Skip to content

Самоубиваме се чрез Децата си

юли 21, 2010

Българският манталитет е основан върху модели, чрез които се себеелиминираме като нация. Една от водещите самоубийствени тенденции е чрез нашите деца. Отрицателният прираст, изоставащите темпове на раждаемост и последващото застаряване на населението не притежават толкова сериозен потенциал да застрашават като проблем, колкото порочното отглеждане на подрастващите, които осакатяваме като личности още в най-крехката им възраст и впоследствие превръщаме в непълноценни и нездрави хора. В „децата е нашето бъдеще“ има повече буквалност, отколкото изглежда или желаем, приемайки думите и неглижирайки смисъла на практика. Когато отглеждаме неуверени и пречупени личности, заедно с осакатяването на техния живот, ние осланяме своя в ръцете на несигурно бъдеще с често по-гарантирани негативни последици. Когато сме се поругали с крехката душа на нашата плът и кръв, и по-грижовно сме отглеждали мушкатата в саксиите и домашните си любимци, учудваме ли се как се отплаща собственото ни бъдеще за грубостта и липсвалото в настоящето им внимание?!

Приемайки, че водещ приоритет е добруването на децата ни, то ние сме различни от добри родители, когато: 1. се учим за сметка на, а не чрез тях; 2. сме по-чувствителни към критиката относно зловредните си действия към тях, отколкото към самите си зловредни действия; 3. имаме достатъчно налична информация да разграничим полезните и вредните модели на възпитание и отношения, но вместо да прилагаме познанията си на практика, влагаме усилията си в намиране на оправдания и градене на илюзии, че все пак сме успели родители заради други ред причини; 4. осъзнаваме, че вредим, но не променяме това. В този смисъл, добрият родител е не онзи, който се стреми да бъде идеален или се приема за безгрешен, а който има смелост и кураж да признава и приема грешките си, и впоследствие да ги променя като се усъвършенства, ако не заради себе си, правейки това заради децата си.

Насилието над невръстните членове на семействата и обществото ни, психологическо, емоционално и физическо, е престъпление, както е криминализирано в отношенията между възрастните. Освен, че е престъпно да разполагаш с друго човешко същество като собственост, злоупотребата с властта, която естествено притежаваме над децата си, разкрива слабите ни личности. Силният човек, не просто определящият се като такъв, не изпитва потребност да упражнява насилствен контрол и да вреди, особено на по-слаби от него/нея. Въпреки присъщите на всеки грешки, при едни те са моменти, докато при други, тенденция на поведение. По природните закони именно от родителя се очаква да е по-стабилен и устойчив от подрастващото си дете. Следователно, нека погледнем истината за себе си, ако вредим на децата си, то значи се чувстваме по-слаби от тях и най-вероятно сме такива изобщо, защото друг е навредил преди това на нас, нашите родители. Понастоящем, обаче, когато на възраст поне сме отдавна порастнали вече, отговорността за собствения живот и този на подрастващите поколения, е лична изцяло.

Не сме ли се заели да поправяме сами вредите от детството си и все така обвиняваме миналото си, вредим на себе си, но отмъщаваме за своето безсилие едновременно на нашите деца. Обърканият и/или пречупен човек, който не търси решение на проблемите си, задължително възпитава обременено поколение. Крайно е да принуждаваш децата да порастват преждевременно или да ги лишаваш от пълноценно детство и, вече възрастни, да се стремят към връщането в него; както да отглеждаш вечното зависимо дете, което трудно ще съзрее някога, защото се страхува да поеме „бремето“ на личната си отговорност. Тези порочни модели продължават да се предават масово, тенденциозно и самоунищожителният резултат категорично се залага в настоящето. В тази светлина, какъв е проспектът за тази нация, когато вместо за младо, здраво, себеуверено и целеустремено, правилно развиващо се и добре познаващо своята стойност бъдеще, тя полага „грижи“ да го инфантилизира, травмира и разболява в личностно и физическо отношение, превръщайки го в незрели, осакатени и независещи от себе си индивиди, толкова по-агресивни, колкото по-слаби и несвободни се чувстват.

Колко здравословни и ползотворни в качеството си взаимоотношения биха могли да възникнат между подобни хора, между различните полове, колко успешни родители на свой ред биха могли да бъдат те, способни да създават връзки с благотворен климат за себе си и за децата си, когато подрастващите се лишават от възможност едновременно да осъзнаят отговорността и опознаят удоволствието от съзряването на индивидуалността и сексуалността си?! Обремененият мъж изпитва страх от жената до себе си и се стреми към компенсация на неуверената си мъжественост, като се опитва да я подчини или търси в нея своята майка вместо равностойната си интимна половина, или я отхвърля изобщо, виждайки в жените опасност да се превърнат в негов настойник. Обременената жена е зависима от мъжа до себе си или се опитва да го отрече напълно, търсейки заместител на подтиснатата или деформираната си женственост в погрешни роли, като се превръща в майка на съпруга си вместо на децата си или иззема мястото на бащата, лишавайки ги от значимостта му, а него от желания партньор. Ощетените личности създават сходни семейства, отглеждат и възпитават подобни на себе си хора, които следват същите модели. Не успеят ли на свой ред да се осъзнаят, порочното колело се завърта, като се амортизира с всеки цикъл, процесът се изражда, докато движението му окончателно спре.

Advertisements
6 Коментари leave one →
  1. гравитон permalink
    юли 21, 2010 21:02

    Споко! Вярно разсъждаваш, наистина трябва да се замислим защо и как създаваме и възпитаваме децата си. Мисля, че можем да бъдем спокойни: движението не може окончателно да спре!

  2. юли 22, 2010 12:41

    Благодаря, че споделихте мнението си, гравитон, заповядайте отново!!

  3. tokata permalink
    юли 22, 2010 13:03

    Ооо Гал, в много сериозни води навлизаш…В много сериозни!!!
    Но не е за статия.
    Не е и за книга или поне няма да са една две или три…Питай Дотсън…
    На първо място създаването на човек(във физическия смисъл) е отговорност.
    Създаването му в човешки смисъл е още по голяма отговорност.
    А че човек с човека не си прилича и не може възпитанието да се унифицира спор няма.
    Ако се замисля досега съм схванал ,че:
    Децата обичат реда.
    Обичат да знаят кой са и къде са.
    Обичат добрия пример и спокойствието.
    Обичат да се забавляват и да забавляват.
    Обичат да обичат.
    И най важното обичат да ги обичат.
    Ще ми се да беше толква проста работата ама йок…
    Както казваше Великия камерунски поет, когото ще цитирам и се надявам да ме извините:
    ….“си ***** мамата“…

  4. юли 22, 2010 16:58

    Токичка, като морски нали знаеш, че рибките обичат да плуват във всякакви води, колкото по-дълбоки, толкова по-широки:):):):) Благодаря, че изрази отношение и сподели ценности от бащинския си опит, както и поздрави на домочудията!!

  5. alfredpacino permalink
    юли 22, 2010 23:29

    Така е
    Всичко е моделиране

  6. юли 24, 2010 15:10

    Мерси за коментара, alfredpacino.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: