  2. Qni permalink
    февруари 17, 2010 19:36

    Интересна идея – това за забития поглед в земята

  3. февруари 18, 2010 10:59

    Макар че много ми харесва статията ти и е доста вярна – естествено, средата, в която живеем е бедна и отвратителна и всеки го знае, но аз също не бях във възторг от инсталацията на чешкия „художник“. Недопустим политически гаф е да направиш такава инсталация, която да изложиш в Брюксел (доколкото си спомням)! В крайна сметка, ако наистина имаш подобно мнение за страните в Европа, защо не го изложиш в различни галерии, защо не използваш собствените си умения, а се възползваш от ЕС, за да популяризираш крайните си и доста спорни мнения. Ами и аз бих оприличла Чехия с една голяма въпросителна или бих се заиграла с техния смешен език, който претендира да е славянски… Но не го правя, нали? Защото нямам основание. Инсталацията беше гнусна, а зад идеята „турска тоалетна“ прозираше отвратителната идея, че „Турция“ е всъщност кенефът, а България – тоалетната… Което само ми показва, че този чех просто се опита да се прави на по-католик от папата, в случая – на по-европеец от всички европейци! На какво отгоре? Нима Балканите не са в Европа точно толкова, колкото и Чехия? Гнусна политическа гавра беше това с тоалетната и никакво изкуство! Правилно се засегнаха хората! Съгласи се, че макар и, да приемем, че в инсталацията има някакъв критичен и верен подтекст, всичко беше поднесено доста тъпо и неделикатно!

  4. февруари 18, 2010 21:11

    Благодаря за коментарите и споделените мнения, и на shterevv, поздравления за сайта, впечатляващ е!!

    Ема, разбирам те много добре, Ентропа определено е спорна и провокативна във всяко отношение, без еднозначен смисъл или възприятие; ако целта на изкуството е да поражда размисъл, реакция, то тази инсталация успя. Лично аз не се наемам да й давам оценка като творческо произведение и не случайно статията ми не е посветена на нея, само провокирана. Факт е, че не се почувствах засегната. Чувствам се по-скоро зле и осезаемо зле от локалната ситуация, която именно описвам; и се чувствам зле от газенето в мръсотия „до колене“ не заради имиджа ни, а заради личното си крайно неприятно преживяване. Мръсна България, в буквален и преносен смисъл, е една от темите, които ме вълнуват особено, защото считам, че мизерията е сред основните причини да сме болни физически и емоционално като индивиди, общество и нация. Тя е едновременно следствие от манталитета ни и вредител на промяната му, а аз искам такава да се случи и питая нужда да живея на чисто. Факт е, че много преди Черни да ми покаже България като WC, самата аз я бях видяла вече такава. Разбира се, причините, мотивите и опитът са различни, но визуализацията е същата и жалкото е, че именно действителността й дава основание.

  5. февруари 19, 2010 12:51

    Да, България е отчайващо бедна и вече не можем да изненадаме сами себе си с този факт. Ти разбира се, си права като поставяш фокуса върху този проблем. Но мойте занимания са предимно в сферата на изкуството и понякога журналистиката, затова и разсъждавах върху чешкия „артист“ :) За всичко си страхотно права, и за мръсотията и за всичко, естествено нормално е и да се ядосваш, най-вече на нас си, като народ, който е допуснал да живее като скот. Не вярвам, че винаги в България е било толкова бедно, макар че човек започва да го вявра в един момент, но това не значи, че занапред трява да бъде така. Но, уви, дори сме забравили за идеала към богатство, подреденост, просперитет – толкова сме затънали в „мръсотията“. Но „мръсотията“ е просто следата на мизерията: материална и духовна. Криво е и е жалко, че всички сме в тази каша. Но докато има хора, като теб, които отбелязват мизерията и мръсотията и се дразнят от нея – значи има вяра! Интересни постове пишеш, много ти се радвам! поздрав сърдечен!

  6. февруари 25, 2010 20:15

    Ема, извини ме за забавянето на отговора и благодарност за милите думи, няма съмнение, чувствам се поласкана:):) Комплиментът е споделен, тъй като знаеш, че също съм почитател на твоите статии, увлекателни теми и индивидуален стил на представяне. Занимаваш се с изкуство и журналистика?! Ето това също звучи интересно- творчество или критика?! Сърдечни поздрави и на теб!!

  7. февруари 26, 2010 12:09

    :)) не се занимавам с критика, уви, нищо не разбирам от това… Фокусирам се по-скоро върху собственото си творчество и малко журналистическа работа :) Сега се занимавам с подготвянето за издавне на първата си книга, затова нямам много време да пиша в блога си! Ето защо много ти се радвам, че намираш време за твоя блог! Давай, чета те с интерес винаги! :))

  8. Did permalink
    март 10, 2010 14:17

    Много добър блог. Давай само така :)

  9. март 18, 2010 21:50

    Ема, книга- това звучи чудесно!! Аз също работя в тази посока, но за разлика от теб съм още в начална фаза. Ще ти пиша във FB при повече възможност от своя страна и, разбира се, при желание от твоя, за да обменим опит, впечатления; ще се радвам да ми разкажеш. Относно времето, уви, дори с изрядната организация, която съм създала, за да успявам да водя всичките си 6 (7) блога, особено напоследък, усещам прекомерен дефицит от налично такова. Излишно е да споменавам, колко от него ми остава, за да чета он-лайн приятелите си. Въпреки всичко, обаче, при теб се забелязва активност?! Поздрави и успех в начинанията:):)

    Мерси на Did!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: