Skip to content

Петата Разходка из Дубровник

юни 23, 2010

The blog article in English

Още е пред очите ми, жадни, попиващи, поглъщащи я цяла в дълбини… Необятна синева, озарена от ситни капки светлина, гладка като телесната обвивка на младостта, набраздена с равномерни жилки и връхчета, настръхващи в трепет, нежни и едва забележими, но сбрали върху си и отразяващи с неповторимостта си цялата жар на живота. Съзерцавайки я отвисоко, атлазът й се стели отвъд хоризонта, светлинна ивица, родила се от магнетизма на морската шир и електричеството на небето, слели се в едно, преливащи от заряда на любовта си. Емоцията е неистова, така голяма, непосилна, че жадувам да я обгърна, за да ме изпълни, олекотяваща напрежението от вакума в мен или да се гмурна в нея, разтапяйки ме цяла в себе си, та нали тя е аз и аз съм нея, неговата бездна, на моята любов, морето.

дубровник

След мъничката стара Будва по време на втората разходка и по-големия средновековен Котор, който посетих през третата от моето пътешествие до Адриатика, след първото подобно място изобщо, видяно от мен в италианската Трея от западната й част, с все по-укрепваща симпатия към нея, владетелката на неземните градчета, следващата поред продължи към бреговете на Хърватска, преливайки в настоящата ми среща с Дубровнишкия колос. Точно под висините, от които се рее това съзерцание, морето намира своя достоен съперник в негово лице. Събрал в ядрото си цялата твърдост и сила, за да е успешен конкурент на другия за нея. Изкусен, приближил се непосредствено близо до сладостите й, жадуващ я също толкова силно и утоляван в тях, но все така боящ се от необятността и дълбините им, укрепил се зад мощните си крепостни стени, за да не бъде изгубен в тях, шампион-любовник в защитна броня. Колкото и да се отбранява зад мастодонтите си-зидове, той е обречен в нейния плен, копнеещ да бъде любен от нея. Как няма да си тя, когато водите й обливат с ласки него. Вратите му ще са отворени за мен. Райските ябълки, с които предстои да ме посрещне, всички ще са мои, богатствата и силата му, скрити зад тях са за мен, защото любовта ми е за него.

Едно от любопитните за мен неща е уникалното му разположение. Намира се в малка част от територията на Хърватска, откъсната от основната заради тесния приморски излаз на Босна и Херцеговина. По този начин, посещавайки го по суша откъм запад, ще ви се наложи да пресичате двете й граници; доколкото ми е известно, обаче, преминаването е транзитно. Както и да го посещавате, от която искате посока, по който път желаете, организирано или индивидуално, не пропускайте да спрете, когато наближите и да се възнаградите с неповторимата му осанка на фона на разливащата се пред вас синева, откъдето ще направите незабравими панорамни снимки. Старият град на Дубровник никак случайно е наричан Перлата на Адриатика. Погледнете ли го от висините, той има същата форма като тази на царицата на мидите.

По-голямата част от съвременния град се простира от едната му страна, в посока Хърватска. От другата се намира надвишаващият го по площ остров Локрум, природен резерват със специален статут, в негов контраст по големина и форма, а и с вида си, целият покрит с гъста растителност. Опитва се да му съперничи по легендарност също, с разказите за английския крал-кръстоносец Ричард Лъвското Сърце, изхвърлен на бреговете му след корабокрушение в близките води. Освен него, островът е приютил с годините френска крепост и ботаническа градина, която, заедно с един от двата тамошни манастира, е от времето на Максимилиан, ерцхерцог на Австрия, притежавал лятна резиденция тук; още, малко солено езеро, наричано Мъртво море и естествено, както би могло да се очаква от девствените красоти на тази природа, залив с нудистки плаж.

Дубровник е от онези саможиви, проспериращи и устойчиви поселения в протежение на цялата си история, с които трудно биха могли да се съревновават потенциално желаещите конкуренти, защото, дори и върху пясъците на крайбрежието, основите му са стабилно положени върху принципите на мира и демокрацията. Средновековният град-държава е от плеядата морско-търговски републики, надпреварващ се по ранг и величие с Венеция и Генуа, известен с името Рагуза през цялото време, докато съществува независим или преминава през господствата на Византия, Венеция, Унгария, Наполеонова Италия, Хабсбургите, Далмация и кралска Югославия до колапса на Австро-Унгарската империя. Преживял разрушително земетресение в миналото, обрекло го на упадък, Световните войни и последвалата разпада на Федеративната република, към която се числи по времето на комунизма, той съществува до днес със същата несломима воля, горд пазител на част от Световното наследство на ЮНЕСКО. Освен паметниците, обаче и естествено, неговата крепост и стени, за които ще отделя специална статия, както подобава, онова, с което самият град особено силно ме впечатлява, е живия му организъм, развитието му с подобен устрем и мащаб, и устойчивостта му във времето.

Влизайки в старата му част, ако сте от онези непослушни туристи, които се отлъчват от главната група и общите приказки на екскурзоводите, поемайки си въздух и оглеждайки се на спокойствие сами, ще имате възможност да забележите и разгледате с внимание, както направих и аз, семпла метална табела, закачена на една от стените, с план на града, изпъстрен с червени петна и многобройни черни точки. Символичните означения на пораженията, които понася по време на Югославския разпад и последвалия го военен конфликт между обединените до онзи момент федеративни републики, коствало на Дубровник тежка обсада и разрушителен обстрел от въоръжените вражеските части; всичко това, още по-тъжно на фона на съдбата на Котор от другата страна на границата, която е подобна. Десет години по-късно, за раните, нанесени върху демилитаризирания още толкова години по-рано град, с цел в него гарантирано да бъдат пазени мира и световните културни богатства, говорят единствено новите керемиди по покривите на сградите. Респектираща гледка над тях се открива от висините на крепостните стени, все така приютили и закрилящи ги в прегръдката на двукилометровата си периферия. Животът продължава.

Войната остава в своето нищо. Празнина. Разруха. Страдание, причинявано от празни, разрушени и страдащи хора, съзнаващи слабостта си в липсващата им сила и използващи насилие, за да се справят с безсилието си, опитвайки се да причинят на другите същите празнина, разруха и страдание. Да, но без да е възможно. Където съществува воля за живот, той се ражда отново и най-„сигурното“ в този свят е безсмислено пред него.

One Comment leave one →
  1. MOHAXA permalink
    юни 30, 2010 12:23

    Това което ме впечатли най-много е реда и върховенството на закона.Принципи, на които е изградена още в средновековието Дубровнишката република и на които се дължи просперитета и.Неща, които много се разминават с прословутия Български манталитет, благодарение, на който сме и в положението, в което сме.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: