Skip to content

Крепостта Анево Кале до Сопот

май 12, 2010

The blog article in English

NB Изказвам благодарност към автора на „Средновековната крепост край Сопот“ за изчерпателния труд, с който обнародва резултатите от археологическите проучвания на Анево кале. Принципно, част от задължителната работа на специалистите е да предоставят на разположение на обществото пълна и прозрачна информация от разработването на всякакъв вид движими и недвижими паметници от национално и регионално значение, тъй като същите са наша обща собственост и професионалните екипи работят, за да обслужват гражданския интерес на всеки от нас. На занимаващите се с и вълнуващите се от наследство, обаче, е известна съществуващата тенденция на публичен дефицит, както в средствата за масова информираност, така и в самия акт на предоставяне на обществено значима информация. На този фон, всяка отделна проява на качествен труд и професионално отношение заслужава и получава признание и насърчение.

Най-подходящото време да посетите Анево кале е точно сега, през май, за да имате възможност да се разтопите в морето от люляков аромат, с който преливат ширналите се околовръст виолетови поляни на подстъпите към крепостта. Тези най-красиви мигове от пролетта, подсладени с тучна, дъхава, свежа и топла природа, са божествен нектар за сетивата, пълни с безчет предимства. Обичате ли да кръстосвате българските земи, ще сте, повече от сигурно, наясно вече с тях; новаци ли сте още в скиталския занаят, повече от вероятно ще имате неустоимото желание да ги опознаете сами. Въпреки това, при нужда от съвет и при все, че няма месец, в който да съм се лишавала от бродене по пущинаци, препоръчвам с пълни шепи пролетта, сезонът, който ви предпазва от не дотам приятни срещи с не особено желани, пълзящи, жилещи и хапещи диви обитатели, едновременно подсигурявайки ви необходимата доза време идеално за из път.

българия крепост анево кале

Срещата ми с Анево кале се случи точно в такива дни, преди повече от няколко години. Незабравимо за мен пътешествие, мотивирано от също толкова специален личен повод и осъществено в два последователни етапа в протежението на целия месец-мечта. Без значение от многократните промени в посоката, запад към изток, изток към запад, тук леко на север, там малко повече юг, основният пробег следваше послушно и неотлъчно направление, успоредно на внушителния Старопланински гръбнак. Южните подбалкански склонове изобилстват от природни и човешки съзидания, ценности и красоти, гъсто поникнали като горски гъби след дъжд, приканващи те да следваш своя път и да ги береш. Въпреки голямата си любов към Родопите не бих могла да затворя очи пред богатствата на легендарния Балкан. Топлината му прохладна, сочно напоена с кристална планинска влага, зеленината му гъста, обгърнала го нежно, мека и дълбока като кадифе.

Гостуването ми в Сопот бе първо за мен, а срещата ми с него – дар, пълен с изненада и доволство от удобствата, с които ме обгрижи, спокойния дневен ритъм въпреки населеността, уюта на апетитната с вкусни гозби вечер, чистия въздух, на който се спи като бебе, паметната атмосфера в дворовете и вън дуварите на старата традиционна архитектура и забележителностите, които в още имаше да ми покаже освен крепостта. Анево кале се намира в непосредствена близост до този исторически град и е видима от прилежащото му някогашно село, а сега негов квартал, дало името на инак неназованата в изворите твърдина. Гледайки на север от място, красивият й силует се откроява ясно на един от невисоките хълмове, откъдето тръгва асфалтов път с поизтекла (по време на посещението ми) давност и отвежда до… Спомените ми лъкатушат и се губят с него, минават покрай зона с прясно разкопано вилно строителство и достигат полегата изкуствено залесена поляна с най-външните постройки от неукрепеното й подградие.

Характерно е за крепостните ми кампании да се осъществяват, ако ли по-рядко изцяло импровизирано, то почти винаги с единствена налична информация за приблизителното разположение на моята цел спрямо населено място в нейно съседство. Този своеобразен маниер е изпъстрил опита ми с многобройни, понякога стигащи до сериозни по степен на трудност преживявания, неотменно съпътствани с разнообразни във вид и амплитуда емоции, винаги завършващи с безмерно вълнение, но не и винаги с успеха да наречеш себе си горд покорител на крепости. При не по-различен подход, достъпът до Анево кале до един етап разчиташе на упътване, получено на крак в началото на пътя, а оттам изцяло на собствените сили, късмет при ориентацията и сполука. След известно трамбоване по баирите в търсене прилежащия на твърдината, отдавна изгубила се от поглед, срещата ми с нея бе внезапна, челна и колосална, право пред стърчащите като великани зидове на южната й кула.

След първия сблъсък с внушителните останки на крепостта следва още по-зашеметяващ от гледката на почти отвесните склонове на стръмнината, увенчана от нейната цитадела. Едва след като разлюлелият се под краката и над главата свят възвърне своята стара стабилна позиция, измежду пространството на южната кула се разкрива осанката и на северния донжон, на срещуположния край на единствената запазила се в цялостен вид западна стена на укреплението по гребена на хълма. Достъпът до втората кула е възможен само по монтирана в скалата стълба, предизвикателство дори за алпинисти-екстремисти и с нулев шанс за атрактивния й червен силует да надделее над силно проявяващото се в мен чувство за самосъхранение. Това са всички руини, които погледът съзира. Другата част от тях дълго остава загадка и за специалистите до провеждане на археологическите проучвания.

С осезаемо респектиращи размери, ще порастне ли повече в представите ви, ако научите, че вместо две, нейните кули са цели осем на брой и че видимото е незначителен дял от цитаделата на феодален град?! Анево кале е обявен за паметник на културата още в средата на 60-те, но едва започналите 20 години по-късно разкопки доказват сериозния ранг на крепостта. Още в подстъпите в подножието на хълма са налични останки от отбранителни и комуникационни съоръжения. Градският ансамбъл обединява две основни части, силно укрепеното ядро, увенчаващо върха и квартали, по-слабо и все пак с данни за защитеност от крепостни зидове, застроени по склоновете на две, горно и долно, нива. В подградието е разкрито жилищно и църковно застрояване, като особен интерес представляват манастирският комплекс и некрополът с над стотина гробове. Естествено, най-вълнуваща лично за мен остава цитаделата със своята внушителна фортификационна система, кули-донжони и жилищно-църковна феодална архитектура.


Кратка връзка

2 коментара leave one →
  1. MOHAXA permalink
    май 17, 2010 10:00

    Вълнуващи спомени ;)
    Интересен е факта, че такава голяма крепост не е категорично идентифицирана.

  2. юни 21, 2010 16:17

    Наистина, прекрасни спомени, от които в настоящето живее крепостта. Бих те помолила да развиеш мисълта си относно идентифицирането на крепостта, ако нямаш против?!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: