Skip to content

Параграф 2 и 2: Народът и Телевизията

февруари 5, 2011

Защо телевизията вреди, когато не умееш да извличаш от нея обективната информация? Защо, ако иска да надрастне себе си, българинът трябва да избягва народната телевизия? Това е само едно виждане, защо връзката “народ – телевизия” е част от омагьосания кръг на българската реалност. Както и да погледнете, буквално и или метафорично, освен способността си да облъчва и манипулира, телевизията може да разкрива само конкретна зрителна перспектива, дори да се върти на 360º. Практически е невъзможно да ви представи всички гледни точки, тя е още повече селективна и ограничена, защото е зависима от времето и други рамкиращи я фактори.

В днешно време, за да работи, дори обществената телевизия трябва да печели от това и тъй като вие сте потребителите й, тя трябва да печели от вас; тъй като не взема директно от джоба ви, трябва да го прави индиректно. Един от начините е чрез количеството на вашата гледаемост, върху която база се оценява популярността й. Именно рейтингът привлича интереса на рекламодателите, които плащат, за да рекламират там, толкова повече, колкото по-висок е той, защото колкото повече потребители има медията, толкова повече евентуални ще откликнат на рекламите и ще станат впоследствие клиенти. Самата телевизия работи с парите на рекламодателите, които, освен търговски, могат да са, примерно, и политически субекти. Сигурно сами се убеждавате, колко взаимозависими са медиите и техните спонсори и колко трудно е да се постигне независимо статукво в този вид взаимоотношения. Най-вече, обаче, всички дават всичко, за да получат вашето внимание, защото именно от вас зависи рейтингът на медията. Къде е уловката тогава? Както Нулата на Джани Родари, която е без себестойност, но умее да надува цената, уловката е в една неутрална по себе си дума, която може да влияе в зависимост от употребата си. Тази дума е “количество”. Именно, когато е замесено количеството за сметка на качеството, омагьосаният кръг е факт. “Защо?” е въпроса, който може да ви изведе от него.

Търсейки количество, телевизията се насочва към масата, защото именно тя притежава съответното свойство като мнозинство. За да привлече вниманието й, телевизията трябва да предложи нещо, което масата да припознае, за да породи желание у нея за гледаемост. За да успее да направи това, тя трябва да се изравни с нивото й, за да бъде разбираема за нея. Примерно, темите на предаванията, водещите и или гостите трябва да са на нейното ниво или да говорят с нейния език, или сами да бъдат популярни, за да привнесат гледаемост с присъствието си. Това може да обясни, защо липсва именно различното в ефир, което е градивно за сметка на сензационното или защо в даден момент едни лица и или теми биват медийно ухажвани, а впоследствие забравяни изцяло. Примери, вместо западноевропейски, ще гледате доминиращо азиатски и латиноамерикански сериали; вместо с професионални психолози, ще се срещате с медийни, които няма да решат проблемите ви, но може повече да ви объркат; или вместо с психолози, ще се срещнете с пластични хирурзи; или вместо да сте насърчавани да използвате и развивате собствените си ум и съзнание, ще използвате чужди и ще възприемате субективните мнения на популярните лица за обективни или за по-истинни, забравяйки, че за да са такива, т.е. харесвани от масата, те най-вероятно са на подобно на нейното ниво. Същото важи и за продуктите, услугите, които ще ви рекламират.

Всичко се основава на принципа на потреблението или употребата. Кое от двете ще зависи от способността ви да защитавате интереса си или напротив, да се превърнете в жертва. Процесът може да бъде полезен за отделните участници в него и или общополезен. Проблем възниква, когато едната страна е ощетена, давайки повече, отколкото получава. В този смисъл, явявайки се основен заместител на личния и социалния живот на българите и гледането на такава при тях клони към крайност, телевизията печели добре, несъмнено. Имат ли, обаче, полза те от нея и каква? Чувстват ли се клиента-господар или са само средство, използвано за чужда придобивка? Ако са цел Номер 1 в количествената схема за рейтинг и печалба, получават ли качество в замяна? Градивен ли е за тях медийният продукт или ги обрича на същото ниво? Едно е безспорно, зависимостта от телевизията и нейното влияние могат да бъдат вредни, ако липсват умение и знание за здравословното й потребление.

Ето защо, ако не сте доволни от своето настоящо ниво и търсите качествена промяна, трудно бихте я намерили чрез телевизията, нито чрез който и да е продукт, избрал да се популяризира чрез количеството. Пример за избор “правя количествен продукт” е една глобална музикална медия, която в първата половина на 90-те беше своята настояща противоположност. Пример за избор “правя качествен продукт” е една българска телевизия, която масата не успя да припознае, за да я гледа, защото беше различна и тя преустанови излъчване. И двата примера са субективни, защото се градят на личната представа за привидното, не бих могла да знам, какво се крие зад ефир реално. Явно е, обаче, че не всяка популярност или непопулярност означават липсата или наличието на качество. Ако се замислите, двете са изцяло субективни категории, които придобиват значение от контекста, зрителната призма и средата, в която ги поставите. Как да различавате тогава тънката граница, за да избегнете уловката? Може би първата стъпка е да се опитате да излезете от омагьосания кръг, но ако го искахте, нямаше ли вече да сте го направили?

8 коментара leave one →
  1. април 19, 2011 10:51

    Много съм съгласен с теб. Всичко идва от количеството, да. Аз много пъти съм говорил за този проблем от собствения си блог, а по-късно започнах да го правя и от страниците на водещ всекидневник, вече като телевизионен критик. А най-накрая спрях. Разбрах, че „керванът си върви, кучетата си лаят“ и ми омръзна да лая (пи*ая) срещу вятъра :) Индивидът трудно ще промени статуквото, което толкова добре описваш. Що се отнася до телевизионния рейтинг, той все още е доста мъглява величина, при положение, че в пипълметрията влизат стотина домакинства само. Статистиката ги нарича „представителна извадка“, но има един вид за статистиката, в който Иванчо, останал без пукнат лев, а комшията му имал 20 мерцедеса се оплаква, че според статистиката двамата имат средно по десет. :) Поздравления за чудесния материал!

  2. април 25, 2011 13:24

    Благодаря ви, Тишо! Радвам се, че споделяме подобни мнения по въпроса! Извинете ме за закъснялата реакция, но напоследък рядко посещавам българския си блог. Една сред причините със сигурност е осъзнаването, че, позволете ми да ви цитирам, „керванът си върви, кучетата…“ все си тази знаят, бих видоизменила аз. Този циклещ избор на мнозинството ме отчуждава. В допълнение, друго осъзнаване, че, уви, родната среда е нездравословна за нашите таланти и потенциали, ме мотивира да се погрижа за своите и като градивен човек да ги насоча в други, плодотворни посоки.
    Бих се радвала, все пак, ако пожелаете да споделите още свои мнения по някой от материалите ми тук. Иначе, понастоящем можете да ме откриете активна на следния адрес, http://www.iseaworld.com/, както и на посочените контакти.
    Попадала съм на вашия блог, бях запазила линк към ваша статия за Хърватска, дано не се лъжа. Самата аз съм влюбена в Хърватска! :D

  3. април 27, 2011 12:44

    Ехааа, „seas, beaches and islands of the world“! Яко! :) като се заговорихме за пътеписи, в момента сериализирам приключенията си По Пътя към Сантяго в блога и скоро мисля да ги обедния в една малка, спретната, е-книжка, с фотоалбумчета и прочие, за да спестя на читателите си обратно-хронологичната блог-навигация и всичко, което са пропуснали. Та, пътешествията са ми сред главните страсти – нещо, което очевдино също споделяме. Съгласен съм, че „родната среда е нездравословна за нашите таланти“ – едно тъжно наблюдение, което за момента е факт. Но този факт зависи само и единствено от нас – с талантите :) Добре, че има интернет, та да не трябва междувременно да се ограничаваме само до родната среда. Дори там, обаче, виждам толкова неподправена жлъч, че чак на моменти ме заболяват главата и стомахът. Едновременно. и ми идва да им тегля една майна на всички, но знам, че с майни и с оплаквания не става. Аз съм специалист по тези умения, като всеки българин и, ако ставаше, по цял ден само това щях да правя, хехе. Поздрави за хубавата работа. Ще следя с интерес!

  4. май 1, 2011 22:46

    Още веднъж ви благодаря, Тишо, и разбира се отново се извинявам за закъснението в отговора ми! За мен също ще е удоволствие да прочета за пътешествията ви, но не мога да ви обещая, че ще се случи веднага. В момента съм изцяло погълната от разработването на сайта си и трудно намирам време дори за себе си в другия си живот извън проекта. :D Наистина се оказва, че пътешествията са наш общ интерес, а що се отнася до мен от няколко години „специализирам“ в приморски и водни пътешествия, морето е една от големите ми страсти. Друго интересно съвпадение, е-книжката, за която споменавате, аз също имам свои отдавнашни планове да спретна такава, но за своето пътешествие до Истанбул. Причината да отлагам това е, че съвсем доскоро нямах лично интернет място, където да мога да я пусна за изтегляне. Вие на вашия блог ли планирате да го направите? Определено съм съгласна с вас, „Добре, че има интернет, та да не трябва междувременно да се ограничаваме само до родната среда.“ Откакто открих, колко широк и бял свят съществува извън капаците, трудно нещо би могло да ме задържи в старото блато при родните жаби. Освен, ако е нещо специално, различно, добро и красиво… Трудна задача, нали?! :D

  5. май 2, 2011 00:37

    Колкото трудна, толкова и възможна. :) Няма нищо невъзможно, стига сърцето да поиска….Неговите „искания“, обаче, непрекъснато се менят. И това е „проблем“. На човек му се налага да избира. Може да получи всичко, но не веднага и не накуп :) Това е „малката“ тайна. Елементарно. Дори, бих казал, твърде елементарно! Въпрос на избор. В щедрата ни откъм избори, среда, обаче, ние често се объркваме. Липсват, значи, постоянство и упоритост. Това са качествата, които трябва да развиваме у себе си – в епоха, където е толкова лесно да си мениш мнението на всеки два часа. Заради изобилието от информация. Така де, постоянствайте с вашия сайт. И след време ще разберете дали е било нужно… :) Но предлагам да минем на „ти“. Ако може. И ако трябва. Някога. Когато… Поздрави!

  6. май 2, 2011 10:41

    Разбира се, няма проблем да минем на „ти“, ако така ще ти е по-приятно, за мен е еднакво удоволствие да разговаряме. :) Разбира се и, че няма невъзможни неща, напълно споделям тази гледна точка. Всичко зависи от самия човек, неговите/нейните желание и воля или, както ти се изразяваш, нужни са сърце, НО и постоянство. Именно, което липсва на българите, а това са навици, които се изграждат, стига човек да го желае. Истината, обаче, е, че масата от българите тук вече са направили своя избор, установили са за себе си, че им е по-лесно да мързелуват със стария си навик, влагайки енергията си в роптаене, отколкото в действия да изграждат нов, за да се погрижат за себе си. Нещата наистина са лесни, но само за хората, които сме наясно и най-вече, подчертавам, искрени със себе си. Трудното идва, когато става въпрос не за личния, а за чуждия избор, който не можеш да контролираш, защото не го притежваш и съответно нямаш право над него. И така, когато след процес на опознаване осъзнаеш, че мнозинството има различен избор, който за жалост влияе негативно върху качеството на твоя живот, тогава именно ти решаваш, какво да промениш, очаквайки тази промяна от себе си, а не от другите, които вече имат своя избор и правото на него. Ето как родната среда отчуждава. Относно сайта ми, предвид че това е осъзнато и планирано решение, смея да вярвам, че потенциалите му да се реализира са налице. :) Поздрави и на теб! Надявам се да продължим да обменяме мисли, ще ми бъде приятно!

  7. май 3, 2011 10:31

    С риск да си го чела вече този текст, но е съвсем по темата. Пействам линк, за да избегна излишното многословие:

    http://asktisho.wordpress.com/2011/03/28/a_great_find/

    „Моето малко гениално откритие“ :)

    Enjoy!

  8. май 4, 2011 11:17

    Благодаря! Сега ми предстои пътуване, ще погледна, какво се крие зад линка при върва възможност след връщането си. :) До скоро, надявам се!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: