Четвъртата Разходка през Которския Залив

Пътят от Будва до Дубровник е част от известната Ядранска магистрала, която нанизва в едно колие перлите по цялото източно крайбрежие на Адриатика, разкривайки забележителна, почти непрекъсваща панорама към нейния лазур, докато се простира от района на Шкодренското езеро, в непосредствена близост до долната граница на Черна Гора, до залива Кварнер в Хърватска и още по-нагоре след Рийека до Истрия. Фактически, от първия миг, в който зърнах своята любов-морето, излизайки преродена на Будванската ривиера от вътрешността на Черна Гора малко преди същинския ми досег с него при острова Свети Стефан, до другата ми любовна среща с масивите на Дубровнишкия колос, целият този отрязък е част от Европейски коридор Е65. Именно по двата сливащи се пътя, поделящи почти по цялото си протежение две единствени платна за двете посоки на движение, аз разхождах своите емоции през всичките няколко дни от моето пътешествие до Адриатика и ги връщах ведно с натрупаните впечатления, сбрани на куп в преливащата ми раница.

С Которския залив имах шанса да се срещна в два поредни дни. Запознанството ми с него по време на третата разходка бе само мигновено приласкаване, милувка, бегъл допир с поглед под стените на Котор. Любовта е най-естествения наркотик и, ако гените ти носят афинитет към съответната зависимост, първата доза поражда нужда от нова, преди дори да осъзнаваш още зараждащия се в теб интерес, който предстои да се разгори постепенно, но всепоглъщащо. Любовта е също море, често, съзерцавайки го, изглежда плитко до глезените, в мислите и пред очите хоризонтът е близък, достижим само на такт от плувно движение. Гмурнеш ли се във водите му, обаче, без познанство, подготовка, не умеейки да плуваш, ще се наложи спешно да учиш в движение, ако не желаеш съдбата на удавник или да изпитваш вечен страх от него; дори и плувец, навлизайки в дълбочина, ще имаш все по-голяма потребност от своя опит и постоянство. Не рядко, устремен към точка в далечината, с плуването светогледът се променя, кръгозорът на възможностите също и в края на пробега се озоваваш на бряг, за който преди не си подозирал. Вълните те изтласкват на привидно случайно място, различно от първоначалния набелязан обект и едва впоследствие установяваш, че те е притегляло през цялото време именно натам течението на морето или влечението на твоята любов.

При последващата ни среща вече имах по-добра възможност да опозная Которския залив, преплавайки водите му през една от неговите теснини през Тиват. Прекосяването му бе част от моето посещение до Дубровник, случило се в същия ден. Не случайно, обаче, определям двете срещи като отделни разходки, всяка, интересна по различен начин, по своя род и забележителности, дори и двете, Регионът на Котор и Старият град на Дубровник, еднозначно признати като част от Световното наследство на ЮНЕСКО, с разположението си от двете страни на общата граница, но най-вече със заряда от уникални емоции, които предизвикаха в мен. Тази четвърта по ред обиколка се отличава от останалите именно с превес на преживяванията пред видените и посетените нови места. Е65 обикаля бреговете на залива околовръст и въпреки по-широкоспектърния информативен потенциал на този подход, по-краткото като разстояние пътуване с ферибот лично на мен предостави жадуваната наслада да се вълнувам сред и заедно с морето. Мястото на преминаване на транспортните корабчета приблизително в средата на Которския басейн, където в бъдеще се предвижда построяване на мост, предоставя възможност за сравнително доброто изследване на района едновременно в двете посоки. Особено внушително и въздействащо е да се наблюдават масивните зелени хълмове от самия център сред водите на залива, плътно ограждащи го и приютяващи го в недрата на сушата от открито море в своя естествен пристан-прегръдка. С малко въображение и повече желание успях също да видя двата малки острова, заслонени в най-вътрешната му част, които нямах шанс да посетя при предходната визита.

Оставям Которския залив на неговата истинска любов, отправяйки се към своята, която тепърва предстои да открия. Отново на твърда земя, пътят се устремява към границата с Хърватска през популярния балнеолечебен курорт на Черна Гора, Херцег Нови. Впечатлението, което той успя да остави в мен, бе мимолетно, каквото мимоходно бе и преминаването ми край него, гледайки го твърде изкосо от височината на пътя. Интересно, винаги ли преди срещата с любовта, обектите в нейната периферия изгубват цвят и се обезличават?! Разпръсквайки своята гравитация, тя увлича всеки конкурент, изправил се на пътя й, изсмуквайки го до последния му атом и погубвайки го в бездънната фуния на черната си дупка. Единствена е тя, която стои безметежно в центъра на своята притегателна сила, излъчваща неповторимо сияние на слънце-звезда в своята космическа система и чакаща теб, уловен в невидимите й мрежи, движещ се привидно по собствен път, но пътуващ в една посока, само към нея. Не съм си представяла, че границата би могла да представлява нещо повече от формалност, деляща обща територия за целите на географска или политическа карта. Мигът, в който прекрачих условната черта и стъпих на земята на Хърватска, сетивата ми се отвориха широко, като че почувствали се у дома или като да отключват дом за онова, което възприемат, в моето сърце. Още преди очите ми да зърнат по-зелената растителност околовръст, по-изваяните очертания на скалните й фундаменти, повечето слънце на по-синьото небе, по-топлата, изпъстрена с маслини и кипариси природа, по-млечното сиво на канарите, кората на дърветата и старите дворни стени, по-причудливата и дъхава с омайващ романтизъм атмосфера, по-живописните брегове и хоризонта, изпъстрен с острови безброй, по-необятната и озарена синева на най-чистия морски лазур, още преди очите ми да се отворят в импулс-послание от сетивата, аз вече обичах Хърватска.