Skip to content

Градски Старинки: Емблематично Отношение

юни 9, 2010

The blog article in English

В началото от поредицата статии, посветена на Градските Старинки, ведно със заявката, че ще осветлявам проблемите, които ги съпътстват, си пожелах да се увеличават и примерите на позитивни тенденции спрямо тяхното опазване. Предупреждението, „Внимавай, какво си пожелаваш“, е никак случайно, защото искаш ли искрено нещо, то се случва. Без значение дали е шеговито или сериозно, сигурен ли си в него или си в самозаблуда, подсъзнанието знае истинското послание зад думите ти. Ето как, примерите за положителното отношение към старите сгради, на които започнах да се натъквам, зачестиха. Примерът, който съм избрала да покажа днес, е един от многото подобни и все пак отличаващ се с нещо специално пред останалите, за да посоча именно него. Той е емблема за образцово отношение към собствеността от страна на нейните притежатели. Дано употребата на „образцов“ не ви подвежда; не влагам в нея онзи патос, присъщ на годините, в които гръмките лозунги се използваха с цел да се прикрие дефицита откъм съдържание. Сега и тук, „образцов“ е с новия си изначален смисъл, нито излишно бляскав, нито пестеливо скромен, пълноценен, рекламиращ се именно с притежаваното съдържание и съответстващия му облик.

софия стари сгради

Грандоманията, която е присъща за снобизма, тоест за компенсиращите с показност, защото им липсва не просто съдържание, а по-скоро умение да сътворят такова, за да придобият същинската база за непоклатимо самочувствие… Бутафорията, която е присъща за безличността, тоест за обличащите се в чужда индивидуалност, защото, освен умение да я създават, им липсва също и подобен стремеж, приели, че не притежават своя същност, за да се нуждаят и от собствено лице, с което да я проявяват… Култът към личността, която е присъща за „малките“, тоест виждащите себе си само като част от масата, увеличаваща размерите им, чийто стремеж да градят индивидуалност е насочена към друг, защото имат нужда да се оглеждат в него или нея, за да виждат себе си, бидейки им непосилно да носят собствена на слаботелесните си плещи или да я понесат заради слабохарактерността си… Всички те са примери-крайности за фалшивата претенция, „аз имам“, прикриваща истината, че нямам, която симулация на личността се изражда и в псевдо архитектура.

Минимализмът, на когото не бих спестила, че симпатизирам, в неговата оригинална идея и форма търси само най-необходимото от своя страна като своеобразна реакция към опростяване на прекомерно усложняващия се и задушаван от непосилен брой ненужности заобикалящ свят. Този процес може също лесно да се превърне в крайност чрез неспирното питане, „А това най-необходимо дали е всъщност толкова необходимо?!“; както и не му е чужда опасността от израждане, превръщайки се, примерно, в модна тенденция, където смисълът му да бъде заменен с вид на експонат от витрина. Тогава минималистичната ви собственост започва да струва по-скъпо от наличността да имате повече. Прекомерно лишаваното от предмети пространство жадно и неистиво питае нужда да бъде утолено и в резултат се изпълва с номиналната им стойност, толкова по-раздута, колкото повече е липсата в него. Ако в началото парите са спонсорирали измисляне на нови строителни технологии за постигане съдържанието на модернистичните цели, то сега е модерно и доходоносно липсата на цели да се запълва със синтетика във формата на високотиражирани пластмасови вариации.

Наличието на крайности няма изявен непременно негативен или позитивен характер. Процесът на достигането до ръба може да бъде предвестник, както на предстоящо залитане и изпадане от него, така и на положителен резултат, следствие от търсене с цел събиране на всевъзможни гледни точки за пълноценното извеждане на крайната истина. Изследването на крайностите е неотлъчна част от творческия процес, чиято водеща задача е да проучи, за да получи, в готов вид или чрез експеримент, максимална в количествено и качествено отношение информация, за да синтезира най-добрия избор за решение в даден момент. За да се получи в сполучливия си вариант, обаче, е нужно наличието на вече изградено ядро или основа. Тази изначална и изходна точка, с която именно борави професионализът, е оптималната, хармоничната и балансирана златна среда. Първият случай, дилетантството, е търсене на себе си, подходът е отвън навътре и начинанието крие рискове, често коствайки травми и жертви. Това е начинът да си сигурен, че си ти, което си, но цената си струва само, ако наистина целиш личното идентифициране. При втория процес движението е навън отвътре, имайки свои изградени устои, устремеността ти към крайностите е вече стремеж към продължаващо развитие, разширяване, надграждане. Тогава можеш дръзко да си позволиш доближаването и изследването на ръба, защото в твоя професионализъм имаш солиден противовес, сгрешиш ли, стъпиш ли накриво.

Силата на всеки качествен резултат е добрата основа, за която преди това е положено солидно количество труд. Това е разликата между безвкусието и еклектиката. Всеки професионалист е еклектик; едностилието е за потребителя, пореден от многобройните професионални експерименти, докато безвкусието е сблъсък в айсберга за неумелите да го съзират в неговия цялостен вид, чиято по-голяма част е дълбочинна, под нивото на повърхността. Това е разликата между екстравагантността на лаика и професионалиста. Първата е мимолетна, заискрява и угасва в миг, а втората е непреходна във времето, чийто характерен белег е именно променчивостта. Качеството, без значение умерено или крайно, стойностно по същност, ценно откъм съдържание, не пронизва погледа с натрапчивост, то просто прави впечатление. Не би влагало усилия да се откроява в множеството, за да прикове погледа ви еднократно, защото ще привлече цялото ви внимание с невидимата си притегателна сила и измежду всички, ще насочите интереса си точно към него, запазвайки го трайно. Това е разликата да си самолишен от настояще, връщайки се само към миналото или стремейки се единствено към бъдещето и да притежаваш пълноценно сегашното време чрез успешния синтез между трите, вчера, утре, сега. Именно, каквото емблематично отношение ме привлече към конкретната градска старинка.

Сградата е интересен пример за архитектура, но, признавам, не от моите любими естетики. Със своето минало време, тя поражда в мен единствено респект към възрастта и паметта си, достолепна, но закрепостена в него завинаги. Другият полюс, стремежът само в посока към бъдещето чрез пълното й унищожаване, лишавайки я от физическо съществуване, фактически би предизвикало същото, би я обрекло изцяло на миналото, а обезличаването й с напълно различна по облик фасада, би осакатило същността й, отнемайки индивидуалното й съществуване. Против на двете крайности, притежателите са успели да й осигурят трайно качествено бъдеще чрез опазване на миналото й и дори солидно основавайки се върху него. Те, обаче, са направили и нещо повече, вдъхнали са й живот в настоящето. Сградата печели пред останалите сполучливи примери за опазване на градските старинки с успешното елиминиране на всички пет пункта на негативно отношение към тях, съставляващи тенденциите на планираното им унищожаване и съсипващата ги неграмотност. Фасадата е изцяло запазена в оригинален вид, архитектурни форми, елементи и детайли. По-тъмният нюанс на мастиленото синьо, което още бих желала, за да се запази въздействието на автентичния цвят на корниза, бива компенсирано силно от новия цвят на основната плоскост, чийто оригинален върху точно този вид мазилка и при този екстериорен стил провокираха у мен споменатото резервирано настроение към естетиката на цялата сграда. Именно с това индивидуално предложение, с тази идея за подобрение и с крайно изненадващия в позитивен смисъл резултат от същия експеримент, освен настояще и приза „образцова“, тя спечели и мен.

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: