Skip to content

Адриатическо Море при Дубровник

юни 30, 2010

The article in English

Сърцето на една русалка е създадено да се изпълва и разлива с любов, и когато мястото за него там е празно в даден подводен или крайбрежен цикъл от нейния живот, за да го поддържа в ритъм, тя се нуждае да го напоява с морска вода. Този естествен механизъм за оцеляване й е жизнено потребен, когато, както често се случва, корабокруширалият той е дръзнал да плава без да умее да плува и въпреки че тя знае как да го научи, за да се спаси, той вече е избрал съдбата си, обрекъл себе си удавник. Така, когато външен прилив няма, тя утолява липсата му с водите от собствения си извор. Празното място питае жажда, жаждата поражда напрежение и сгъстяващата се енергия се превръща в маса от мисли и потоци от емоции, мечти, които се втечняват в неговия образ, на морето. След като излях преливащия в мен копнеж по своята любов в поредицата статии за моето пътешествие до Адриатика, сега е време да балансирам чувствата си, без да спирам да говоря за него, но с повече рационалност и факти.

адриатическо море дубровник

Адриатика е част от Средиземно море, което от своя страна е къс от Атлантика, преливащ в Световния океан, чието име „в средата на земята“ носи смисъл не само с географски измерения, но свидетелства за люлката на човешката цивилизация. Именно този център на света Адриатика изпълва в най-северната част, разливайки се в южна посока между бреговете на Италия и почти изцяло на Хърватска от другата страна. Точно тези източни земи привличат сетивата ми най-силно, с магнетизма си, интуитивно, но тъй като всеки инстинкт крие в себе си нещо вече знайно, причини бих могла да открия безброй. Дали, защото е край и начало, едновременно разделяща и свързваща Балканите и Запада или само заради най-чистото й синьо, стаило в дълбините й и отразило на повърхността достатъчно съдържание и характер, за да има нужда от повече, именувайки се и значейки просто „вода“. Поселението, кръстило морето, е все там в Италия на запад, но оттеглило се в протежение на историята от непосредствения допир с него, за да отстъпи място на други да се отличават като перлата на Адриатика, Дубровник.

Градът е разположен в най-крайната част на Дубровнишкия провлак, свързващ го с основната суша. Съществуват две взаимно противопоставящи се версии за неговото възникване. Традиционната твърди, че основите му са с латински произход, положени на мястото, където сега се намира Старият град, тогава скалист остров, наречен Лаос, чието име с времето се видоизменя в Рагуза, докато територията му се слива с вече заселения на отсрещните земи славянски Дубровник. Най-новите доказателства сочат много по-ранно обитаване, изградено и разрастващо се върху пясъците на брега и аргументират в полза на гръцкия му характер чрез данни от археологически разкопки и историческите сведения за възможностите на плавателните съдове тогава. Нуждаещи се от пясъчен пристан да акустират след еднодневния пробег, те предпочитали също място с питейна вода. Дубровник все още предлага двете, както тогава. Докато източната му част гордо овенчава перлата в короната на Стария град, то западният му край има уникален шанс да облива брегове едновременно със солените води на морето и сладките на Дубровнишка река. Естуарът й се врязва внушително в сушата, разделяйки го от нея, но прекосяващият устието й също така впечатляващо мост Франьо Туджман ги свързва отново, докато драматично откроява футуристичната си структура върху историческия силует на града.

Сушата тук предлага толкова разнообразие, колкото заобикалящите я води. Укрепил се безметежно в ядрото си, Старият град е все на същото място, както го познават изворите, стожер, седалище на независима република в миналото, простирала се от Суторина (сега в Черна гора) до Неум (сега в Босна и Херцеговина) и обхващала земите от Каналия и остров Локрум в Дубровнишкия залив на изток до полуостров Пелешац от другата страна, заедно с Елафитските острови, Млет и Ластово, без Корчула само. Днешният град, разрастнал се в посока запад с нова по-голяма площ върху целия Лападски полуостров, продължава да е център на главна административна област, която с малко повече заема приблизително същата територия като преди, от забележителната делта на река Неретва в основната част на Хърватска до самия край на Далмация, граничещ с Которския залив в Черна гора.

Климатът в региона е характерен, както по цялото Средиземноморие, с меки зими с най-„студен“ месец от годината през януари и горещи лета, както подобава, с кулминация в температурите през юли и август. Все пак, за да се отличава, Дубровник разнообразява с пронизващи ветрове, за щастие извън ваканционния сезон, но също с гръмотевични бури през цялото време на годината. Вълнуващо за нуждаещите се от допълнителна тръпка; за останалите, най-подходящо време за по-умерен отдих биха открили тук през пролетта и есента. Сравнявайки с атмосферните амплитуди по нашето Черноморие, обаче, бих казала, че тези разлики не са особено чувствителни. Разбира се, за всеки плувец би била съществена най-вече информация за състоянието на водата. В рамките на сезона, който, принципно, за цялото крайбрежие е между май и септември, тя е напълно подходяща за плуване, покачвайки се праволинейно през цялото време от 18 до 24 градуса. Солеността е типично средиземноморска от 38 промила, което лично за мен е основен минус в сравнение с тази на Черно море, въпреки че вливането в близост на голяма река би могло да я омекотява. Все пак, плуване без очила и пропуск от измиване с прясна вода след това не се препоръчват, освен ако не сте от онези екстремни състезатели по себенараняване. Любителите на слънчевите бани е важно да знаят, че ослънчаването е средно 7 часа дневно в зависимост от местонахождението и изложението на плажа.

Дубровник предлага няколко места за плажуване. Имайте предвид, че дефицитът от пясъчни ивици за сметка на покритите с дребни камъчета и чакъл е характерен за Адриатическото крайбрежие на Хърватска, което е още едно голямо преимущество за родните. Бане е главния публичен плаж със смесена покривка, който заедно със Свети Яков се намира от изток на Стария град с гледка към остров Локрум в Дубровнишкия залив. От другата страна са останалите на хотел Белвю и Данче между него и новия град, а тези на Лапад и малкият плаж, но гръмко кръстен на известния Копакабана в Рио де Жанейро, са в западната част на полуострова с поглед към Елафитите. Островите в близост, обаче, се препоръчват като по-подходящо място за отдих със слънчеви бани. Най-добрият избор сред тях едновременно за плуване е остров Локрум, на кратък превоз с лодка-такси от пристанището на Стария град. Плажовете там, славещи се с повече удобства, са в югозападната част, като в най-южната му точка с поглед към открито море са заслонени соленото езеро и заливът с нудисткия плаж.

Елафитите или Еленовите острови са група от тринадесет образувания, разпростиращи се от западната страна на Дубровник до полуостров Пелешац, от които само три са обитаеми понастоящем. Достъпът до тях е толкова лесен и редовен, както до Локрум в противоположната посока, смятан от някои за принадлежащ към същата островна група, но стартът на фериботите до тях е от пристанището на новия град. Най-близкият, Колочеп притежава пясъчен плаж, което е предимство предвид липсата си на други забележителности, докато вторият поред, Лопуд има какво да покаже, препоръчван от нивото на Локрум. Един от плажовете му е в прилежание на селището там, а другият и по-добър от двата е от срещуположната страна. Третият и най-голям остров, Шипан също предлага, както малка пясъчна ивица, така и други скалисти места за плажуване. За краткото си посещение в Стария град на Дубровник нямах възможност да се порадвам на слънцето от изброените плажове, нито да докосна водите на морето там, но познайте, както всеки път си пожелавам да имам шанса да поправя този пропуск с радост.

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: