Skip to content

Особености на Българския Манталитет: Шуробаджанащината

август 18, 2010

Казват, че подобен термин не присъства в ничий друг език, защото на друго място не съществува такъв феномен. Лично аз нямам специално наблюдение по случая, за да потвърдя или опровергая това становище. Бих могла да отбележа отсъствие по повод езиците и страните, които познавам, но отново не бих претендирала за пределна достоверност. Което най-вече занимава мислите ми, е развитието на този рядък, но всепоглъщащ плевел върху благодатната българска почва, защото именно процесът шуробаджанащина е поредния от моделите на лични и социални отношения, чрез които тази нация се самоунищожава.

Защо точно шурей и баджанак?! Езикът ни е цветист и богат, колкото голяма е родата ни и който е пропуснал да се информира за някое от неизброимите разклоненията на родословното дърво, ето тълкувание на двете ключови думи. Шурей е брат на съпругата, а баджанаци са съпрузите на две сестри. Следователно, шуробаджанащината е взаимен процес на предпочитание и облагодетелстване на тези две обвързани страни, в който шуреите и баджанаците са постоянно в комплект. Излизайки от буквалното значение и интерпретирийки го принципно, този термин обяснява “n” на брой коляното, до което се разпростира феноменът. Друго интересно, което може да се извлече от специалния подбор на думите, е основаването на явлението върху патриархалния модел, още една класическа, но ретроградна българска традиция.

Далеч съм от мисълта, че подобна проява липсва на други места, все пак всички сме хора и човешкото ни е естествено присъщо, но доколкото представа имам от своята обща култура, най-малкото такъв съзнателно се контролира в цивилизованите общества, а основанията са логични. Принципните примери, за които се сещам, обаче, красноречиво сочат една основна разлика, докато явлението там се проявява частично и засяга по-тесни семейни кръгове, тук е всеобхватно поведение, национален манталитет и се простира дотам, че където да се озовеш, ще попаднеш на роднината на някой. Дали това е факт, защото страната ни е малка, като селце, в което всички се познават?! Мнението ми е не, категорично, но ако вие все още търсите свой отговор, може би ще си помогнете със следните въпроси. В крайна сметка, само ние ли сме малки по площ и население?! Или сме малки по други критерии?! И, дали другите малки по площ и население непременно имат сходен на нашия проблем?! А защо е проблем за нас и толкова сериозен, че да струва бъдещето на нацията ни?!…

Известно е, че дори в напреднала чужбина бизнес родители назначават децата си в семейните компании и грешките се случват също толкова реално там без всякакво съмнение, но ако говорим за онези осъзнати собственици или хора, държащи на бизнеса си и/или на децата си, се откроява водеща разлика. С постъпването си последните не биват назначавани на позицията „малки шефчета“, а, напротив, започват от най-ниското стъпало в съответствие с квалификацията си и израстват с доказване на своите умения и качества. Как и защо татко или мама – големите шефове преодоляват кланово-емоционалната обвързаност е обозримо.

Първо, моделът на западното общество възпитава независими личности, зрели да отговорят за себе си и умеещи да управляват живота си, а не обратното, той да контролира тях. Това е начина да бъдеш пълноценен и свободен да постигнеш удовлетворение от съществуването си, твоето изконно човешко право. Всяка форма на зависимост лишава от възможността. Следвайки този модел, самите родители не живеят чрез децата си, с което ги лишават от собствен такъв, т.е. освен пълноценни личности, те са и отговорни родители, вследствие на което децата също изграждат увереност да притежават себе си и разполагат с живота си, без да се страхуват от него. Може на западното общество да му липсва голямото южняшко семейство, но по-добре без такова, отколкото без твоята личност и идентичност в подобно.

Второ, успешният бизнес разчита най-вече на свежи идеи и качествени работници. Дори в по-едри бизнес-кланове да дават ръководни функции на синовете и дъщерите, след като преди това са ги изпратили в престижни университети и адекватната квалификация е очаквана от тях, не се ли справят с отговорността си, няма начин да останат на позицията си, ако татко и мама ценят заработеното с много вложен личен труд богатство. На същия принцип, когато нещо се управлява или изработва от некомпетентни хора, заемащи неполагаемото им се място единствено, защото са родни деца или близки, то задължително пропада. Директната причина за провала е неспособният роднина, но отговорността за него е изцяло у онзи, допуснал „моето и твоето“ да измести по значимост умението и опита.

В същия ред на мисли, когато цяла нация се ръководи от принципа на шуробаджанащината, то за нея няма друг изход, освен да упада прогресивно. Как на практика се случва това?! Когато осъзнат и уверен в способностите си човек установи, че реалната стойност на неговите/нейните качества не е оценена подобаващо в дадена среда; още повече, установявайки, че мястото, което притежава пълен набор от достойнства да заема, е подарено на друг с по-ниска компетентност и също, че т.нар. парашутист-връзкар не се е приземил случайно там, а напротив, реалността е такава, то този човек, човекът с качествата, ще пожелае да промени средата, след като средата отказва да се промени. В крайна сметка, всеки има право на избор, а отношенията са процес на взаимно съгласие и участие. След като дадена среда няма нужда от твоите достойнства, а желанието ти е да ги реализираш и получиш лично удовлетворение и материална обезпеченост, няма как да се получи точно с тази. Ето как България прогони или се лиши (в зависимост от гледната точка) и за свое нещастие (защото тук само тя е губещата) продължава да подава същите сигнали на можещите и знаещите си хора, които за свой лош късмет (а дали?!) не владеят изкуството да връзват или не са част от клика, клан или каста. Този е обозримия процес.

Естествено и ще ви изненада ли, че има друг, най-вече заради когото възприемам обсъждания феномен като един от самоунищожителните модели на българската нация. Проглеждайки през неговата призма, изгледите придобиват достатъчно сериозни измерения, за да се замислим, ако държим на здравето и бъдещето си като общество, защото шуробаджанащината е кръвосмешение. Както знаем, този род отношения са обявени за престъпни още в древността и през Средните векове, а днес продължават да бъдат криминализирани от правосъдието и възприемани за грях от религията. Освен морално-етичния въпрос, който е субективен и се интерпретира по различен начин в отделните общества и групи от хора, обективният момент изхожда и следва да ни е известен още от уроците по биология; а именно, когато се смесва еднаква или сродна кръв, при нейното възпроизводство се получават най-честите и големи аномалии, чрез които се деформира създаденото наследство. Към чисто анатомичната страна на проблема се прибавя и психологически аспект, защото подобни отношения в семейството причиняват най-тежките психически и емоционални травми.

Изхождайки от науката и философията на кръвосмешението, вече ясно можем да прозрем, как се самоубива тази нация и себеотнема шанса си да оцелява, когато вместо да влива нова кръв в собствената си кръвоносна система, тя рециклира една и съща, и така я похабява. Кръвта, т.е. хората, от които има нужда, за да подхранва здравословно настоящето си и да осигурява бъдещето си така, не се избира от обновени банки, т.е. на принципа на знанията, качествата и уменията, същинската квалификация, а е с все същото познато старо съдържание, подавано привидно в нови дози с марките на шурея и баджанака. Примери… Огледайте се около себе си, особено в обществено значими сфери, от които зависи съществуването ни като граждани, бизнес, политика, медии, култура, прочие. Освен, че гледаме, слушаме и четем тях, от и за едни и същи изчерпани муцуни, правят дръзки опити да ни налагат да понасяме и техните цели фамилии, съпрузи, деца, приятели, роднини, до толкова, че цели ефири, салони и арени са се превърнали от национални и обществени в кланови. Глави на семейства и пипалата им на октоподи…

Огледайте се, но не пропускайте и себе си, може би сте едни от тях, а може би сте от единиците уникални и удоволетворени, успели в извоюването на личната позиция в това пирамидално общество без да сте затягали местата си против изпадане със здрави връзки, панделки, каиши и колани. О, да, подобни династически струпвания съществуват и в напредналите западни общества, в политически и светски кръгове, дори за някои това е и семеен бизнес, но, когато политиците там се издънят, избирателите им искат оставките и те си ги подават, а когато звездата не грее със собствен блясък, бързо изгасва и пада от небосклона. Истината е, че обществото ни на този етап е кръвосмесително, вместо кръводарително. Жалко, но факт и правото на колективната воля; същинската опасност е, че именно такъв е неговият избор, защото, следвайки доброволно избрания курс, ще продължава да се изражда, докато изгуби всякакъв живец да се роди отново.

8 коментара leave one →
  1. август 18, 2010 18:58

    Браво за статията!

  2. mumintrol permalink
    август 18, 2010 19:21

    На английски е „Nepotism“, от лат. „nepos“.

  3. август 18, 2010 19:29

    „Казват, че подобен термин не присъства в ничий друг език…“ – Напиши в Google думата НЕПОТИЗЪМ или NEPOTISM

  4. август 18, 2010 21:13

    Благодаря ви, Калин!!

  5. август 18, 2010 21:17

    Благодаря ви, mumintrol и Никсън, наистина се радвам да се upgrade-на, тази дума е нова за мен.

  6. август 18, 2010 21:34

    Синоним на nepotism e cronyism :), цели 2 думи са, а може и още да има…

  7. август 18, 2010 22:17

    Благодаря още веднъж!! с ваше съдействие днес научавам нови полезни неща и естествено ще се радвам да ви видя отново при мен:):)

  8. MOHAXA permalink
    август 23, 2010 09:51

    Типичен пример за кръвосмесителност са южните съседи.Гърция се управлява от две семейства(със съответните си партии) от 70-те години до днес.А докъде я докараха знаем всички.
    Явлението може и да се е поразрастнало, защото например единствения аргумент на Б.Борисов да назначи Б.Д. за министър е, че „той ми е приятел“!?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: