Skip to content

Разбоище: Обител в Пустошта

март 10, 2010

The blog article in English

NB Когато имате шанс да разглеждате стенописи и снимането с фотоапарат не е забранено, никога не използвайте светкавица, защото нейната светлина ги уврежда.

българия манастир разбоище

С месец март сезонът на пътешествията може да се счита за открит. Поне така би отсъдил дългогодишният ми опит на бродяга, потърсите ли ме за мнение. Ако сте от соя на намиращите се в непрестанен кръговрат, от онези, които редуват писане със скитане, физическа с интелектуална дейност, сърбеж в ръцете с гъдел в краката, то е повече от сигурно, че не разчитате на официално подарените почивни дни, за да отпрашите за уикенда до някоя спонтанно набелязана точка или да стъкмите конете си на четири колела, мятайки върху им себе си и дългометражната лента на предварително планираната си ваканция. Ако зимният сезон ви е затрупал под някоя от снежните си преспи, примамвайки ви предвидливо с апетитен набор от празници и сте решили да наваксате с домашния уют, за да ви излезе балансът за годината, то най-вероятно по това време вече се обаждат първите тръпки на новопробуждащия се цикъл. Не отлагайте насладата до пролетните турове и рейсове, започнете още сега с кратки заходи до набелязани в близост обекти, за да влизате плавно във форма и да трупате материал към своя опит. Точно сега е подходящото време да дадете шанс на по-непретенциозни дестинации да заемат подобаващото им се място в личния списък с пътешествия.

Има нещо причудливо и дъхаво във въздуха в началото на март. Можете да го усетите, обаче, ако замените поредната доза смог от кокс с глътка натурален въздух, без да се налага да отскачате в кварталния Кислороден бар, а където ще я придобиете безплатно, но без шум и лукс, на открито, сред природата. Разнежени в кипящото гърне, свикнали с всичко на ръка отстояние, ще се учудите, колко различен всеки път може да бъде светът отвъд похлупака на града. Сигурна съм, че всяко населено място къта за обитателите си богатство от забележителни места, по-малко или малко повече познати. Ако изходната ви точка е столицата, Софийската света гора и опасващите я външни пояси от всевъзможни църквици и манастири, пръснати из региона, би била чудесно начало за сезона. Посещенията на повечето от тях протичат със сходен сценарий, но всяко е неповторимо преживяване. Точно по изпитаната формула, наред с някои от най-популярните им представители, преди няколко години посетих Светата обител на Разбоище. С какъвто и превоз да сте, ще ви се наложи да го оставите в центъра на селото, където свършва асфалтовият път и през влажните периоди околовръстният терен се превръща в шотландско мочурище. Освен ако не сте отишли с цел извличане с по-тежка машина, не упорствайте с кола нататък. Там тя ще има солидна почва под колелата си и сигурно убежище, предвид че в „населеното място“ дава вид да е останала единствено последната му дума. Калните бани са полезни за хората и, ако не затънете до шия в нея, прекосявайки я, ви очаква вълнуваща разходка на твърда земя из Разбоищката пустош.

След калищата в покрайнините на селото пътят навлиза във влажен и сенчест участък, царство на мъховете и рай за влюбени като мен в тези красиви мистични растения. Дори да не споделяте подобно пристрастие, скалистите баири ще ви предложат прекрасно място за закуска или обяд на открито, откъдето ще можете да наблюдавате как реката и железопътната линия се съревновават помежду си за най-изкусната извивка. Точно отвъд мястото, в което се пресичат двете лудетини, необезпокоен от тяхната надпревара, се е изтегнал на припек любопитния манастирски комплекс на Разбоище. Спускайки се по безлюдния път от висините на селото по утъпкани сухи треви, прошарени от полуразтопения сняг, пред погледа ви последователно ще се открият основната част от постройките в равния и ослънчен участък сред един от меандрите на Нишава и църквата на другия бряг, кацнала и вкаменила се бяла птица на високия отвесен рид. Преминете ли успешно през просеката по самата железопътна линия, портата на манастира е отворена широко, крепейки се на старите си панти, похлопвайки в съзвучие с вятъра в покана към гостите. Ще се почувстваш ли добре дошъл или изоставен е субективен момент, но подобно място ще предложи и двете. Ведно с товара на годините, постройките са въплатили безстопанствен вид; и белезите тук-там – свидетели за обитание, и дворните кучета, дори да срещнете самия домакин, монахът, който навестява манастира, трудно ще ви убедят в противното. Затова пък, достъпът до църквата е лесен, по новостъкмен дървен мост над реката и ред стълби нагоре до нея. От трите й части, най-задната, иззидана в скалата, е и най-старата, запазила част от оригиналните стенописи. От притвора начело, през двете му врати в съседство, може да се влезе в новата част с иконостаса и в самата скална ниша, където първоначално се е помещавала Разбоищката обител с килии за монасите-отшелници.

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: