Skip to content

Успехът, това съм Аз

юли 7, 2011

* Заглавието взаимства формата си от историческото изказване на Краля Слънце и същевременно е антипод на неговата идея. Статията е написана по повод кандидатстване за работа в списание, която авторът така и не получи. Как й се отрази този неуспех, ще прочете в нея, ако разбира се, можете да четете.

Дали, когато си представяме успеха, го виждаме по същия начин? Ако трябва да го опишат, мнозина биха го оприличили с власт, пари, слава, работа, дом, семейство. Дали, обаче, това са верните отговори за тях или нечии чужди, придобити като даденост и превърнали се в клишета? Дали това е същността на успеха? Всеки човек е уникален и ние по-скоро си приличаме в различието си, отколкото със своите подобия. Именнно в нашата неповторимост се крие разковничето на успеха, защото за всеки той е индивидуален и за да успеем да го постигнем, трябва да изхожда от самите нас.

Успехът често се изразява чрез вече изброените материални форми, но те са едва и само част от неговите външни прояви. Друга голяма част от тях остава невидима за сетивата, защото в своята същност успехът е вътрешно състояние, той е личната ни убеденост, чувството за собствено постижение, усещането, че сме се справили с целта си, колкото голяма или малка да е тя, реализирани сме, удовлетворени. Успелият човек е щастлив.

Не рядко външната изява е именно прикритие за липсата на подобна нагласа и колкото по-голям е недостигът, толкова прекомерна и афиширана е маската, която го прикрива. Успехът е привиден – тъй като не успяваме да го почувстваме в себе си, имаме нужда да го видим наяве, оглеждаме се в очите на околните, за да повярваме в него. Такива хора са неспособни да постигнат същинско вътрешно удовлетворение, колкото върхове да покоряват, не успяват да достигнат целта си, защото винаги изпитват липса. Липсва им успелият Аз, “аз” като същност без външните прояви.

Защо, за да успеем във всяко друго отношение, е важно преди всичко да постигнем успех като личности? Отговорът е лесен, когато си представим именно онези, чиито постижения се припокриват единствено с материалните им придобивки. Ако бъдат лишени от тях, следователно те губят и своя успех. Можем ли да наречем тогава успели притежателите на нещо така мимолетно? Същевременно, каквото и колкото да бъде отнемано на успелите личности, те винаги ще постигат успеха отново, защото имат най-важните средство и цел, за да бъде той траен. Имат себе си.

Същността на успеха е човекът. Всичко в живота ни изхожда от и се стреми към нас самите. Ако ни няма, няма друго. Много често, защото се страхуваме, под/надценяваме или се чувстваме неспособни и непосилни, използваме страничните обстоятелства като оправдание за застоя или провалите си. Истината е, че единствено наш е изборът, дали ще бъдем пречката или стимула за своя успех. Искаме ли го искрено, препятствията ще са вече повод и мотив да намерим решение. В този смисъл, моят успех зависи най-малко от външнте фактори и най-много от мен.

Успехът е мое желание. За да го постигна, трябва първо да го пожелая, а за да направя това, трябва да имам единствено себе си. Казахме, че всеки човек е уникален, такива са постиженията и пътят ни към тях. За да избера правилния, по който да вървя, трябва да знам, какво искам и кое би ме направило щастлив. За целта, трябва да познавам и да бъда откровен със себе си. Само така мога да имам своя, следователно истински успех.

Успехът е мое решение. За да го постигна, трябва да реша, че имам право на такъв и че съм способен да успея. За да го направя, трябва първо да повярвам в себе си. Вярата ни в собственото “аз” изхожда от доброто себепознанство и се изразява в личната приемственост, способността да се обичаме, каквито сме. Това означава, че сме постигнали хармония, която гарантира стабилността, потребна за себеувереността. Тази е сред най-трудните задачи, тъй като изисква личната ни отговорност, да свърша моята работа сам, на който именно етап се отказват мнозина.

Успехът е моя воля. Справя ли се с предходния етап, пред мен се отварят безчет врати. Остава ми да избера коя от тях да премина и кой от ширналите се пътища е именно моя, използвайки познанството, което съм натрупал за себе си досега. Устремявавайки се по избрания, особено в началото, когато е напълно непознат и за да пътувам по него с увереност, колкото дълъг или неравен да бъде, дори да го заменя с друг, окаже ли се грешен изборът ми, освен вярата в себе си, трябва да проявя воля. Тя е именно, която превръща желанието в действително постижение.

Успехът е движение, процес. Възприемаме ли го единствено като финална цел, значи искаме сами да му поставим край. Не сме ли именно успели, когато той ни съпътства през целия път и всяка наша стъпка е поредно постижение? Пътят на моя успех, а не към успеха, когото все не достигаме. Пристъпим ли по него, вече сме успели. С или без придобивки, къпейки се в извор или бродейки сред пустиня, навсякъде и при всички обстоятелства имаме единствено себе си. Успеем ли като личности, ще го имаме винаги, защото нашия успех сме ние самите.

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: