Skip to content

Параграф 22, 2 и 2 или Все Тази

януари 28, 2011

Напоследък акцентът на интелектуалните ми вълнения се стоварва върху повсеместното объркване на българите, парадокса, в който поставят собствените си действия и личности, омагьосания кръг на живота им като цяло и абсурда да приемат всичко това за нормално. Започнах да подготвям конкретна тема-пример, но впоследствие реших, че може би е по-добре първо да подам идея, какво е Параграф-22 и защо е писан точно за българската действителност. Помислих си, че най-вероятно къртицата е сляпа, защото е в дупка… Или е точно обратното?

Ако участваш във войната, си луд, поемаш риск за живота си; за да го предотвратиш, трябва да мислиш трезво; а когато го направиш, няма да си повече луд и ще трябва да участваш във войната. Ще си луд, ако участваш във войната и разумен, ако не го направиш, но ако си разумен, ще трябва да го направиш. Ако си го направил, значи си бил луд и не е трябвало да го правиш; но ако не си искал, си бил нормален и е трябвало да го направиш.

В оригинал “Параграф-22” е “Catch-22”, което буквално означава – лов, уловка, изгода, печалба и дава тон за главните мотиви на романа. В този смисъл, преводът на български е безсмислен, но точно такъв намеква за основната идея – абсурда, наречен бюрокрация и безполезността й като действие и основание да съществува, което всъщност го прави и най-подходящ. Заглавието е нарицателно за ситуация, в която човек има избор, но той не води до реална полза за него/нея; или за ситуация, в която един избор е противопоставен на друг и, каквото и да избере човек, ще е винаги в грешка; или за ситуация, в която човек приема две взаимоизключващи се неща и където лъжата се превръща в истина, когато й повярва.

Параграф-22 реално не съществува, но тъй като силите претендират, че съществува, а светът вярва, че това е така, той въпреки всичко има убедително влияние. Именно, защото не съществува, той не може да бъде анулиран, отменен, отхвърлен, отречен.

Бюрокрацията е абсурдна. Точка. И именно в това е нейната сила, с която успява да маргинализира човека в собствения му/й живот и да постави себе си в неговия център, омаловажавайки изконни въпроси като този (човешкия живот), докато преувеличава значението на маловажни (себе си). Редом с бюрокрацията тази уловка използва всяка друга сила, която контролира група хора без видимо насилие, като използва за главно свое оръжие тяхното объркване и така затруднява приемането или отхвърлянето й.

Параграф-22 казва, че те (силите) имат право да правят всичко, което ние не можем да ги спрем да извършат.

Забавно?! Пример, войната е нищо повече от преразпределяне на икономическа власт, облагодетелстваща единствено онези, които я инициират. Те (печелившите) ще се сдобият, докато други (потърпевшите) се бият и тези други ще сте вие, ако нямате отговор на дилемата, пред която ще ви поставят, човешкият живот ли е по-важен или морални категории като патриотизъм, героизъм, прочие. Ето как нещо реално и изконно (човешкият живот) се омаловажава за сметка на други фиктивни формалности, чието значение се преувеличава, за да бъде използвано за трети цели и чрез своето объркване вие ще сте идеалните мишени за манипулация, емоционална, нравствена, прочие… В този смисъл, да избереш да бъдеш антигерой, като откажеш да бъдеш герой в нещо измислено, ще бъде именно проява на здрав разум.

Враг е всеки, който смята да ощети живота ти по какъвто и да е начин и без значение на чия страна се намира.

Точно по тези начини, в едно абсурдно (като нашето) общество (неоспорим факт, без значение от описаните опити да ни накарат да мислим обратното), най-напред и или отгоре излизат онези, които най-успешно са убедили другите да мислят, че правилното е да правиш точно обратното на онова, което правят те, за да бъдат в предната и или горната позиция, в която се намират. Пример, “Крадецът вика, дръжте крадеца”, ако се замислите, вероятно ще установите, че най-успешно лъже и вярва на лъжата именно лъжецът. Освен, ако това не е самата истина. И точно тук е голямата уловка, да бъдеш толкова наясно със себе си, за да успееш да правиш тънката разлика между привидно еднаквите неща, зад които се крият различните мотиви. И тъй като 22 или 2 и 2 е все тази, на прав път сме да се завъртим в омагьосания кръг на българската реалност – примерите предстоят.

8 коментара leave one →
  1. януари 29, 2011 23:22

    Отдавна мисля, че името на държавата ни трябва да бъде сменено: от България на Абсурдистан.
    Що се отнася до бюрокрацията тя винаги е съществувала и едва ли някога ще изчезне.
    Обикновено хората се идентифицират с другите, затова когато някой казва истината очаква и другите да говорят истината. Същото се отнася и за лъжците – те очакват останалите непрекъснато да ги лъжат.
    Нищо друго не ни остава освен да си се въртим в омагьосания кръг. То няма герои, а камо ли антигерои.

  2. януари 30, 2011 12:41

    Здравейте отново, svetnima, за името съм единодушна с вас, също смятам, че то е вярно и логично за България такава, каквато е понастоящем.

    Споделям вижданията ви и за склонността на хората да се идентифицат с тяхното подобно. Именно една от тезите, които защитавам е, че за да настъпи градивна промяна, трябва да има по-скоро отваряне към различното, отколкото лутане между плюса и минуса на познатото. За лъжците само ще допълня, ако позволите, че намеренията им са също и другите да вярват на лъжите им.

    Ще си позволя да не бъда съгласна с вас, обаче, за следното.
    Бюрокрацията не винаги е съществувала и никога преди самия човек. Споделям, че очаквания такава изобщо да няма не са реалистични, но съм убедена, че тя следва да заеме отреденото й място – в услуга на човека. Факт е, че бюрокрацията в България е не само абсурдна като уредба, но и се управлява от клинично ненормални хора. В предстоящите статии смятам да конкретизирам с примери.
    Относно дали на човек му остава друго освен да се върти в омагьосан кръг, вярвам, това е изцяло въпрос на личен избор и оценка.

  3. януари 31, 2011 00:16

    По времето на „развития социализъм“ бюрокрацията разцъфтяваше. За жалост и откак дойде „демокрацията“ пак си цъфти. Има я и в цивилизования свят, но не в такива размери като в България. Едва ли дядо Господ е измислил бюрокрацията. Измислили са я хората.
    За младите е добре, че искат да не се въртят в омагьосания кръг и затова напускат България. Но не могат всички да отидат в чужбина. Тези, които оставаме тук, в милата ни татковина, си се въртим и дори не ни питат искаме ли или не искаме. Иначе е хубаво, че имаме свободен избор.

  4. януари 31, 2011 13:41

    Много добре ви разбирам, svetnima, действителността тук е именно Параграф-22, както описва и статията. Правя опит, обаче, да подам идея за оптимизъм със следното, ако опита да се абстрахира от локалната ситуация, човек би могъл да си припомни или осъзнае, че не тя е центъра на неговия и или нейния живот, а самият той и или тя.

  5. януари 31, 2011 23:20

    Дано успеете! Желая ви го от сърце, но се съмнявам, че много хора ще се осъзнаят. Ситуацията е малко като в древността, когато Галилео Галилей се е опитвал да каже: „И все пак тя се върти!“

  6. февруари 1, 2011 12:23

    Благодаря, svetnima, пожелавам същото и на вас! Хареса ми сравнението, което направихте, за Галилей.

  7. юни 22, 2011 15:18

    Случайно попадам тук.
    Интересно представяне. Браво на младата дама!

  8. юни 30, 2011 19:32

    Благодаря ви, valent_an, заповядайте отново!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: