Skip to content

Седем Хлапета и Двама Големи Правят Синьо Лято

юни 16, 2010

The blog article in English

Нерха е малко градче в провинция Малага в Андалусия, бивше рибарско селище, сега популярен летен курорт с характерните белеещи се до блясък къщи и плажни ивици от ситен пясък, разположено на испанския Бряг на Слънцето и галеник на топлите ласки на Средиземноморието. Всичко, изброено дотук, е опиат или мечтание, наричайте го, както ви е по вкуса, за сетивата на една пристрастна към водите и земите на въпросното море. Там, обаче, е приютен и друг мой сентимент, а именно това е точно мястото, където са снимани вълнуващите ме със същата сила и до днес тв серии на Синьо Лято. С тази статия отправям официално пожелание към себе си да имам възможността и радостта да посетя Нерха и така вкупом да се насладя на тези няколко свои любимости.

Ако сте били едни от онези хлапета през късните години на соц-а и не сте успели да се отегчите от сериала, при положение, че бе излъчван всяко лято от родната телевизия с единствените две програми, тогава съм убедена, че вие също му симпатизирате. Лично аз не съм успяла да му се наситя и до днес. Преди, радвайки се на поредната среща с любимата банда, споделяйки дългоочакваната от всички лятна ваканция, още повече на фона на морето; сега, наслаждавайки се досущ на същото, но преоткривайки го по различен начин.

Трудно би могло да омръзне зареденото с трайно послание. Естествено, много по-късно успях да осъзная сериозните теми, заложени в нея, с което и да я ценя, освен да я харесвам, но тази лента, скроена за деца и едновременно предоставяща реален шанс за диалог между поколенията, винаги ме е привличала енигматично и защото съм се припознавала в образите и лудориите на героите в нея, и защото е била чуждоземна и непривична за нравите на обществото ни тогава. Всъщност, това е едно от моите недоумения, които продължават и до днес, как нашата телевизия се е осмелила да ни предостави досег до сериозни, често провокативни и противоречащи на соц-идеологията проблеми и картини от западното общество?! Отговорът е най-вероятно в следното, а именно, дори най-„съвършено“ устроената система за манипулация не би могла да работи без грешка.

При все това и както вече споменах, не би било учудване, а просто удоволствие за мен, ако сте един от многото фенове на този знаменателен филм в България; посещавайки Испания, обаче, преди вече почти десетилетие и запознавайки се с Панчо и Хави, не този Хави, нито онзи Панчо, за които може би се сещате, а само двама тамошни набори, лично аз изпитах и неповторимото вълнение да преживея с тях големия им интерес и изненада, разбирайки, че този сериал ми е известен и също, че ми е любим. За мен е любопитно, колко много ние българите приличаме на тях испанците по манталитет, модели на възпитание, поведение и общуване, семейни проблеми и социални конфликти; и в същото време, колко много се различаваме в подходите си да ги разрешаваме.

Като почитател на испанското кино имам съответни наблюдения относно уменията им да боравят с хумора по всевъзможни начини, както иронично, саркастично и дори цинично, така и остроумно, забавно, фриволно, с цел да се постига позитивен резултат, да се предава послание или извлича поука, или просто, за да бъде весело и леко, насочвайки го първо към самите тях преди всички останали. Испанците определено го умеят, да се шегуват и самоиронизират и чрез тази своеобразна себекритика да правят опити да се поглеждат по-реално отстрани, по-възможно обективно; докато ние приемаме толкова сериозно себе си и всичко за нас, освен недостатъците си, достигайки ни смелост, колкото да виждаме в карикатури другите, но страхувайки се да го правим в личен план, дори индиректно, оглеждайки се в огледалото на подобен филмов, превърнал се и в социален феномен.

Синьо Лято е силно свързан с поколения испанци от момента, когато тамошната също толкова единствена държавна телевизия го излъчва за пръв път през далечната 1981 година. До такава степен вълнуващ обществото, че жителите на Нерха именуват улици в градчето си на всеки от героите и откриват специален парк-музей, и още, както е известно, сериозни водещи медии отразяват непосредствено събития от сериите като, примерно, смъртта на Чанкете и разтурването на бандата с приключване на лятото и филма, съответно. Естествено, не бива пощаден от критика също, както е очаквано за всеки качествен, просто различен или изцяло новаторски продукт-послание-идея. Причините за този интерес са много и подобни на дотук изброените, но най-вече трайността му се дължи на поднесените професионално и същевременно достатъчно разбираемо, без крайности и с обилно количество хумор, социални теми.

Всеки от деветнадесетте епизоди засяга проблеми и въпроси, свързани със семейството и обществото, съществували тогава, но валидни и до днес като екологичните проблеми на планетата, експлоатацията на труда на непълнолетните, социалните разслоения и йерархия, живота на хипитата, разрива между поколенията, липсата на общ език между тях, както и комуникация в семействата, протеста на младите за право на зачитане от по-възрастните, взаимното уважение, любовта и взаимоотношенията между тийнейджърите, израстването им, включително и сексуалното, склонността им да идеализират и изграждат идоли, ревността на родителите към приятелите на децата им, различните семейства, развода, изневярата, липсата на родител, самотните майки, различните хора и тяхната (себе)изолация от обществото, приятелството, доказвано в нужда, смъртта на близък човек, опитите за установяване на връзка с останалите хора по света, свободата, паранормалното, магията и фокусите, дори спекулациите с имоти, особен проблем за Испания и всякакви други младежки и генерални, етични и морални ценности и търсения…

Извън изброените сериозни теми и предвид че животописите на хората, оставили следи в историята на света в една или друга форма и степен, винаги са представлявали за мен интерес, беше ми изключително любопитно да проследя, как са се развили след толкова години пътищата на героите от любимите серии. Тъй като сме в дългогодишна връзка, ето какво повече успях да разбера за тях. Мария Гаралон или Хулия е все така професионално активна, докато Антонио Ферандис или Чанкете, със завидна история в киното и няколко награди, за жалост не е вече сред нас. Освен актьорите с опит и престиж в ролята на възрастните им приятели, от цялата банда хлапета само един изгражда дълготрайна кариера, продължавайки да се снима и до днес.

Това е Хуан Хосе Артеро или Хави, харизматичното момче с руса коса и сини очи, в което бях влюбена тогава, естествено. След филма, двамата със „съперника“ му в него Хосе Луис Фернандес или Панчо заформят музикален дует, популярна марка за известно време сред тамошната младеж. За разлика от Хави, обаче, той и само още един от шайката, Херардо Гаридо или Кике нямат други изяви в киното след приключването на сериите, освен няколкото участия в реклами на последния. В пътищата на тези двама има още нещо сходно, развиват се хаотично, но докато Кике учи едно, след което започва да се занимава с друго, а именно с фотография, Панчо отначало се замесва с наркотиците, но впоследствие успява да реши проблема си и понастоящем, казват, управлява собствен бизнес. Това, в общи линии за момчетата.

От момичетата, Пилар Торес или Беа беше, разбира се, моята любимка, естествено, защото се разпознавах в нея и дори й завиждах за обожанието, което получаваше от страна на Хави. Добре, че Панчо беше винаги наоколо, за да охладнява тези мои емоции, защото, без да имам нещо лично към него, от всички герои единствено него не успявам и до сега да възприема като симпатия. Дотук с оприличаването, присъщо на подрастващите или на малко закъснелите, но все пак търсещи се; още повече, че съдбата на Беа след филма е тъжна до известна степен тъй като тя най-драматично от всички понася последствията от известността. Онова, което се случва с нея, не ме изненадва, защото за хората е еднакво присъщо да се възхищават на красотата и да я нарочват, за да компенсират свои липси.

Атакувана от жълтата преса заради връзката си с един от операторите по време на снимките на Синьо Лято и след като приключва участие в още само един филм, тя взема решение да се оттегли от сцената на шоубизнеса. Понастоящем работи като медицински асистент в Мадридска болница заедно с приятелката си от сериите и родна сестра в истинския живот, Кристина Торес или Десита. Деси, от своя страна, се оттегля десетилетие по-късно, продължавайки филмовата си кариера най-дълго от всички хлапета след Хави. Интересно е също, че двете са почти двадесет годишни по време на снимките, докато в сериите играят тийнейджъри; също, колкото е реалната възраст на един от обожателите на Беа, Панчо и за разлика от другия, Хави, който в действителност е няколко години по-млад от всички тях.

Историите на малките са също толкова емблематични. Единствено Мигел Ховен или Тито от цялата банда, които са столичани, родени до един в Мадрид, е земляк и, разбира се, любимец на Нерха. Особено любопитен ми е фактът, че най-малкият герой във филма е всъщност по-възрастен от мен (което ми е много трудно да повярвам), както и че понастоящем е рецепционист на хотел в родния си град. Все пак и живото съкровище на Нерха не е лишен от шоу-кариера, колкото и кратка. Участва в няколко други филми заедно със старото си приятелче Мигел Анхел Валеро или Пираня и двамата с него също сформират музикален дует, както батковците Хави и Панчо, с цял един издаден сингъл.

Ако сте очаквали, че един филмов всезнайко ще бъде нещо по-различно в живота, то сте се заблуждавали, защото пухкавият, доволно угаждащ си Пираня се дипломира и е преподавател в университет. Само бих могла да предполагам дали има нещо по-забавно от това учениците ти да свирукат в твоя чест незабравимата мелодия на Синьо Лято, докато те посрещат ежедневно по този подобаващ начин. Затова ми е известно, че за разлика от Чанкете, комуто непрестанното асоцииране с героя му не се е струвало винаги особено приятно, Пираня продължава да се развеселява от това; както се забавлявам и аз с цялата знаменателна банда до днес. В крайна сметка, какво повече е нужно, за да си приготвиш едно незабравимо синьо лято, освен седем хлапета с колелета, двама малко по-големи, едно море, обща песен между сериозните разговори и много, много повече хумор.

Advertisements
16 Коментари leave one →
  1. Савина permalink
    юни 17, 2010 09:58

    Здравей Галя!За първи път чета блога ти, но изгълтах текста за Синьо лято на един дъх:)………връща ме толкова години назад с една носталгия по онова безгрижно детство, което съм имала. Спомням си трепетите Хави или Панчо, с каква тъга гледах серията, в която Чанкете почива и това остави празнина в моята детска душа, след това края на сериала………..При втория прочит на сериала по БНТ, вече пораснала и да кажем помъдряла:), наистина оценявам социалния момент, засегнат в почти всеки епизод. Да си призная, чак тази година реших да се разтърся за съдбата на екранните герои………определено ако трябва сега да давам предпочитания – Хави или Панчо, въобще не бих се замислила:))))Но това в рамките на шегата. Благодаря ти за хубави материал, който ни върна в градчето Нерха преди тооооолкова много години.

  2. юни 17, 2010 23:50

    Здравейте, Савина, благодаря ви за коментара и милите думи, както и че споделихте своята симпатия към Синьо Лято с мен:):) Радвам се, че статията ми ви е харесала, както и бих, ако решите отново да ме посетите!!

  3. Moni permalink
    юни 21, 2010 23:09

    Вестник „24 Часа“ пуска през юли сериала „Синьо Лято“ на 10 DVD… Yahooooooooooo

  4. юни 22, 2010 12:10

    Благодаря ви за ценната информация, Moni!!:):)

  5. Милена permalink
    юни 23, 2010 21:51

    Страхотна статия Галя! :) „Синьо лято“ е символ на цяло едно поколение и на мен лично ми беше много интересно да прочета, какво се случва с актьорите от сериала години по-късно. Беа беше и моя любимка :)! За съжаление наистина си права: „за хората е еднакво присъщо да се възхищават на красотата и да я нарочват, за да компенсират свои липси.“ Много се надявам все повече хора да имат възможността да прочетат нещата, за които пишеш. Защото в интерес на истината малко са хората, които имат талант, а пресата ежедневно ни залива с посредственост. Но какво да е прави такава е държавата ни. Поздрави! :-)

  6. юни 28, 2010 12:41

    Благодаря за признанието, Милена, толкова мили думи, както винаги!! Ето, че Беа е поредното съвпадение, което ни свързва:):)
    В интерес на истината, получих изключително ласкав отзив към статията си от читателите на страницата на Синьо Лято във Фейсбук, което ме трогна. Няма съмнение, повече читатели е желана награда за всеки автор, докато едновременно, вярвам, ще се съгласиш и ти, същинската критика и оценка за авторството продължава да бъде в качеството на тази аудитория, за което съм признателна на своята, колкото и малка засега:):)

  7. юли 4, 2010 22:36

    И аз помня Синьо Лято. Впечатляващ филм за тогва и сега. Харесва ми как си написала впечателението си…

  8. юли 5, 2010 21:43

    Благодаря за коментара, theliteratureblog, радвам се, че ви харесва статията ми за Синьо Лято:):) Заповядайте отново!! Блогът ви има литературна насоченост, преподавате ли?!

  9. август 20, 2010 00:09

    http://store.hemusfilm.bg/

    СИНЬО ЛЯТО на DVD

    19 епизода в 10 DVD
    В ЛУКСОЗНА КУТИЯ ЗА КОЛЕКЦИЯ

    !!!!! БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА В ЦЯЛАТА СТРАНА!!!!!!!

  10. docs permalink
    септември 2, 2010 00:26

    Благодаря Гале за историята на тези хлапета след завършването им на филма. Някъде бях чел, че един от двамата най-малките сега е банкер, но не се сещам точно кой и дали не е била погрешна или стара информацията. Иначе филма си го имам записан тук и често си пускам сериите от него и никога не са ми омръзвали да ги гледам връщат ме назад и ми доставят удоволствие :)

  11. docs permalink
    септември 2, 2010 02:19

    имам с изключение на 10 и 16-та серия които са ми на испански и ги няма никъде на бг преди ги имаше но всичко е изтрито сега незнам по какви причини може би с целта да си го закопуваме, ако желаем да го гледаме без да помислят, че някои немогат да си го позволят

  12. Маруся permalink
    септември 9, 2010 22:11

    Всяка вечер гледам по една серия.Като свършат почвам от начало.Филма е страхотен.

  13. септември 22, 2010 22:39

    С извинение за закъснението, благодарност и от мен на docs и Маруся, че споделихте своите симпатии тук към незабравимите хлапета на Синьо лято:):)

    docs, наистина с български превод сериите са достъпни единствено чрез закупуване или ако успеете да си направите домашен запис за лично ползване при някое от свободните им излъчвания по телевизията.

  14. nina vatsova permalink
    декември 12, 2011 18:36

    pomnia tozi film,kato dete mnogo go obi4ah,a kogato svarsi biah mnogo tazna

  15. николай permalink
    септември 5, 2012 13:43

    тогава бях на 18 год. и в момента гледам 19 епизод,краят на лятото..

  16. август 1, 2015 12:49

    nqmam dymi da opi6a seriala Sinio lqto.Na 41god sam v momenta,predi 30 god.gledax seriala po na4in po koito dosta ne6ta ne sam razbiral.No znam edno,be6e lybimiqt mi do den dne6en,gledal sam gonad 30 pati,prosto ynikalen…Prilikata mi po onyva vreme e ogromna s geroq Xavi.Estestveno,4e mi be6e lybimec i mi se iska6e Beatris da se ojeni za neq…Pomnq v y4ili6te kak vsi4ki momi4eta mi vikaxa Xavi..:)))i me xaresvaxa estestveno…izrasnal sam s tozi serial,i do den dne6en si go gledam s golqm interes…I vseki pat s salzi na o4i poslednite dva epizoda.Mnogo vazdeistva6serial…:)Blagodarq ti za informaciqta na geroite…ot edin SURVIVOR…:)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: