Към съдържанието

Херинга във Фолио на Фурна

април 5, 2014

Докато сърфистите днес ги вееше вятърът, мен ме засърбяха ръцете за първия ми рибен шедьовър. Нека истинският морски живот започне сега! Моето кръщене в приготвянето на риба бе тази вкусна и лесна норвежка херинга във фолио на фурна.

Norwegian Herring

Приготвяне:

Спрях се на херинга, защото е изключително полезна риба. Този вид е един от най-наситените на полезните Омега-3 мастни киселини, с които организмът неутрализира възпалителните Омега-6. За съжаление, в хранителните вериги в готово за консумиране състояние консервираната риба се предлага само в марината от олио. Тъй като Омега-6 мазнини се съдържат в преобладаващо количество в слънчогледовото и всички останали видове рафинирани растителни масла, това е една от причините да избера да си спретна прясно замразена филирана норвежка херинга. Моето здраве заслужава отделеното време!

Разфасовката от 0.5 кг ми излезе 5 лв. за 6 малки филенца, според мен достатъчни за 2 порции, стига да има с кого да ги споделите. Херингата се оставя да се размрази, а вие използвате да си направите обичайната крайморска обиколка също като мен. Така и апетитът доволно се обостря – от личен опит го знам! Докато чакам фурната да загрее предварително, измивам филенцата и ги постилам върху алуминиевото фолио, като ги овкусявам и гарнирам по следния бърз и лесен начин.

Намазвам ги с краве масло, защото то съдържа важните за организма полезни наситени мазнини за разлика от рафинираното олио, което е още по-вредно в термично обработено състояние. (Не ви се вярва? Скоро за това в блога!) Поръсвам с хималайска сол (никаква готварска!) и черен пипер, и добавям нарязани зеленчуци, каквито имам под ръка в хладилника, в този случай лук и чушки. Завивам филенцата във фолиото и ги слагам във фурната на 180 градуса за 20 минутки. След което си ги хапвам най-доволно. Добър апетит и на вас!

Ако се интересувате от истински полезни храни или бързи и лесни рецепти, направени с тях, продължавайте да следите блога ми и моя нов живот на морето!

Реклами

Бананови Мъфини и Хляб

март 30, 2014

Ето как една здравословна, пълноценна и хранителна диета може да те мотивира да се завъртиш в малката си спретната кухничка с голяма гледка към морето. Първите ми бананови мъфини в живота с кокосово брашно са черешката на тортата за този прекрасен и слънчев уикенд в самия край на март. Нима има по-неустоимо от невероятно уханна и вкусна закуска, която е и здравословна, и лесна за приготвяне?

Picture 081fb

Една от моите лесни рецепти за най-полезната закуска, адаптирана от Welness Mama, с която може да приготвите изключително хранителни мъфини или бананов хляб без вредните традиционни брашна, били те рафинирани или пълнозърнести. Всички включени съставки са възможно най-здравословни за нашия организъм; напълно традиционни, те са моя/нашия правилен избор пред разболяващите ни диетични тенденции от последните десетилетия. Ето още за моята кардинално нова здравословна диета и традиционните полезни храни, които използвам.

Продукти за 6 средноголеми бананови мъфини:

  • 4-5 яйца
  • 2 банана
  • 1/2 чаша кокосово брашно
  • 1/4 чаша кокосово или краве масло
  • 1 чаена лъжица сода бикарбонат
  • 1 чаена лъжица ванилия

Фурната се загрява предварително на максимална стойност, а през това време всички продукти се смесват в едно и забъркват добре с миксер или блендер. Аз използвам механичната тел за разбиване на яйца на моя любим пасатор. По избор може да се добави малко прясно или бадемово мляко, което аз предпочитам и единствено използвам. С получената смес успях да напълня наполовина новите си формички за крем карамел и мини кексчета от термо-устойчило стъкло. Можете да използвате и метални или еднократни от алуминиево фолио, но гледайте произходът да е сигурен. В никакъв случай не бих ви препоръчала синтетични форми за мъфини, тъй като са токсични. Печете до 20 мин., в зависимост от температурата на фурната.

Стевия (Билка)

март 29, 2014

Билката стевия е естествен подсладител с много дипълнителни полезни свойства. Тя е моята зелена „захар“ в порцеланово бялата ми захарничка, с която замествам дори и меда. Захарта под всякаква форма е изключително вредна и трябва да бъде изцяло изключена от диетата, тъй като се състои от токсичната фруктоза. Медът от своя страна съдържа глюкоза и фруктоза наполовина, но те са в естествено състояние и балансирани с други полезни съставки. Вижте още за традиционните полезни храни, които използвам в моята революционно нова здравословна диета!

stevia-bilka

Стевия (Stevia Rebaudiana) се предлага в Билковата аптека на цена от 5 лв. за 50 гр. под формата на брашно (ситно смялна) и листенца за запарка; (среща се и като билкова тинктура). Прилага се за понижен имунитет, хипертония, високи кръвна захар и холестерол, затруднена функция на черния дроб и панкреаса, дерматити, съдейства за редуциране на теглото и е естествен подсладител за диабетици.

Употребявам я като подслаждам кафето си с 1/2 к.л. стевия на брашно (може чаша чай или кисело мляко, като това е доза за ден). За билков чай 1/2 к.л. се запарва в 1 ч.ч. (250 мл) вряща вода, след което кисне 10 мин. Пие се 3 пъти дневно (80 мл) половин час преди хранене (30-40 мин). Използвам я и като подсладител / заместител на захарта или меда в различни рецепти.

Кокосови Палачинки

март 26, 2014

Това са първите ми палачинко-катмички в живота! Въпреки че изглеждат нестандартно, моите кокосови палачинки са забъркани с традиционни продукти,

съществували откакто свят светува и доказано възможно най-полезни за човешкото здраве. Бъдете готови да възвърнете вкуса си към живота с най-вкусните лесни рецепти! Всичко, което сте научили за здравословното хранене от последните десетилетия, ще бъде разбито на пух и прах и претопено в най-неустоимия аромат на вековните класически традиции.

Продукти:

  • 4-5 яйца
  • 1 чаша ябълково пюре
  • 1/4 чаша кокосово брашно
  • 1/4 чаша кокосово или краве масло
  • 1 чаена лъжица сода бикарбонат
  • 1 чаена лъжица канела
  • 1 чаена лъжица ванилия
  • 2 супени лъжици мед

Порцията е за около 10-15 малки палачинко-катмички. Много са ароматни и насищащи.

Всички продукти се забъркват в една каша и се пекат в предварително нагорещен съд върху котлон. За моите условия работа свършиха температура около 150 градуса и дозировка около 1 супена лъжица за палачинка. Не забравяйте щипката търпение, многото любов и никакъв стрес! Ще дадете фира, но изобщо да не ви пука – това е част от важния житейски опит! По избор могат да се добавят плодове или сметана за украса и добър апетит.

Похвалете се после как са станали вашите!

Рецептата е адаптирана от Welness Mama, моето гуру за класически здравословен начин на живот.

Успехът, това съм Аз

юли 7, 2011

* Заглавието взаимства формата си от историческото изказване на Краля Слънце и същевременно е антипод на неговата идея. Статията е написана по повод кандидатстване за работа в списание, която авторът така и не получи. Как й се отрази този неуспех, ще прочете в нея, ако разбира се, можете да четете.

Дали, когато си представяме успеха, го виждаме по същия начин? Ако трябва да го опишат, мнозина биха го оприличили с власт, пари, слава, работа, дом, семейство. Дали, обаче, това са верните отговори за тях или нечии чужди, придобити като даденост и превърнали се в клишета? Дали това е същността на успеха? Всеки човек е уникален и ние по-скоро си приличаме в различието си, отколкото със своите подобия. Именнно в нашата неповторимост се крие разковничето на успеха, защото за всеки той е индивидуален и за да успеем да го постигнем, трябва да изхожда от самите нас.

Успехът често се изразява чрез вече изброените материални форми, но те са едва и само част от неговите външни прояви. Друга голяма част от тях остава невидима за сетивата, защото в своята същност успехът е вътрешно състояние, той е личната ни убеденост, чувството за собствено постижение, усещането, че сме се справили с целта си, колкото голяма или малка да е тя, реализирани сме, удовлетворени. Успелият човек е щастлив.

Не рядко външната изява е именно прикритие за липсата на подобна нагласа и колкото по-голям е недостигът, толкова прекомерна и афиширана е маската, която го прикрива. Успехът е привиден – тъй като не успяваме да го почувстваме в себе си, имаме нужда да го видим наяве, оглеждаме се в очите на околните, за да повярваме в него. Такива хора са неспособни да постигнат същинско вътрешно удовлетворение, колкото върхове да покоряват, не успяват да достигнат целта си, защото винаги изпитват липса. Липсва им успелият Аз, “аз” като същност без външните прояви.

Защо, за да успеем във всяко друго отношение, е важно преди всичко да постигнем успех като личности? Отговорът е лесен, когато си представим именно онези, чиито постижения се припокриват единствено с материалните им придобивки. Ако бъдат лишени от тях, следователно те губят и своя успех. Можем ли да наречем тогава успели притежателите на нещо така мимолетно? Същевременно, каквото и колкото да бъде отнемано на успелите личности, те винаги ще постигат успеха отново, защото имат най-важните средство и цел, за да бъде той траен. Имат себе си.

Същността на успеха е човекът. Всичко в живота ни изхожда от и се стреми към нас самите. Ако ни няма, няма друго. Много често, защото се страхуваме, под/надценяваме или се чувстваме неспособни и непосилни, използваме страничните обстоятелства като оправдание за застоя или провалите си. Истината е, че единствено наш е изборът, дали ще бъдем пречката или стимула за своя успех. Искаме ли го искрено, препятствията ще са вече повод и мотив да намерим решение. В този смисъл, моят успех зависи най-малко от външнте фактори и най-много от мен.

Успехът е мое желание. За да го постигна, трябва първо да го пожелая, а за да направя това, трябва да имам единствено себе си. Казахме, че всеки човек е уникален, такива са постиженията и пътят ни към тях. За да избера правилния, по който да вървя, трябва да знам, какво искам и кое би ме направило щастлив. За целта, трябва да познавам и да бъда откровен със себе си. Само така мога да имам своя, следователно истински успех.

Успехът е мое решение. За да го постигна, трябва да реша, че имам право на такъв и че съм способен да успея. За да го направя, трябва първо да повярвам в себе си. Вярата ни в собственото “аз” изхожда от доброто себепознанство и се изразява в личната приемственост, способността да се обичаме, каквито сме. Това означава, че сме постигнали хармония, която гарантира стабилността, потребна за себеувереността. Тази е сред най-трудните задачи, тъй като изисква личната ни отговорност, да свърша моята работа сам, на който именно етап се отказват мнозина.

Успехът е моя воля. Справя ли се с предходния етап, пред мен се отварят безчет врати. Остава ми да избера коя от тях да премина и кой от ширналите се пътища е именно моя, използвайки познанството, което съм натрупал за себе си досега. Устремявавайки се по избрания, особено в началото, когато е напълно непознат и за да пътувам по него с увереност, колкото дълъг или неравен да бъде, дори да го заменя с друг, окаже ли се грешен изборът ми, освен вярата в себе си, трябва да проявя воля. Тя е именно, която превръща желанието в действително постижение.

Успехът е движение, процес. Възприемаме ли го единствено като финална цел, значи искаме сами да му поставим край. Не сме ли именно успели, когато той ни съпътства през целия път и всяка наша стъпка е поредно постижение? Пътят на моя успех, а не към успеха, когото все не достигаме. Пристъпим ли по него, вече сме успели. С или без придобивки, къпейки се в извор или бродейки сред пустиня, навсякъде и при всички обстоятелства имаме единствено себе си. Успеем ли като личности, ще го имаме винаги, защото нашия успех сме ние самите.

Профил на Социопата

юни 30, 2011

За съжаление живеем в общество, силно доминиранo от социопати. Тези хора изглеждат, държат се и се (въз)приемат по-„нормално“ от нормалните (в психологическо, нравствено, етично, прочие…, човешко измерение) хора. Питам се тогава социум ли трябва да се нарича то или социопатиум? В масовия случай изграждането на социопата се дължи на зловредните модели на възпитание, с които все така цикли обществото ни, за които този блог пише циклично и от които почти никой от нас за жалост не е бил пощаден. Ако разпознавате в себе си следните отличителни белези, но не се харесвате в този образ и искате да се промените в положителна посока, то вие сте на път да се провалите в социопатията с рисково голям потенциал да бъдете нормални. Успех!

ПРОФИЛ НА СОЦИОПАТА*

1. Безсърдечие, липса на съпричастност
Неспособни да усещат и проявяват съпричастност към болката на жертвите си, проявявайки единствено презрение към чувството за нещастие на другите и възползвайки се с готовност от него.

2. Повърхностни емоции
Когато показват това, което трябва да е топлина, радост, любов и съчувствие, то е по-скоро престорено, отколкото преживяно и обслужва скрит мотив. Гневят се от незначителни неща, но остават равнодушни и студени към това, което би разстроило нормален човек. Тъй като са неискрени, такива са и обещанията им.

3. Манипулативни и измамни
Те никога не признават правата на другите и гледат на егоистичното си поведение като допустимо. Изглеждат пленяващи, но са прикрито враждебни и властни, виждайки жертвите си единствено като инструмент, който да бъде използван. Могат да доминират и да унижават своите жертви.

4. Липса на разкаяние, срам или вина
В същината им лежи дълбоко стаен гняв, който е разпокъсан и подтиснат. Не виждат околните като хора, а само като цели и възможности. Вместо приятели, имат жертви и съучастници, които свършват като жертви. Целта винаги оправдава средствата и те не позволяват нищо да застане на пътя им.

5. Неспособни да обичат, на истинска човешка привързаност към друг.

6. Презрителни към онези, които се опитват да ги разберат.

7. Добре импровизиращи словоохотливост дори без нужната задълбоченост и привидно очарователни.

8. Крайно нарцистични и с грандиозно чувство за Аз, настроени са собственически към дадени неща като „тяхно право“.

9. Патологични лъжци
Нямат проблем да лъжат хладнокръвно и лесно и за тях е почти невъзможно да са продължително верни. Създават и изпадат в сложно убеждение за силите и способностите си. Изключително убедителни и дори способни да преминават детектор на лъжата.

10. Нужда от стимулиране, живот на ръба
Вербалните изблици и физическите наказания са нормални. Безразборността и хазартът са често срещани.

11. Липса на реалистичен житейски план, паразитен начин на живот
Често минават между капките или се заричат с голям размах за бъдещето, имат лоша работна етика, но използват другите ефективно.

12. Криминално или предприемаческо хамелионство
Променят образа си според посоката на вятъра, за да избегнат търсенето на сметка. Подменят с лекота миналото си. Потайни и параноични.

13. Обичаен външен вид

14. Ранни поведенчески проблеми, младежки простъпки
Обикновено имат минало на поведенчески и академични проблеми, но все пак успяват да се измъкнат, като мамят другите. Трудности с правенето и поддържането на приятелства. Анормално поведение като жестокост към хора или животни, кражби, както и безразборни сексуални връзки, изневяра, сексуално насилие над деца, изнасилвания и сексуални контакти от всякакъв вид.

15. Авторитарни
Крайната цел е създаването на доброволна жертва, която заробват и упражняват деспотичен контрол над всеки аспект от живота й. Изпитват емоционална потребност да оправдават провиненията си чрез одобрението на жертвата (уважение, благодарност, любов). Рядко имат проблеми със закона, но търсят ситуации, където ще толерират, прощават или ще се възхищават на тиранично им поведение.

16. Лош поведенчески контрол, импулсивна природа
Гняв, злоупотреба и оскърбление, редуващи се с частични прояви на любов и одобрение създават омагьосания кръг за насилника и жертвата, предизвиквайки безнадеждност в нея.

17. Безотговорни и ненадеждни
Не приемат да бъдат обвинявани, но винят другите дори за действия, които очевидно са извършили сами.

18. Смятат, че са всемогъщи, всезнаещи, имайки право на всяко желание, без усет за личните граници и загриженост за въздействието си върху останалите. Безразлични, че съсипват живота и мечтите на другите. Несъзнаващи или равнодушни към щетите, които причиняват.

19. Могат лесно да заявят, че целта им е да управляват света.

20. Не възприемат, че нещо с тях не е наред.

* Това е авторски превод, базиран върху текстове от оригинала.

Параграф 2 и 2: Народът и Телевизията

февруари 5, 2011

Защо телевизията вреди, когато не умееш да извличаш от нея обективната информация? Защо, ако иска да надрастне себе си, българинът трябва да избягва народната телевизия? Това е само едно виждане, защо връзката “народ – телевизия” е част от омагьосания кръг на българската реалност. Както и да погледнете, буквално и или метафорично, освен способността си да облъчва и манипулира, телевизията може да разкрива само конкретна зрителна перспектива, дори да се върти на 360º. Практически е невъзможно да ви представи всички гледни точки, тя е още повече селективна и ограничена, защото е зависима от времето и други рамкиращи я фактори.

В днешно време, за да работи, дори обществената телевизия трябва да печели от това и тъй като вие сте потребителите й, тя трябва да печели от вас; тъй като не взема директно от джоба ви, трябва да го прави индиректно. Един от начините е чрез количеството на вашата гледаемост, върху която база се оценява популярността й. Именно рейтингът привлича интереса на рекламодателите, които плащат, за да рекламират там, толкова повече, колкото по-висок е той, защото колкото повече потребители има медията, толкова повече евентуални ще откликнат на рекламите и ще станат впоследствие клиенти. Самата телевизия работи с парите на рекламодателите, които, освен търговски, могат да са, примерно, и политически субекти. Сигурно сами се убеждавате, колко взаимозависими са медиите и техните спонсори и колко трудно е да се постигне независимо статукво в този вид взаимоотношения. Най-вече, обаче, всички дават всичко, за да получат вашето внимание, защото именно от вас зависи рейтингът на медията. Къде е уловката тогава? Както Нулата на Джани Родари, която е без себестойност, но умее да надува цената, уловката е в една неутрална по себе си дума, която може да влияе в зависимост от употребата си. Тази дума е “количество”. Именно, когато е замесено количеството за сметка на качеството, омагьосаният кръг е факт. “Защо?” е въпроса, който може да ви изведе от него.

Търсейки количество, телевизията се насочва към масата, защото именно тя притежава съответното свойство като мнозинство. За да привлече вниманието й, телевизията трябва да предложи нещо, което масата да припознае, за да породи желание у нея за гледаемост. За да успее да направи това, тя трябва да се изравни с нивото й, за да бъде разбираема за нея. Примерно, темите на предаванията, водещите и или гостите трябва да са на нейното ниво или да говорят с нейния език, или сами да бъдат популярни, за да привнесат гледаемост с присъствието си. Това може да обясни, защо липсва именно различното в ефир, което е градивно за сметка на сензационното или защо в даден момент едни лица и или теми биват медийно ухажвани, а впоследствие забравяни изцяло. Примери, вместо западноевропейски, ще гледате доминиращо азиатски и латиноамерикански сериали; вместо с професионални психолози, ще се срещате с медийни, които няма да решат проблемите ви, но може повече да ви объркат; или вместо с психолози, ще се срещнете с пластични хирурзи; или вместо да сте насърчавани да използвате и развивате собствените си ум и съзнание, ще използвате чужди и ще възприемате субективните мнения на популярните лица за обективни или за по-истинни, забравяйки, че за да са такива, т.е. харесвани от масата, те най-вероятно са на подобно на нейното ниво. Същото важи и за продуктите, услугите, които ще ви рекламират.

Всичко се основава на принципа на потреблението или употребата. Кое от двете ще зависи от способността ви да защитавате интереса си или напротив, да се превърнете в жертва. Процесът може да бъде полезен за отделните участници в него и или общополезен. Проблем възниква, когато едната страна е ощетена, давайки повече, отколкото получава. В този смисъл, явявайки се основен заместител на личния и социалния живот на българите и гледането на такава при тях клони към крайност, телевизията печели добре, несъмнено. Имат ли, обаче, полза те от нея и каква? Чувстват ли се клиента-господар или са само средство, използвано за чужда придобивка? Ако са цел Номер 1 в количествената схема за рейтинг и печалба, получават ли качество в замяна? Градивен ли е за тях медийният продукт или ги обрича на същото ниво? Едно е безспорно, зависимостта от телевизията и нейното влияние могат да бъдат вредни, ако липсват умение и знание за здравословното й потребление.

Ето защо, ако не сте доволни от своето настоящо ниво и търсите качествена промяна, трудно бихте я намерили чрез телевизията, нито чрез който и да е продукт, избрал да се популяризира чрез количеството. Пример за избор “правя количествен продукт” е една глобална музикална медия, която в първата половина на 90-те беше своята настояща противоположност. Пример за избор “правя качествен продукт” е една българска телевизия, която масата не успя да припознае, за да я гледа, защото беше различна и тя преустанови излъчване. И двата примера са субективни, защото се градят на личната представа за привидното, не бих могла да знам, какво се крие зад ефир реално. Явно е, обаче, че не всяка популярност или непопулярност означават липсата или наличието на качество. Ако се замислите, двете са изцяло субективни категории, които придобиват значение от контекста, зрителната призма и средата, в която ги поставите. Как да различавате тогава тънката граница, за да избегнете уловката? Може би първата стъпка е да се опитате да излезете от омагьосания кръг, но ако го искахте, нямаше ли вече да сте го направили?