Skip to content

Легенда за спасителите

април 19, 2014

Първата ми плувна проба беше откъм северния плаж на Трета буна, откъдето тръгват сърфистите. Тази страна може да е подходяща за тях, но не и за нас плувците. Наветрена е, морето там е често по-бурно, а дъното – каменисто и става стръмно дълбоко.

В един такъв вълнист ден се кръстих на моята буничка. Както се казва, цопнах се да й направя сефтето и тя веднага ми показа характер. На следния ден, естествено, отново бях там, но този път решила да говоря със спасителите да ми препоръчат по-подходящо място за плуване.

Трябва да знаете, че родните спасители са като останалите си колеги. Професионалисти са. Всеки спасител ще ви каже, че плува от малък или е станал такъв, защото обича морето. И вие ще направите успешен опит да им се доверите и повярвате. Истината обаче е някъде там.

Повечето, както сами си казват и показват, са предимно там заради свалките. Дали ги умеят, е вече друг въпрос. По-важен е ентусиазмът. Стоиш си на поста, пускаш въдички и се оглеждаш за каквото клъвне. Само че не всички са сладководни шаранки. Има едногорода рибки, които плуват в открити солени води.

Ето че отивам да питам младежа в червените шорти на Трета буна, дали познава дъното при северния плаж добре, за да ми препоръча подходящо място за цамбуркане. Той ме гледа през слънчевите очила, нахилен с голяма запетайка на устата и току примлясква с дъвка.

– „Защо се интересуваш?“
– „Защото търся добро място за плуване.“
– „Е щом ще плуваш, значи дъно не ти трябва. Давай смело, а ако почнеш да се давиш, ще те спасявам. Има още време до края на работното.“
– „Ха, това ли била целта?“ – В първия момент се шашкам на стила, не съм свикнала с такава директност.

Все пак и в София мъжете проявяват логика и остроумие, но са винаги желязно непристъпни. После бързо сменям честотите и долавям хавата. Младежът явно е помислил, че го заговарям с други цели. В неговото измерение очевидно дамите канят. Благодаря му и продължавам да експериментирам сама в търсене на по-доброто дъно.

Излязла да съхна на брега, виждам, че спасителчето все още се навърта около поста. Разхожда се напред-назад по бреговата ивица и мята погледи несръчно се оглежда в моя посока. Работното му време отдавна е изтекло, плажът е вече пуст и други удавници за щастие няма.

Така и не му стана извънредната работа, а моята тепърва предстоеше. Трябваше да намеря добро спотче за плуване на Трета буна. Там е по-спокойно и я навестяват невестяваха малцина. Има си мрежа за волейбол и две капанчета за бира на плажа и рок за подгрявка. Място току като за мен и аз го знаех без все още напълно да осъзнавам.

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: